Биомедът от Странджа връща хората към живота в планината

Фермерският магазин в Странджа.

Невероятно, но се случва – от един район на България се добиват 30 вида биомед, сред които и патентованият за пазара на ЕС манов мед. С това се занимават повече от 12 години младите български фермери Димитър Станчев и съпругата му Ралица Кунева. Техните кошери са разположени в Странджа планина.

Производството на мед е в основата успеха им. Те развиват множество иновативни продукти с мед, като го добавят в сладка с 60% плодово съдържание и сокове. Медът присъства в уникални рецепти като домати и кетчуп с мед, туршия с мед, кисели краставички с мед, и съвсем не на последно място – шоколад и вино с мед.

Младите фермери от България започват да отглеждат животни, но заедно с това полагат огромни грижи и за своето село Индже войвода и местната общност. От години Димитър със собствени средства асфалтира улиците на селото, а в момента прави екопътеки и велоалеи.

Той има и нова мечта – да организира фестивал “Странджа”, на който да представи на едно място уникалните храни на района на планината, която се намира в рядко населения Югоизточен край на България. Допреди това Странджа бе известна основно път на нелегалните емигранти от Турция към ЕС.

Истинският фермер, произвежда сам храната си

“Почти всичко, което е в ресторанта, е от нашата ферма. Това, което го няма, го купуваме в региона, от колеги и дори ги рекламираме. Как става ли? Ами, всяко нещо, което го пише в менюто, се посочва от чия ферма идва. Така, всеки наш гост се запознава директно с продукцията на колегите”, разказва Димитър.

За него е важно всичко, което се консумира в заведението му в центъра на селото, да е произведено от фермер, който го е доставил директно, а не да е минало през прекупвачи, които “убиват труда на земеделския производител”.

Семейството на Димитър и Ралица.

Това е фокусът и на стратегията “От фермата до трапезата”. Целта на Европейската комисия е да скъси веригата на доставка на селскостопанските продукти, което трябва да гарантира по-добро качество и по-добри доходи за фермерите. Примерът на Димитър показва, че подобен подход би съживил изоставащите селски региони на България и е работещ. Това се потвърждава и от някои от цените, които споменава, че плаща за продуктите в ресторанта.

Когато на 1 март ресторантите в България отвориха след поредния локдаун (тогава не беше ясно, че ще е за кратко), Димитър не бърза да отваря. “Голям лукс е да заредиш един такъв ресторант, всички очакваме до дни или седмици да затворят отново ресторантите заради пандемията. Стоката е в пъти по-скъпа от индустриалното производство, което се предлага в магазините. Един килограм кашкавал сме го пазили година и половина да зрее и струва не по-малко от 13 евро. Месни деликатеси под 15 евро на килограм няма при нас”, разказва той.

Въпреки това през 2020 година за неговите продукти е имало пазар.

Българският фермер казва, че туризмът и земеделието трябва да се развиват ръка за ръка. Затова в момента работи по изграждането на екопътеки и велоалеи в родното си село, които по традиция прави за своя сметка. Той е установил, че клиентите му, които идват да пазаруват в магазина му през уикенда, после обядват в ресторанта, а след това искат да се разходят.

Поръчал е и пейки, които очаква да му се доставят, за да има къде гостите да седнат на хубави места с гледка в селото.

Смелият път към биоземеделието

Димитър и Ралица отглеждат около 300 дка зеленчуци, Продукцията на част от тях се сертифицира за покриване на изискванията за изцяло биопроизводство.

В стратегията “От фермата до трапезата” Европейската комисия залага 25% от земеделска земя в ЕС до 2030 г. да е заета с биоземеделие. Ако Димитър и Ралица вече вървят по този път, то покриването на тази цел за България ще е голямо предизвикателство.

Последните данни на Евростат от 2018 г. показват, че страната е на дъното по площи за биоземеделие в ЕС. Най-ниските проценти са в Малта (0,4% от общата земя), Румъния, България и Ирландия имат по 2.4%.

Обнадеждаващ е фактът, че тези площи са се увеличили в България с цели 230% от 2012 г., когато са били едва 39 138 хектара. Причината са допълнителните евросубсидии за това производство.

Общите площи за биологично земеделие в ЕС са достигнали през 2018 г. 13.4 милиона хектара, което отговаря на 7.5% от общата използвана земеделска площ. Най-голям дял имат Австрия (24,1%), Естония (20,6%) и Швеция (20,3 %).

Поставената в цел в стратегията “От фермата до трапезата” е намаляване на употребата на химическите препарати с 50% до 2030 г., а също и на торовете поне с 20 на сто. Именно използването на тежки химикали са и основна причина за измиране на пчелите, за което предупреждават периодично български пчелари.

Последно в края на февруари т.г. от Националния браншови пчеларски съюз в България обяви, че смъртността на пчелните семейства е заради натрупването на химично натравяне. Браншът настоя пръскането с химически препарати в земеделието да се извършва само през нощта, но българските власти засега не се вслушват в този призив.

Фабрика за Странджа

От година насам Димитър и Ралица имат и своя фабрика, в която преработват свои суровини, а също и тази на колегите им от региона. Предприемчивостта на младите хора носи ползи на целия планински район и е работещ пример за ползите от сдружаването на фермерите.

Те имат винарна, в която правят гроздово вино с мед, плодово вино с мед, както и чисто вино от мед. Последното се получава от ферментация на чист мед и е една от най-старите напитки, консумирана по тези земи още от времето на траките.

До момента младите български фермери успешно са защитили два европроекта по Програмата за развитие на селските райони. Първият, който приключва през 2015 г., е за професионално извличане на мед, а субсидията е за 90 000 евро.

“За 2 – 3 години обаче машините, закупени по него, станаха морално остарели, излязоха много по-нови неща”, посочва Димитър. Той препоръчва на администрацията да се премахне задължението за фермерите за 5 години да се поддържат машините, субсидирани със средства от ЕС, защото технологиите се променят много бързо. Всяка година излизат по-добри и така фермата губи конкурентни предимства.

По настоящата програма за селските райони Димитър и Ралица реализират нов проект на обща инвестиционна стойност 350 000 евро. Той включва фабрика за восъчни основи, на които се изграждат питите за мед, закупуване на нови 1300 кошера и машини за производство на пчелна паста.

Сега младите български фермери произвеждат и преработват годишно 35-40 тона био мед, като около 18 тона изнасят на пазара в ЕС. Медът от Странджа накрая отива в Германия, Франция, Финландия и Швейцария.