Борисов хвали плана за възстановяване, бизнесът настоява за промени

Цяла кампания слушахме как опозицията имала свой собствен план и след изборите щяла да го представи. До ден днешен друг план не сме видели, заяви Борисов. Снимка: Министерски съвет

Премиерът в оставка Бойко Борисов коментира в понеделник, че правителството се е опитало да създаде добър план за възстановяване, който “ще подобри живота на хората и да се увеличи растежът през следващите години” по време на среща на екипа, работил по плана за възстановяване в понеделник. Бизнесът обаче смята, че има пропуски, които трябва да се запълнят.

Европейският механизъм за възстановяване и устойчивост е с общ бюджет от 672,5 милиарда евро. От тях 312,5 милиарда са под формата на грантове, а останалите 360 милиарда ще бъдат заеми.

Четирите стълба на българския план са “Иновативна България”, “Зелена България”, “Свързана България”, “Справедлива България”. За да ги реализира България ще получи над 12,5 млрд. лева безвъзмездна помощ и до 9 млрд. лева изгодни нисколихвени заеми.

Премиерът подчерта, че парите по плана са предназначени за директна помощ за бизнеса, за подкрепа за водородна и газова инфраструктура, за наука и иновации, за подкрепа за домакинствата, които искат да си слагат соларни батерии, инвестиции в образованието, за енергийна ефективност на жилища, както и за инвестиции в железниците, които се очертават като най-екологичен транспорт.

Вицепремиерът в оставка Томислав Дончев обяви, че над 200 експерти са работили по плана. Според него, преди да се критикува планът трябва да се знае, че той е важен финансов инструмент,. Според Дончев е много жалко, че разходите за саниране в плана са само 16% от цялата сума. Той подчерта, че са необходими повече средства в тази добра инициатива на Европейската комисия.

Планът, който отнесе много критики от опозицията, трябваше да бъде изпратен в Брюксел до края на месеца, но кабинетът реши да остави тази задача на следващите управляващи.

“Цяла кампания слушахме как опозицията имала свой собствен план и след изборите щяла да го представи. До ден днешен друг план не сме видели. Ако наистина имат алтернатива, сега е моментът да я покажат, защото страната няма време за губене. Нека новото мнозинство да докаже, че е дошло да работи, а не да хвърля държавата в хаос”, коментира Борисов.

Планът за възстановяване и устойчивост предизвиква бърза реакция на бизнеса. Това наложи преправянето на документа два пъти и сега е на ход третият вариант на плана, изготвен в края на кабинета “Борисов 3”.

Щедрите средства, които отпуска ЕС, трябва да отиват за политики и реформи в шест области – зелен преход, дигитализация, здраве, икономика, устойчивост на институциите, икономическо сближаване, социално и териториално сближаване и политики за следващите поколения. Условието е  37% от парите за всяка държава да са за зелени политики, а най-малко 20% трябва да са за дигитализация.

Опозицията не харесва сторопор

Мая Манолова от “Изправи се! Мутри вън” коментира, че над 2 млрд. лв. са предвидени за саниране. Според нея щом досега не е успял, стиропорът и в бъдеще няма да успее да модернизира икономиката.

БСП също критикува плана и каза, че има собствени предложения. Според Ивайло Калфин, изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд към Европейската комисия, едва ли ще има възможност да се пише нов план за възстановяване и устойчивост.

“Най-разумно е да се внесе този, изготвен от ГЕРБ. По-късно следващото правителство може да внесе корекции“, коментира Калфин пред БНР и подчерта, че в момента планът се използва за политически битки.

Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепи плана за възстановяване и устойчивост, но настоява да бъдат осигурени допълнителни средства още 1,4 млрд. лева за подкрепа на предприятията и за насърчаване на инвестициите.

“Този план е една възможност да се насърчат инвестиции в съществуващите предприятия, да се модернизира и цифровизира икономиката. Сумата за инвестиции беше 0. Ние предложихме за иновации и технологична модернизация над 1 милиард и  допълнително 700 милиона за производство на ел. енергия от ВЕИ”, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

Бизнесът разкритикува документа, който предвижда най-големият бонус от новото разпределение на парите от ЕС е за държавната компания “Булгартрансгаз”. Тя ще получи близо 3 млрд. лева, докато в предишния вариант на плана се предвиждаше към нея да бъдат насочени 333 млн. лв. за нови газопроводи за смесен пренос на природен газ и водород. За четири ТЕЦ-а – “Марица-изток 2”, “Бобов дол” и американските “КонтурГлобал Марица-изток 3” и “Ей И Ес Гълъбово” пък се предвиждат  434.3 млн. лв. или със 101 млн. лв. отгоре.

Природозащитниците пък предупреждават, че в плана няма никакви реални намерения за трансформация към нисковъглеродна икономика. Те заявиха, че  в документа са заложени цели, които будят притеснения, като например предложението за инвестиция от 800 милиона лева в държавната компания “Напоителни системи”.

Новият състав на парламента предстои да реши какво да прави с плана. Новите депутати  не могат да го изпратят в Брюксел, защото само правителството трябва да направи това.

Важно е да се знае, че планът за възстановяване и развитие може да бъде подложен на редакция всяка година.