Безплатният обяд в България е във вързоп от неуредици

Даряването на храни за бедните, дни преди изтичането на срока на годност, се спъва от нормативни недомислици.

Безплатният обяд в България, най-бедната държава от ЕС, се оказва с години здраво завързан във възел от стикери и процедурни недомислици. Всичко това се случва независимо от факта, че де юре от 1 януари 2017 г. Законът за храните позволи и у нас да се даряват храни на бедните, чийто срок на годност предстои да изтече до седмица или 10 дни, или защото имат проблеми с опаковката и нямат търговски вид за магазина.

Написаното е едно, реалността обаче е друга – повече от 2 години до 9 юни 2020 г. даряването се оказва замразено, защото законодателят изисква върху всеки единичен продукт да се слага специален стикер, който да показва, че храната няма да се продава.

Екстра маркировката обаче се явява допълнителен разход за бизнеса и спира процеса на даряване. Отделно от това даряването в България се стимулира със сравнително скромно данъчно облекчение, а и за част от бизнеса е въпрос на зрялост и би довело до назначаването на нов служител, който да отговаря специално за процеса.

Препъникамъкът

Препъникамъкът пред даряването на храни в България се оказа заровен в Закона за храните. Там до 9 юни тази година се изискваше допълнително маркиране на даряваната храна. Фирмите-дарители задължително трябваше да лепят върху всеки продукт стикер с допълнителен надпис: “За даряване, не подлежи за продажба”. Уточняваше се, че надписът не може да е част от етикета, не може и да го закрива. И наред с това трябва да е изписан така, че да не може да се изтрие, когато продуктите се съхраняват във влажна среда или в хладилник, а също и да не се отлепва.

На практика до 9 юни тази година законът казваше, ако ще се даряват вафли, този стикер трябва да е сложен на всяка една отделна вафла. Ако се даряваше ванилия, надписът трябваше да се съдържа на всяко едно малко пакетче ванилия. Не се позволяваше да се поставя върху кутията, в която са пакетчетата. Така, този дребен на вид стикер, който не може и да е част от етикета, се оказа мощен разход за бизнеса, което замрази процеса храни с изтичащ след дни срок на годност да стигат до бедните”, коментира пред EURACTIV България Цанка Миланова, председател на Българската хранителна банка. Организацията е утвърдена от Българската агенция за безопасност на храните(БАБХ) като оператор, който да събира и придвижва дарените храни от бизнеса към бедните.

На горещия въпрос дали се наблюдава ръст в даряването от юни до сега, след като това изискване за стикерите, вече е отпаднало, краткият отговор на Миланова е – не.

Не бих казала, че се забелязва промяна. Хипотезата ми е свързана със зрелостта на обществото и на приемането на даряването като полезна практика. Всъщност, даряването на храна не е проста операция, при която една храна се мести от един склад в друг. То трябва да намери мястото си в бизнес процеса на всяка компания. Да има ясно проследяване на излишъците, да има ясно определена роля на човек, който да прави това. Храната не се бракува и не се изписва като числа, а може да бъде оползотворена по този начин и да се прави добро като се насочва към бедните”, уточнява още Миланова.

Бизнесът

Представители на бизнеса потвърдиха, че нормата действително през юни е отпаднала от Закона за храните, но подобен текст за стикери се съдържа в Закона за данък данък добавена стойност (ЗДДС) и той не е отменен. Всъщност стикерите бяха въведени именно с цел да не се източва ДДС, защото за да бъдат стимулирани фирмите да даряват храни от началото на 2017 г. бе въведен данъчен стимул за целта, свързан с този налог. Преференцията въведе 0% ДДС за дарение на храни до 0,5% от годишния им оборот на фирмата. Преди това фирмите от хранителния бранш трябваше да плащат 20% ДДС независимо че продуктите не се продават, а се даряват. На бизнеса му излизаше по-евтино да изчака да изтече срока на годност на непродадените храни и да ги насочи за изгаряне като отпадък, за което плащаха по-ниски такси. Отделно от това бизнесът настоява дълго време изцяло дарените храни на дадена компания да се освободят от ДДС, а не да има праг, свързан с оборота на годишна база, но Министерство на финансите не се съгласи.

Действително изискване за стикери фигурира в ЗДДС, показа и проверка на EURACTIV България. Там в чл. 6, алинея 4, точки “д” и “е” пише “хранителната стока е с маркировка “дарение, не подлежи на продажба”. А веднага след това е уточнено и данъчното облекчение – “общата стойност на безвъзмездно предоставените хранителни стоки към оператори на хранителна банка за текущата календарна година не надхвърля 0.5 на сто от общата стойност на извършените от лицето облагаеми доставки на хранителни стоки през календарната година преди текущата”.

Цанка Миланова чете този текст в ЗДДС, и обяснява, че според нея, изискването се отнася вече не за всеки отделен продукт, а е достатъчно стикерът да се слага на по-големи транспортни опаковки. “В ЗДДС има едно условие, което трябва да бъде изпълнено. В него просто се казва да има маркировка – “Не подлежи на продажба”. Ако ние получаваме, цели палета от някакъв продукт, което е нашата ежедневна практика, един залепващ се стикер на палето с този текст, удовлетворява напълно изискването”, смята тя. И добавя “рискът да тръгнем да поправяме ЗДДС особено през последните месеци в тази ситуация на протести, можеше да доведе до провал на инициативата и да няма нищо постигнато при даряването”, казва още тя.

