Ако работят заедно, градските общини ще печелят повече евросредства за региона си

Зам.-министърът Деница Николова (в средата) обяви, че е одобрен работен проект на новата програма за регионите (2021-2027). [МРРБ]

Големите градски общини в България ще могат самостоятелно или обединени в четири клъстера да усвояват новите средства за региони по бъдещата европрограма “Развитие на регионите” 2021-2027. Нейният първи работен проект вече е одобрен и предстои да бъде внесен за преговори с ЕС.

Новината съобщи преди дни Министерството на регионалното развитие и благоустройството.  В проекта е заложено новата програма да е с бюджет от 3 млрд. лева. Средствата по програмата ще се усвояват и от други 40 градски общини от среден тип, като основната цел ще е големите общини да реализират проекти с по-малките и така да модернизират и подобряват икономиката на целия регион.

Големите 10

Очаквано, първото водещо перо за усвояване на средства ще е за градско развитие на десетте най-големи общини в страната. В топ 10 влизат Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, София и Благоевград. Това са градове, които са и областни, и общински центрове.

Любопитна подробност е, че всяка една от тези общини ще може да усвоява средства самостоятелно със свои проекти или обединена в клъстер със съседна голяма община. За целта са сформирани четири клъстера в зависимост от районите на страната, става още ясно от разработения проект.

В Северозападния район в клъстер влизат Видин и Плевен, от Северен централен и Североизточен район в общ клъстер влизат Русе, Велико Търново и Варна. От Югоизточния и Южния централен район на страната в общ клъстер влизат Бургас, Стара Загора и Пловдив. А от Югозападния регион за планиране в клъстер са столицата и Благоевград.

Всеки един от тези клъстери ще има самостоятелен бюджет, който ще бъде изчислен въз основа на това какъв брой население обхваща, каква площ територия, какво е нивото на инфраструктурата и на брутната добавена стойност от икономическата дейност там.

За да може големите общини да са трамплин за развитието и на по-малките около тях, е заложено задължително условие 30% от бюджета на всеки клъстер да е за общи проекти с по-малки общини от среден тип.

Когато големите общини кандидатстват самостоятелно или в партньорства с друга община от съответния клъстер ще могат да се финансират само инфраструктурни проекти. Ако голяма община реализира общ проект със средни общини (от т.нар. ниво 2) там освен инфраструктура ще се допуска и финансиране на т.нар. меки мерки.

“Средните” 40 общини

Второто водещо перо в бъдещата програма ще е за интегрирано териториално развитие на регионите. В нея ще попадат 40 общини от среден тип (от т.нар. ниво 2), чиито градски центрове са с население над 15 000 души, става ясно още от информацията за разработения проект на програмата.

По водещите две пера на програмата, за големите общини и за 40-те общини с население над 15 000 души, средствата ще се отпускат по проекти за модернизиране на училища, детски градини и др. образователната инфраструктура, развитие на индустриалните паркове и енергийната ефективност.

Сред приоритетните области остават и модернизирането на градския транспорт, здравеопазването и рехабилитацията на пътната инфраструктура. Ще продължи и финансирането за развитие на туристическата и културна инфраструктура, ремонти на градската среда и социална инфраструктура. За да могат големите общини освен инфраструктурни проекти по програмата да реализират и споменатите други възможности, те трябва да си взаимодействат с по-малки общини.

Икономическото развитие на регионите е ключов приоритет. Затова залагаме мерки с добавена икономическа стойност, заяви зам.-министър Деница Николова, която е и ръководител на Управляващия орган за бъдещата програма.

“Допълващо, ще имат достъп до финансиране от останалите оперативни програми и най-вече Програмата за развитие на селските райони, с което ще се постигне изпълнението на огледални дейности и допълняемост на мерките между градски и селски общини”, посочи още Николова.

Тя подчерта, че паралелно с това общините ще трябва да си партнират при изпълнението на проектите и по този начин ще се постига много по-голям ефект за няколко населени места и практически няма да има град или село без възможност за еврофинансиране.

Как се разпределят европарите?

