Нужни ли са ни толкова много авиокомпании?

РАЗГРАНИЧАВАНЕ: All opinions in this column reflect the views of the author(s), not of EURACTIV Media network.

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com [Снимка: Еърбъс]

Европейските авиокомпании, засегнати от кризата с коронавируса, ще получат помощ в размер на 30 милиарда евро. Наистина ли ни трябват толкова много превозвачи? И не би ли било по-добре за ЕС да има своя собствена авиокомпания?

Само четири страни-членки на ЕС нямат собствен национален авиопревозвач.

Освен тези компании, които се ползват със специални привилегии – съществуват и многобройни конкуренти, които също задръстват въздушното пространство. За всеки “Еър Лингус” и “Бритиш Еъруейс” стои по един “Райънеър” и “Изиджет”.

Сравнете тази смесица от компании и интереси със САЩ, където четири основни авиокомпании – “Американ”, “Делта”, “Саутуест” и “Юнайтед” – са основните играчи във вътрешните и международните полети.

Опустошителното въздействие на пандемията принуди правителствата да предоставят спасителна помощ на националните превозвачи, въпреки че някои от тях вече губеха пари и преди кризата.

Някои от авиолиниите работят по маршрути, които наистина не се нуждаят от специална авиокомпания и служат само за защита на работните места. За мнозина съществуването им е свързано повече с национална гордост, отколкото с търговска логика.

Ето една идея в графата “неща, с които ЕС може да бъде полезен” – блокът може да има собствена авиокомпания, която в крайна сметка би заменила настоящия миш-маш от връзки и конкуриращи се оператори.

Експертите по индустриална политика редовно тръбят за успеха на “Еърбъс” в печеленето на огромен дял от световния авиационен пазар. Защо да не се възпроизведе същият модел и тук?

Предимствата се виждат и с просто око. “ЕС Еърлайнс” ще лети само по маршрути, по които няма надеждна железопътна алтернатива, ще може да инвестира директно в по-чисти технологии и ще даде приоритет на правата на пътниците. Три неща, които настоящите национални превозвачи не успяват да постигнат.

През годините авиокомпаниите правят някои усилия в тази насока. Имената на “Юроуингс” и “Еър Европа” не омаловажат факта, че това е съответно немска и испанска авиолиния. Пътниците ще го приемат.

Ще бъде ли това монопол? Разбира се. Но това е и възможност за поставяне на справедлива финансова и екологична оценка на въздушните пътувания. Нещо, което авиационната агенция на ООН напълно пренебрегна по-рано тази седмица.

Поставянето на флага на ЕС на опашката на самолет също ще е пример за демонстрация на “мека сила”, за която привържениците на Съюза отдавна настояват. Това е нещо, което премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън се опита да направи с безумно скъпото пребоядисване на правителствения самолет в цветовете на националния флаг.

Тази идея, разбира се, едва ли ще види бял свят някога, тъй като ЕС е сборът на своите страни членки. А прасетата не гласуват за Коледа. Но независимо от това, все още има сериозни проблеми, които авиационната индустрия ще трябва да преодолее.

Компаниите за въздушен и железопътен транспорт трябва да започнат да работят заедно по-ефективно и да спрат да гледат един на друг като на конкуренти. Австрийските авиолинии са водещи в това отношение. Вчера от компанията обявиха, че маршрутът Виена-Залцбург ще бъде преустановен и заменен с жп услуга.

Коронавирусът може да предизвика съществени сливания между европейските авиопревозвачи, тъй като дори милиардите евро помощ може да не са достатъчни някои от тях да оцелеят. Много от тях просто ще фалират без допълнителни спасителни мерки от държавата.

Дори и идеята за “ЕС Еъруейс” да е малко вероятна, е въпрос на време европейската авиоиндустрия да заприлича повече на американската. Много авиолинии ще трябва да избират между консолидация и фалит.