В момента, въобще не е ясно дали ще се признава само един стикер на голяма транспортна опаковка. Няма гаранции, че белият бизнес няма да бъде обвинен за източване на ДДС през облекчението”, коментира обаче пред EURACTIV България собственик на българско месопреработвателно предприятие, пожелал анонимност.

EURACTIV България потърси мнението по казуса и на големите интернационални компании, които държат и най-голям дял на пазара на храни у нас и са обединени в сдружение “Храни и напитки България”.

Членовете на сдружение “Храни и напитки България“, като социално отговорни компании, отдават голямо значение на борбата за намаляване на хранителните отпадъци. С приемането на новия Закон за храните отпадна една значима пречка пред даряването на храни – задължението всеки артикул да е обозначен като дарение, което ангажираше значим ресурс – човешки и финансов и правеше процеса неефективен. Предстои разработване на отделна наредба, в която се надяваме, че ще бъдат изчистени всички административни пречки относно даряването на храни от страна на бизнес операторите и неначисляване на ДДС . Ясен, изчистен от бюрократични и финансови ангажименти процес би довел до повишаване на количествата дарени храни”, посочи Яна Иванова, изп. – директор на сдружението.

Тя добави, че от друга страна следва да се помисли за подпомагане и финансиране от страна на държавата на хранителните банки, с цел тяхното съществуване. “В момента те се издържат от финансови дарения, което не е устойчив модел. Държавата следва да гарантира финансовата стабилност на процеса, който не само намалява изхвърлянето на храна, но подпомага социално слаби и нуждаещи се, а това в период на икономическа криза, като предизвиканата от COVID 19, е още по-важно”, заключи Иванова.

Какво се дарява?

Последно през 2019 г. в Българската хранителна банка са пристигнали едва 156 тона храни, които бизнесът дарява. Преобладават мляко и млечни десерти, следват плодове и зеленчуци, които са доста чувствителна категория заради краткия си живот. И доста хляб и месо, разказва още Миланова.

Хлябът се дарява предимно заради нестандартния си вид, а не заради краткия срок на годност. Имахме специална програма за спасяване на пилешко месо с две компании, които представляват KFC в България”, уточни още тя. Тези количества през българската хранителна банка са достигнали най-малко до 8000 човека седмично, а на годишна база те надхвърлят 20 000. Заради кампанийността на доставките не всяка седмица продукти са достигали до едни и същи хора.

На горещия въпрос колко храни се разхищават годишно в България, вместо да се насочат за даряване, Миланова посочва, че се базира на старо европейско изследване от 2010 г. Там се посочва, че в България годишно се разхищават цели 670 000 тона храни. С други думи, проста сметка показва, че дарените през 2019 г. 156 тона храни у нас, са едва 0.02% от храната, която се разхищава у нас.

Проверка на EURACTIV България в регистъра на Българската агенция по храните показа, че в страната има само два оператора, на които може бизнеса да дарява храни и те да я доставят до бедните. Очаквано, единият е Българската хранителна банка, за която се посочва, че има разрешение до 2022 г. и след това трябва да го поднови. От регистъра става ясно, че организацията има два склада в София, по един в Бургас, във Варна и в гара Елин Пелин, и още работи с консервни заводи в Плевен и в Сливен, и с обект за бутилиране на безалкохолни напитки и трапезна вода във Варна, а също и със склада на “Лидл България” в Равно поле, софийско. Другата организация е “Верният настойник” с разрешително до 2024 г. Тя има складове в Бургас, Русе, Хайредин, Велики Преслав, Варна, Харманли.

Брюксел ще иска годишни отчети

Проблемът за разхищението на храни е водещ и за новите цели на ЕС, които залагат икономиката на общността да се превърне в неутрална за климата до 2050 г. В новата стратегия на ЕС за целта “От фермата до трапезата” се посочва, че “в ЕС 33 милиона души не могат да си позволят качествено хранене всеки втори ден и хранителната помощ е от съществено значение за част от населението в много държави-членки”.

Предизвикателството за несигурността и достъпността на храните рискува да нараства по време на икономически спад, така че е от съществено значение да се предприемат действия за промяна на моделите на потребление и ограничаване на хранителните отпадъци. Докато около 20% от произвежданата храна се изхвърля , затлъстяването също нараства”, се отбелязва още там.

В момента предстои да се утвърди национална стратегия за намаляване на загубите от храна от министъра на земеделието, добави още Цанка Миланова. Тя посочи, че вече има и директива на ЕС, която превръща в задължителна практика разработването на методология и събиране и проследяване на данни, които всяка година да се рапортуват на ЕС за разхищението на храни в държавите-членки.

Миланова припомни, че Брюксел още през 2017 г. си бе поставил цели за намаляване на разхищението на храни, които обаче към момента не са изпълнени. Те предвиждаха намаляване на разхищението на храни с 30% до 2025 г. и с 50 на сто до 2050 година. Тогава бе посочено, че 88 млн. тона храни, или 173 кг средно на човек, се изхвърлят всяка година в общността, а от обезвреждането на хранителните отпадъци се отделят 170 млн. т въглероден диоксид.

В края на тази година или в първите месеци на 2021 г. предстои да се съобщят данни за изпълнение на старите цели и да се фиксират новите цели по намаляването на разхищението на храни, за да бъде изпълнена “зелената сделка” на ЕС. Предстои да видим и как България ще разсече Гордиевия възел от стикери, за да ги изпълни.