БАН: Висока инфлация, необслужвани кредити и стагфлация грозят българската икономика

В доклада е анализирано състоянието на икономиката на България през 2021 г. и първото тримесечие на 2022 г. и са очертани перспективите за развитието й в средносрочен план. Снимка: БАН

Реалният растеж на БВП да намалее до около 2 на сто, инфлацията ще бъде по-висока от обичайната, безработицата леко ще нарасне, а ако военният конфликт в Украйна се задълбочи, стагфлацията е напълно възможен сценарий за българската икономика. Това се казва в Годишния доклад на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките. 

В доклада е анализирано състоянието на икономиката на България през 2021 г. и първото тримесечие на 2022 г. и са очертани перспективите за развитието й в средносрочен план.

Външноикономическите  рискове в момента  и изчерпването на ефектите от експанзионистичната политика, свързана с преодоляване на ефектите от пандемията, влошаването на търговските отношения между основните икономически сили вследствие на военните действия в Украйна и специфичните ефекти от отношенията между ЕС и Русия,  оказват многопластово отражение и върху България. Очаква се реалният растеж на БВП през 2022 г. да намалее до около 2% и до 2024 г. плавно да се възстановява до
средните равнища преди пандемията. Динамиката на вътрешното търсене ще се определя от нарастването на работните заплати, умереното повишение на заетостта и слабия, но все пак положителен растеж на кредитната активност в страната. Друг стимул са очакванията за ускорено усвояване на европейски средства от Националния план за възстановяване и устойчивост.

Според доклада за целия прогнозен период инфлацията ще бъде по-висока от обичайната през последните години, като прогнозата е да бъде особено висока (близо 14% на средногодишнабаза) през 2022 г.

В същото време заетостта в страната ще продължи да се определя от темпа на икономическия растеж при ограниченията, зададени от демографската ситуация в страната, а безработицата се очаква леко да нарасне през 2022 г., но впоследствие да спадне до обичайните си равнища от около 5% при преодоляване на процесите на стагфлация в икономиката.

Причина за възможна стагфлация са по-високите цени на енергийните ресурси, които оскъпяват и правят неконкурентно производството при свиване на външните пазари, смятат авторите на доклада.

„Съпоставката с Румъния показва, че 15 години след присъединяването към ЕС БВП на човек от населението в България изостава с 40% спрямо румънския и страната остава трайно на последно място сред другите държави-членки“, се казва в Годишния доклад на  БАН.

Очакванията на бизнеса също са в посока на понижаване на икономическия растеж, влошаване на бизнес средата при по-ниски реални фирмени приходи и растящи разходи.

На базата на анализа на макроикономическата ситуация в страната през 2021 г. възстановяването на икономическата активност се дължи на динамиката на вътрешното търсене, върху която положителен ефект са оказали предприетите фискални мерки, докато инвестициите отбелязват реален спад от 11% за годината.

Анализаторите смятат, че това е неблагоприятен процес, подхранван от изнасянето на капитали, което е индикация, че бизнес доверието в българската икономика е свито вследствие на наслагващите се негативни шокове по линия на повишаващата се инфлация. Синхронният спад на спестяванията, чието по-активно използване компенсира загубата на покупателна способност в условията на растяща инфлация, и на инвестициите показва, че дългосрочният растеж на БВП и жизненият стандарт на населението ще претърпят свиване.

Междувременно относително ниският дял на високотехнологични производства в индустриалния и ИТ сектора, както и незначителният дял на селското стопанство при опасения за продоволствена криза в световен план, правят българската икономика податлива на външни шокове и циклично уязвима, което води до сериозни социално-икономически последици под формата на негативни демографски процеси и нарастващо доходно и социално неравенство.

Неблагоприятната тенденция, според учените, се отнася и за конвергенцията към еврозоната. Очакванията са, че бюджетните приходи в периода 2022-2024 г. ще се запазят около 39% от БВП вследствие на растящата инфлация и предприетите дискреционни мерки в областта на социалната и доходната политика, осигуряващи по-високи постъпления по данъците върху доходите и социалните осигуровки. Предвид текущите параметри и заявки за провеждане на разходна политика на правителството и евентуалната актуализация в средата на годината, много е вероятно делът на бюджетните разходи по консолидираната фискална програма да достигне почти 50% от БВП през 2022 г. Очаква се бюджетният дефицит в края на 2022 г. да възлезе на -5% от БВП и постепенно да се свива до 3% от БВП до 2024 г.

В доклада се подчертава, че очакваното съществено ускоряване на инфлацията ще окаже негативно въздействие върху жизнения стандарт, особено при домакинствата с ниски доходи, при което се очаква да се създадат условия за нарастване на дела на
необслужваните кредити, а оттам и до увеличаване на провизиите и до понижение на показателите за рентабилност в банковия сектор. Доколкото пряката експозиция към страните, обект на санкции поради военния конфликт в Украйна, е ограничена, България не е особено застрашена от непосредствените ефекти на конфликта по отношение на банковия сектор  – блокиране на трансфери, преустановяване на обслужването на кредити, запори по сметки и др.

Средногодишните работни заплати продължават движението си нагоре в номинална и реална стойност, като основно значение за запазването на заетостта продължават да имат компенсациите за работодателите по мярката „60/40“, както чрез проектите „Краткосрочна подкрепа за заетост“, „Запази ме“ и „Запази ме +“. Въпреки това очакванията са, че заетите ще продължават да намаляват поради демографската криза и бавното възстановяване на икономиката.