България дава на бизнеса под 10% от парите по Плана за възстановяване на ЕС

Властта частично се вслуша в бизнеса за осигуряване на средства за технологична модернизация и дигитализация на бизнеса. [Pixabay]

Кабинетът “Борисов” насочва към бизнеса под 10% от 12-те млрд. лв. от Инструмента за възстановяване на ЕС. С тези средства ще се стимулира дигитализацията, технологично обновяване и “зелен преход” на фирмите.

Такъв е дългоочакваният отговор на властта, след като българският бизнес директно заяви: “не ни предлагайте аналогови решения за дигиталното бъдеще”. Поводът бе първата версия на националния план за възстановяване, в която се залагаха скромните 100 млн. лв. за “зелено обновяване” на индустрията и то под формата на кредити. По инструмента на ЕС страната ни може да усвои грантове за 12 млрд. лв. до 2026 г.

Правителството обаче чува избирателно. Вероятно затова не се отказа да инвестира в бъдещи индустриални паркове, независимо че предприемачите посочиха, че след пандемията парковете трудно ще привличат инвестиции. Правителството не се вслуша в гласа на бизнеса и за драстично намаляване на средствата за саниране и го направи козметично. И така лиши българските фирми от “живи” европари и българската икономика от конкурентни предимства.

Три фонда за бизнеса

Три фонда за бизнеса са заложени в програма “Икономическа трансформация” в актуализираната версия на Националния план за възстановяване, която стана факт на 8 февруари. За тях средствата от Инструмента на ЕС възлизат на общо на 900 млн. лв. или на скромните 7.5% от общо 12-те млрд. лв.

Първият фонд е наречен “Технологична модернизация”. Администрацията убеждава, че чрез него ще се изпълняват допълващи се процедури – предоставяне на подкрепа на високотехнологичните компании, и въвеждане на нова технология или иновация в компании от другите сектори на икономиката, а също и закупуване на ново технологично оборудване за ниско и средно технологични компании. За този фонд са планирани 400 млн. лв. от Инструмента за възстановяване и устойчивост, които се очаква да катализират и 570 млн. лв. частни инвестиции.

Зелен преход” е заложеният втори фонд, който предвижда реализация на пилотна схема, подпомагаща малките и средни предприятия за едновременно изграждане на нови ВЕИ – соларни покриви или ветрогенератори за собствени нужди и локални съоръжения за съхранение на електрическа енергия.

Наред с това, този фонд ще субсидира инвестиции за внедряване на екологични решения и технологии за фирми, чиито предмет на дейност е във въглеродоинтензивните сектори. За целия втори фонд са планирани 250 млн. лв. от Инструмента за възстановяване и устойчивост, които се очаква да катализират и 237,5 млн. лв. частни инвестиции, твърди администрацията.

Последният фонд е дългоочакваната “дигитализация”. Отбелязва се, че подкрепата по него ще е за въвеждане на решения от началните етапи на дигитализация, а именно – компютъризация и свързаност, а също и подкрепа за въвеждане на мерки за киберсигурност на предприятията. Любопитен детайл е, че подкрепата ще се осигурява чрез ваучери и ще насочена към малки и средни фирми от всички сектори на икономиката.

Началните два етапа на дигитализация, подкрепяни по настоящото направление, са последвани от четири допълнителни етапи, в които се развиват необходимите за Индустрия 4.0 технологии, за които ще бъде осигурено финансиране по линия на Програма конкурентоспособност и иновации в предприятията 2021-2027″, обещава още правителството.

Разбира се подобно обещание е доста спорно, защото тепърва предстоят парламентарни избори и при нови управляващи няма никакви гаранции за приемственост.

От фонда за дигитализация се предвижда и субсидиране на създаването на дигитални иновационни хъбове. Това ще са офиси, обединяващи на едно място високотехнологични специалисти, юристи, консултанти и др., които след като изслушат даден предприемач ще разработят търсената от него иновативна идея. Ще се заемат и с осигуряването на всички нормативни документи за случването й. С други думи хъбът ще представлява “едно гише”, на което аналоговият бизнес ще получи всичко за бъдещата си дигитализация. За целия трети фонд са планирани 250 млн. лв. от Инструмента за възстановяване и устойчивост, които се очаква да катализират и 21 млн. лв. частни инвестиции.

Кой, какво не успя да чуе?

След първата версия на националния план за възстановяване Асоциацията на индустриалния капитал в България остро възрази срещу заложеното изграждане с европари на индустриални паркове. От организацията посочиха, че към тези обекти няма ясно изразени бизнес потребности, особено след икономическата криза, предизвикана от пандемията.

Вместо това големите предприятия предложиха целият ресурс за парковете от 490 млн. лв. да бъде насочен към инвестиции в технологична модернизация и преструктуриране на фирмите. Българската асоциация на консултантите по европрограми също излезе с мнение, че е ненужно инвестирането в индустриални паркове.

Кардинално променените реалности от ковид определят значимо свиване на инвестиционните планове глобално, поради търсене, което дългосрочно ще остане свито, което предопределя невъзможност за привличане на нови чужди инвеститори, създаване на нови бизнеси или преместване в индустриална зона на съществуващи местни бизнеси с цел разширение и развитие. На този фон няма никаква логика в инвестиции в нова индустриална инфраструктура”, аргументира се асоциацията.

Всички тези призиви обаче останаха нечути. Проверка на EURACTIV България показа, че индустриалните паркове фигурират и в новата версия на плана, като ресурсът за тях е леко свит и вече възлиза на 416,5 млн. лв.

Властта е категорична, че чрез тези паркове ще се насърчи привличането на инвестициите и дори залага кратки срокове за изграждането им – 2021-2023 година. В последната седмица на февруари ударно през Народното събрание се приема и специален закон за индустриалните паркове, който EURACTIV България вече подробно описва.

Българският бизнес предлагаше и средствата за саниране да се свият от 3 млрд. лв. до 1 млрд. лв., а освободените 2 млрд. лв. да се насочат за технологична модернизация на фирмите. Идеята бе от този ресурс да се възползват големите предприятия, но това не се случи. В новата версия на националния план средствата за саниране са свити от 3 млрд. лв. на 2,165 млрд. лв. Така че стиропорът пак се оказа по-важен от конкурентоспособността на бизнеса.