Брюксел е сезиран за сериозен проблем с българската статистика

Евростат и Европейската комисия са сезирани заради сериозен проблем с данните за платежния баланс на българската икономика. В края на миналата седмица депутатът от БСП Румен Гечев първи обяви от парламентарната трибуна, че има голям проблем с данните на Националния статистически институт.

Малко по-късно Българската народна банка призна, че има рекорден размер на “грешки и пропуски” в данните за платежния баланс на българската икономика през миналата година – 3.3 млрд. евро, което е равно на над 6% от брутния вътрешен продукт на страната. Основният проблем се дължи на декларирането и отчитането на вноса на петролни продукти.

В сряда въпросът бе отнесен до Брюксел от бившия омбудсман и настоящ лидер на гражданското движение “Изправи се.бг” Мая Манолова. Тя съобщи, че е сезирала за проблема европейския комисар по икономиката Паоло Джентилони и генералния директор на Евростат Мариана Коцева, която е българка.

“Предлагаме да се извърши проверка на качеството на данните и процесите в Националния статистически институт. Последната проверка е преди повече от 5 години, но след това качеството се влошава, за да се стигне и до посочения проблем”, пише Манолова до европейските институции.

Според бившия омбудсман НСИ все още не е публикувал истинските данни, но продължава да използват и разпространяват невярна информация, която е използвана в експресната оценка за растежа на икономиката. Оценките на НСИ са изпратени до БНБ по линия на статистиката на платежния баланс.

“Тази невярна информация води до увеличаване на грешките и пропуските в платежния баланс до безпрецедентните 3.34 млрд. евро, както и до рекорден, но заблуждаващ, излишък по текущата сметка в размер на близо 10% от БВП”, пише Манолова.

Какъв е растежът?

По-рано Румен Гечев обясни, че при толкова сериозен неотчетен внос растежът на българската икономика трябва да бъде сведен до 0.8-1% от БВП на фона на експресните оценки от 3.7%.

НСИ признава за неточностите, но институтът обявява, че те се дължат на промени в деклариранетона вноса пред митниците. Шефът на НСИ Сергей Цветарски изразява своята убеденост, че българската статистика не е манипулирана, а данните са използвани добросъвестно. Пред БНР той твърди, че има закъснение в получаването на част от данните, а върху него не е оказван политически натиск.

По думите му проблемът е бил забелязан в края на януари тази година, когато са се появили допълнителни декларации от фирми за осъществен сериозен по обем внос. Той казва, че премиерът и министърът на финансите са били уведомени за проблема.

От 2019 година вносът в България за някои видове продукти се отчита с два вида митнически декларации – опростени и допълнителни. Петролните продукти попадат в тази графа.

“Опростената декларация е за оперативни, митнически цели. За НСИ е интересна страната, от която идва стоката, и количеството на вноса”, казва Цветарски. Очакването е разминаването да бъде коригирано до 5 март, когато ще бъдат обявени предварителни данни за икономиката. Окончателните ще бъдат съобщени през октомври.

Проблемът за България е имиджов поради няколко сериозни причини.

Първата е, че ЕС вече имаше много сериозни проблеми с гръцката статистиката преди повече от 15 години. През 2004 година Атина беше принудена да признае манипулации на статистиката, което извади наяве огромния външен дълг на страна. Финансовата криза през 2009 година довърши започнатото и Гърция беше докарана до невъзможност да си плаща дълговете.

Вторият проблем е имиджов, защото шефката на Евростат е българка.

Третият проблем е, че България е на прага на влизането си в чакалнята за еврозоната. Това се очаква да стане през юли. Някои от държавите членки на еврозоната са против приемането на България във валутния съюз, защото смятат, че България може да се превърне във втора Гърция заради слабата си икономика.

Добрите новини

В сряда Европейската комисия извади България от списъка на държавите с макроикономически дисбаланси. През 2013 г. комисията създаде на т. нар. Европейски семестър, който следи задълбочено макроикономическите показатели на държавите членки на ЕС след кризата в еврозоната,

През 2015 г. България бе обявена за страна с “прекомерни” дисбаланси след фалита на Корпоративна търговска банка, но оттогава ситуацията с публичните финанси изглежда се подобрява.

ЕК все пак отбелязва, че страната има нужда от структурни реформи и инвестиции, за да постигне устойчив и включващ растеж на фона на тежката демографска картина. Комисията отбелязва, че потенциалният ръст на БВП е недостатъчен, за да осигури бърз процес по догонване на останалите държави в съюза. Отчитат се и недостатъчни инвестиции, които бавят необходимата модернизация на икономиката.