Важен детайл е, че 52% от бюджета на програмата ще е за общините в Северна България, а 48% за по-развитите южни градски части на страната. Интегрираните териториални стратегии и планове за регионите във времето от 2021 до 2027 г. ще са стратегически документи за проекти в тези региони.

EURACTIV България вече представи тези планове за Северозапада, Югоизтока.

По предварителни данни за най-бедния регион на България и на ЕС – Северозапада се предвиждат 19% от средствата по новата програма. По 17% ще отидат за Северния централен, Южния централен, Югоизточния. 16 на сто от средствата ще отидат за североизточния район, където е морската столицата на страната – Варна. Очаквано за най-развития район на страната Югозапада, където е и столицата се предвиждат 14% от ресурса.

Подобно на настоящия програмен период третото перо от средствата ще е за техническа помощ, откъдето ще се финансират дейности за повишаване на административния капацитет на местно и национално ниво.

На фокус: Териториалните планове за плавен преход

Новост в следващия програмен период на ЕС, е че Министерството на регионалното развитие поема изпълнението на териториалните планове за справедлив преход чрез Фонда за справедлив преход през периода 2021-2027 г. Той трябва да обезпечи т.нар. “Зелена сделка” на ЕС за икономика, неутрална за климата.

От него 678 млн. евро са предвидени за България. Към тях има възможност за гарантирани от ЕК частни инвестиции и заеми, с които сумата набъбва до 2.7 млрд. евро. За момента Брюксел настоява България да използва тези средства за решаване на проблема със замърсяващите и цапащи въглища в три района – именно Стара Загора, Бобов дол и Перник.

Междувременно на 17 септември Европейският парламент излезе с позиция до Съвета на ЕС за увеличаване на парите от европейския бюджет в периода 2021-207 г. за потърпевшите от енергийния преход региони, както и за финансиране да се включат газови проекти като вариант за трансформация на въглищните райони. Първото предложение на ЕК бе за фонда да се заделят 11 млрд. евро, но размерът бе намален от Европейския съвет на 7.5 млрд. евро. Сега евродепутатите смятат, че от евробюджета трябва да се предоставят 25 млрд. евро по цени от 2018 г. Отделно остават досегашните очаквания бюджетът на Фонда за справедлив преход да бъдат допълнени с 32 млрд. евро по текущи цени, които ще бъдат отпуснати по линия на Инструмента на ЕС за възстановяване.

Както EURACTIV България вече писа възможността за финансиране на газови проекти от фонда е шанс за мините на България в Маришкия басейн и за ТЕЦ-овете в югоизтока. Там освен държавната ТЕЦ “Марица Изток 2”, са и т.нар. “американски централи” – “Ей И Ес Гълъбово” и “КонтурГлобал Марица Изток 3”. Енергийни експерти многократно са подчертавали, че работеща възможност за запазване на държавната ТЕЦ “Марица Изток 2” е подмяната на горивото й с газ. Един от вариантите е той да дойде през интерконекторната връзка на България с Гърция. Нейното трасе и без това минава през Маришкия басейн и стига до Стара Загора.

Средства за църквите в градовете

В новата програма “Развитие на регионите” със сигурност ще влязат и средства за възстановяване на църквите в градската среда. За първи път в края на настоящия програмен период, буквално преди месец, стартира усвояването на 22 млн. лв. за реновиране на храмовете по процедура “Развитие на туристически атракции”.

До края на настоящата програма обаче от схемата ще могат да се възползват само три обекта – Видинската синагога, Кремиковският манастир и църквата “Св. Архангел Михаил” в град Рила. Причината за редуцирания брой е голямото закъснение на процедурата и изчерпване на ресурса по програмата.

Още сега има “резервни” 5-10 проекта, които чакат да се освободят средства от настоящата или ще се реализират с европарите по следващия програмен период, именно по новата програма “Развитие на регионите”.

Така, изглежда на хартия първия разработен проект за бъдещата програма за градските региони на страната. Предстои да видим колко пъти ще бъде връщан от ЕК за преработка и в какво ще се превърне финалния му вид.