Бизнесът настоява за КСНС и спешна среща с Петков заради цените на тока

Организациите са недоволни, че предложените от министъра на енергетиката Александър Николов мерки не са работещи в променената ситуация, а  предложението за таван на компенсиране на енергийните разходи ще има „опустошителни последици за икономиката ни”. Снимка: ЧЕЗ

Представителните на работодателските организации настояват за спешно свикване на Консултативния съвет за национална сигурност и среща с премиера Кирил Петков. Причината е „изключително тежката ситуация с цената на електроенергията”.

Организациите са недоволни, че предложените от министъра на енергетиката Александър Николов мерки не са работещи в променената ситуация, а  предложението за таван на компенсиране на енергийните разходи ще има „опустошителни последици за икономиката ни”.

„В условия на критична за икономиката ситуация на растящи цени на електрическа енергия българският бизнес настоява за незабавни и адекватни мерки за компенсиране на високите разходи. С изненада и неудовлетворение приемаме обявената от министъра на енергетиката схема за компенсиране на разходите на небитовите потребители за потребената от тях електрическата енергия, поради продължаващ ръст на борсовите цени. За наше съжаление и учудване беше обявено, че компенсацията ще има таван в размер на 30% от действителната пазарна цена. Това ограничение не отговаря на заявлението, че ще бъдат компенсирани 75% от разликата между действителната пазарна цена за м. юли т. г. (185,59 лв./MWh) и действителната пазарна цена за съответния месец“, се казва в позиция на работодателите.

Те уточняват, че ситуацията около цената на електроенергията за небитовите потребители е много по-заплашителна за икономиката ни спрямо финансовата криза, започнала през 2009 г. Очаква се средната цена за месец декември т.г. значително да превиши тази за ноември, а офертите на съседни европейски пазари и сделки на пазара „Двустранни договори“ на българската електроенергийна борса за първите два месеца на 2022 г. са за над 700 лева/MWh”.

Работодателите призовават Министерският съвет да отчете реалните заплахи пред българските производители от приемането на таван за компенсиране на енергийните разходи и силно негативните последиците от това решение.

През октомври Европейската комисия предостави възможност на държавите членки да предприемат действия на национално ниво за компенсиране на небитовите потребители на електроенергия. Исканията на българските предприятия са за компенсиране на 75% от разликата между действителната пазарна цена за съответния месец и цената по мораториума за бита.

Според тях финансовият ресурс за компенсиране на свръхвисоките цени на потребителите на свободния пазар е наличен – извънредните печалби на АЕЦ, НЕК и други електропроизводители, извънредните приходи от ДДС върху свръхвисоките цени на енергията, излишъка на Фонд „Сигурност на електроенергийната система.

Кризата с цените на енергията засегна европейските страни, като през последните месеци стойностите им са се повишили над пет пъти. „Продължаващата вече няколко месеца ситуация се отразява сериозно на конкурентоспособността и рентабилността на енергоемките сектори, при които разходите за енергия съставляват висок дял от производствените им разходи. Това принуждава редица предприятия да съкратят работници и/или временно да затворят заводи”, обясняват още организациите.

На 21 декември, седмица след като Народното събрание наложи мораториум върху цените на тока и парното, министърът на енергетиката Александър Николов представи  пакетът от мерки, с които държавата е готова да компенсира бизнеса, електропреносните дружества и потребителите на природен газ по регулирани цени. Целта е  поскъпването на тока и газа да не предизвика сътресения.

Общата сума на помощите ще е около 1.5 млрд. лв., като парите ще бъдат осигурени най-вече от извънредните печалби на държавните производители на ток като АЕЦ „Козлодуй“ и НЕК, от фонда „Сигурност на електроенергийната система“ и ако има нужда от още средства – чрез бюджета.

Министър Николов съобщи, че срокът за компенсации се удължава от декември до края на първото тримесечие на 2022 г. Целта е да бъде обхванат най-тежкият период, когато има най-висока консумация на енергийни ресурси. Компенсациите от месец декември нататък ще се изчисляват спрямо реална борсова цена от ден напред за месец юли – 185 лв. на мегаватчас.