България пое ангажимент за отчетността на Иван Гешев в Плана за възстановяване

Вицепремиерът увери, че още през лятото е казал на  парламентарно представените партии, че са върховенството на закона и енергетиката са проблематични сфери.

Реформата на прокуратурата и въвеждането на ясни процедури за ангажиране на отговорността на главния прокурор вече са условие България да получи достъп до близо 13 милиарда лева безвъзмездни средства по Плана за възстановяване. Критиките срещу проектите за върховенството на закона и енергетиката, отказът от въглищата и предстоящият енергиен преход – това са темите, които коментира вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов в интервю за EURACTIV България.

„От миналия петък насам започнаха официални преговори с Европейската комисия и не се знае с точност колко ще продължат. В тези преговори ще се отчита какъв е прогресът на нашия план по отношение на върховенството закона и енергетиката. За нас е важно колко се може по-бързо да приключим преговорите и да дойдат първите плащания“, обясни Пеканов.

Той отхвърля твърденията в медиите, че ЕК до последно е давала детайлни препоръки на българското правителство да включи в Плана подробно разписана реформа за повишаване на отчетността на главния прокурор и заместниците му. В крайна сметка в петък в Брюксел е предаден вариант на българския план без поемане на конкретни срокове за реформа на прокуратурата.

Вицепремиерът коментира, че още през лятото е казал на парламентарно представените партии, че  върховенството на закона и енергетиката са проблематични сфери.

„Тези две теми не бяха достатъчно засегнати в плана, който беше подготвен от  предишните управляващи, но във финализираната версия се опитахме да отговорим на очакванията. Комисията беше посочила проблематичните сфери, без обаче да дава ясни указания. Всяка държава трябва да може да прецени сама кое е реалистично (за постигане)“, подчерта той.

Отчетността на главния прокурор е посочена в плана 

Вицепремиерът посочи, че някои от проблемните области налагат законодателни промени, които не може да предостави едно служебно правителство. За целта трябва да има действащ парламент. Пеканов уверява, че във  финалния вариант на българския план има  достатъчно конкретни стъпки, които отговарят на изискванията на Брюксел – засилване на отчетността и възможността за търсене на отговорност на главния прокурор, мерки срещу корупцията, насоки за подобряване на възлагането на обществени  поръчки.

Част от критиките към страната са, че отдава такива поръчки директно, без да позволява конкуренция между участниците. Това са т.нар. „ин хаус“ поръчки, които се възлагане на държавни фирми, а те от своя страна набират частни подизпълнители по непрозрачен начин.

„В ревизирания вариант на плана се залага на подобряване на законодателния процес.Той трябва да стане прогнозируем. Законопроектите ще минават задължително през обществени обсъждания. В последния месец успяхме да надградим и да отговорим на част от изискванията на ЕК“, увери той.

Според него сега злоупотреби с парите от ЕС ще са по-малко възможни, защото по Механизма за възстановяване и устойчивост контролът ще бъде много по-стриктен. Ще се следи за постигане на конкретни резултати, като „не е достатъчно само да построиш нещо“. Само при конкретни резултати държавите ще получават пари.

„Тук пак стигаме до обществените поръчки „ин хаус“, които са голям проблем за България. В момента голям процент от тях се възлагат директно, а евроинституциите са маркирали, че това трябва да се намали. Ние сме заложили постепенно намаляване на този процес през следващата година“, каза Пеканов.

Общият ресурс, който трябва да се влее в българската икономика в следващите години, е 12,9 милиарда лева от Плана за възстановяване. Тези пари ще активират допълнителни 8.1 милиарда лева инвестиции, с което общият икономически импулс за страната ще бъде в размер на  21 милиарда лева.

Той коментира и критиките на енергийни експерти, че датите за затварянето на въглищните централи – 2038-40 г., са избрани произволно.

Вицепремиерът обясни, че „не са посочени произволни дати за затваряне на въглищните централи“. Това е подход, който се използва и в други страни. Посочва се определен срок и на базата на посочените дати се изготвят сценарии за отказ от въглищата, а след това парламентът ще реши коя е най-добрият срок от гледна точка на икономиката и социалния риск. Проблемът, че досега не е работено по това, смята Атанас Пеканов.

Предишните управляващи „замитаха“ Зелената сделка

Според него темата за Зелената сделка е дълго премълчавана и „замитана“ у нас. Затова е тема, по която експертите трябва да работят месеци.

„Нашият план изпълнява условията за инвестиции в зелени проекти по механизма много над  37%, които Комисията изисква.  Проблемът е, че Зелената сделка е премълчавана у нас твърде дълго време, както предизвикателствата, така и възможностите. Предишните управляващи са „спестили“ информация  за възможностите да използваме по-чиста и по-евтина енергия. А зелените инвестиции са опция за създаване на нови работни места и по-добра икономика“, смята вицепремиерът.

Той увери, че разбира страховете на хората от въглищните райони, които се притесняват за препитанието си. Те не са сигурни дали ще бъдат защитени. Вицепремиерът обаче успокои, че има достатъчен ресурс за това – Фондът за справедлив преход. Той ще бъде насочен към Стара Загора, Перник и Кюстендил, „за да осигури по-добро зелено бъдеще за тези региони“.

Той посочи е ползите от Държавното предприятие за Конверсия на въглищните райони. Според него това е много важна стъпка, за която е благодарен на КНСБ, която го предложи.

„Държавното предприятие ще бъде механизъм за държавата, който дава възможност през бюджета за подпомагане в случай, че една въглищна централа трябва да бъде затворена, поради икономически или други причини. Хората, които не са си намерили работа, да бъдат взети и ще се направи рекултиравиця на земята за други дейности и производства. Това са нови работни места и възможност за плавен преход.  Бъдещите управляващи ще могат да омекотят рисковете от загуба на работни места“, каза Атанас Пеканов.

Той коментира и думите на зам.-председателя на Европейската Комисия Франс Тимерманс, която обяви миналата седмица по време на посещението му в София, че ЕК ще подкрепи България, ако реши да довърши проекта за АЕЦ „Белене“. Той заяви, че природният газ не е лош вариант за страната. Пеканов обясни, че според него ядрената енергетика има бъдеще, а природният газ е смятан за преходно гориво. Според него обаче трябва да се види какво ще реши ЕС и дали ще обяви газа за балансираща прехода енергия.

Шанс за младите фирми

Вицепремиерът Пеканов завърши разговора с  EURACTIV България, като посочи най-силните страни на българския план за възстановяване.

„В ревизирана версия успяхме да засилим сектори, като образование, здравеопазване и социалната сфера. В здравеопазването в предишния план беше акцентирано върху проекти върху санирането на болници, ние трансформирахме проектите и включихме нова модерна апаратура за болниците  и купуване на медицински хеликоптери“, обясни той.

Още миналата година президентът Румен Радев предложи да бъдат купени медицински хеликоптери, които ще спасят много животи, а предложението получи сериозна обществена подкрепа, допълни той.

„Надграждането е важно, защото страната ни е е изпуснала фокуса и не е инвестирано в тези сектори. Ние надградихме и бизнес частта. Тя ще насърчава  младите предприемачи и младите иновативни фирми, които искат да работят у нас. Но за това трябват законови промени, които да дойдат от новия парламент. Така хората, които искат да правят бизнес у нас, няма да търсят възможности в други страни от ