България и осем други страни пропуснаха срока за предаване на селскостопанските планове

Не по-малко от една трета от държавите-членки са пропуснали крайния срок, съобщи пред EURACTIV източник от Комисията. [Julien Warnand/epa]

Една трета от 27-те държави от Европейския съюз пропуснаха официалния краен срок за представяне на националните си стратегически планове по Общата селскостопанска политика (ОСП). Тези държави са Белгия, България, Чехия, Германия, Латвия, Литва, Люксембург, Румъния и Словакия, потвърди източник от Европейската комисия пред EURACTIV.

След като Европейският парламент даде зелена светлина на ревизираната програма за субсидиране на земеделието на ЕС през ноември, държавите-членки трябваше до 31 декември 2021 г. да представят своите национални стратегически планове на Европейската комисия за одобрение.

В тези планове страните трябваше да опишат подробно как ще постигнат деветте цели на реформираната ОСП, като същевременно отговорят на нуждите на фермерите и селските общности.

Въпреки това една трета от държавите-членки пропуснаха този срок, коментира пред EURACTIV източник от Комисията.

Говорител на ЕК отказа да коментира ситуацията.

Междувременно еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски поздрави онези държави-членки, които са спазили крайния срок.

„Благодаря на министрите на земеделието и правителствата на 18 държави-членки, че представиха проектите на национални стратегически планове за Общата селскостопанска политика до крайния срок“, написа той в Туитър в понеделник (3 януари).

Той добави, че Комисията очаква с нетърпение да получи плановете и на другите страни възможно най-скоро.

Пътят към представянето на проектите бе труден, а през октомври една трета от държавите изразиха опасения, че няма да се справят навреме.

Притесненията бяха повторени през декември, след като Европейският парламент отложи ключовото гласуване по детайлите на реформата на ОСП за януари, за да даде време за  преглед на предложенията.

Гласуването целеше да одобри ключови актове, които ще осигурят на държавите-членки пълноценна правна рамка за изготвяне на техните стратегически планове.

Впоследствие гласуването беше отложено за 10 януари.

Белгия и Германия са сред изостаналите

Закъсненията се оказаха особено предизвикателни за страни като Белгия, единствената държава-членка, която трябваше да представи два стратегически плана, по един за всеки от двата си региона – Фландрия и Валония.

Междувременно процесът по подготовката на стратегическия план на Германия беше усложнен от смяната на правителството в началото на декември.

На въпрос от EURACTIV за причините за забавянето, говорител на министерството на земеделието не спомена дали новият министър Джем Йоздемир нанася корекции по плана.

Вместо това говорителят каза, че фактът, че преговорите за реформи в Брюксел са приключили „по-късно от очакваното“, е довел до „големи забавяния в националния процес на прилагане“. Той добави,  че различните федерални провинции все още не са имали шанса да адаптират плановете си към директивите, които бяха приети в средата на декември.

Говорителят обаче каза, че министерството и регионите „работят под силен натиск“, за да представят плана скоро, като същевременно гарантират сигурността на  фермерите.

Националните закони и директиви, които определят прилагането на реформите в страната, са изготвени и приети от бившия министър-консерватор Юлия Кльокнер.

Новото правителство обеща да „преразгледа“ части от стратегическия план в своето коалиционно споразумение, посочи говорител на министерството през декември. Проблемът е, че срокът е „твърде кратък“, за да направи значителни промени.

Въздействащи ефекти

Заинтересованите страни от ЕС предупредиха как забавянията ще се отразят на земеделските производители, като подчертаха, че се нуждаят от разрешение най-късно до лятото, за да планират дейностите си за 2023 г.

„Промените, планирани за новата ОСП, са важни за фермерите и трябва да знаем правилата на играта до края на пролетта на 2022 г.“, каза Кристиан Ламберт, председател на асоциацията на земеделските производители на ЕС пред EURACTIV през декември .

Тасос Ханиотис от Главна дирекция  „Земеделие“ потвърди пред ноември, че Комисията има за цел да даде обратна връзка на държавите-членки в рамките на следващите три месеца, за да бъде готово всичко  най-късно до лятото на 2022 г.