България е повишила бюджетната си прозрачност, показва международно изследване

[https://pixabay.com/]

Пандемията от коронавирус предизвика спешна промяна в бюджетните приоритети и увеличаване на публичните разходи в повечето държави по света. Публикуваното днес издание на международното изследване “Отворен бюджет” показват, че едва една от пет от оценените 117 страни покриват минималните стандарти за прозрачност, контрол и ефективност на гражданското участие в бюджетния процес.

Това съобщава Институтът за пазарна икономика, който представя изследването. Оценката за България се повишава. В началото на април бюджетът бе актуализиран от Народното събрание като управляващите намекнаха, че това може да не е единствената актуализация за годината, пише “Дневник”.

“Нуждата от финансиране на бързи действия за преодоляване на здравните и икономическите ефекти от кризата нe трябва да поставя под въпрос прозрачността на разходите, включването на гражданите в планирането на бюджетните промени и функционирането на механизмите за външен контрол и одит”, казва Уорън Крафчик, изпълнителен директор на International Budget Partnership.

Оценката за бюджетна прозрачност на България в международния Индекс “Отворен бюджет” за 2019 се повишава до 71 пункта, което е средната стойност за страните – членки на ОИСР, към които страната планира да се присъедини.

Страната остава във втората група държави в индекса с оценка между 60 и 80 (от максимални 100), като за тези страни се смята, че предоставят “значителна информация” за бюджета. От 2006 година, когато е публикуван първият индекс, оценката на България отбелязва значително подобрение – от 47 през 2006 г. до 66 през 2017 г. и 71 в най-новото издание на индекса от 2019 г.

Като цяло правителството в България предоставя значителен обем информация чрез средносрочната фискална рамка, проектобюджета, документите по самия бюджет, както и месечните и годишните отчети по изпълнението на бюджета и състоянието на държавния дълг. Позитивна тенденция в последните години е изготвянето и публикуването на т.нар. “Бюджети за гражданите” – документи, представящи в кратък и разбираем формат най-важното в отделните фази на бюджетния процес.

Същевременно страната може да постигне бърз напредък като разшири обхвата на данните и индикаторите, включени в доклада за изпълнение на бюджета за полугодието. Това е особено актуално в кризисна ситуация като тази, когато резките и дълбоки промени в макроикономическите очаквания ще засегнат сериозно прогнозните бюджетни параметри и вече наложиха една актуализация на бюджета. Включването на детайлен анализ на ефективността в постигането на целите на разходните програми в годишния отчет за изпълнение на бюджета също би допринесло за бъдещо подобряване на оценката в индекса, посочват от института.

Индексът отчита най-висока бюджетна прозрачност в Нова Зеландия, Южна Африка, Швеция, а Мексико постига забележителен напредък в последните четири години и вече е сред най-добре представящите се страни.

Индексът “Отворен бюджет” 2019 показва и че повечето правителства по света не предоставят ефективни възможности за гражданско участие в бюджетния процес. България отчита стойност от 26 пункта, което е над средната глобална стойност от 14 пункта, но въпреки това се счита за слаба възможност за участие. Подобрението може да дойде чрез създаване на допълнителни механизми за активно включване на гражданското общество още на етап планиране на бюджета от изпълнителната власт.

Това изисква насочени обществени консултации по избрани бюджетни приоритети, за които правителството търси обратна връзка, включително от най-уязвимите социални групи. Нужна е по-активно ангажиране на гражданското общество и засегнатите страни и в процеса на отчитане и анализ на бюджетните данни и резултатите от държавните програми. Допълнителен ефект ще има и даването на повече възможности за граждани да правят предложения за одити, които да бъдат включени в одитната програма на Сметната палата.

Капацитетът на парламента за ефективно участие и контрол също се запазва на ниско равнище, като особено слабо е представянето в областта на контрола от законодателната власт при изпълнение и отчитане на бюджета. Фискалният съвет може да утвърди в по-пълна степен ролята си, като започне да прави независима оценка на предлагани от изпълнителната власт нови разходни програми, както и като взима по-активно участие в дискусиите в парламентарните комисии.

Подобрение на оценката може да се постигне чрез дискусии в Народното събрание на бюджетните приоритети на по-ранна фаза в бюджетния процес. Друга необходима промяна е организирането на публични експертни дискусии по доклада на Сметната палата за изпълнението на бюджета, включително с изслушване на председателя на палатата. Заедно с това специализираната комисия по бюджет и финанси може да изготвя собствен анализ на текущото изпълнение на бюджета. Добра практика е комисията да съставя и публикува доклад със заключения и препоръки въз основа на представените резултати в годишния доклад на Сметната палата за изпълнението на бюджета.

България попада в групата на 71 страни, в които механизмите за контрол върху публичните финанси от страна на независима Сметна палата се смятат за “адекватни”, с резултат от 83 пункта. Възможност за подобрение е възлагането на преглед на одитните процеси в Сметната палата от външна независима организация.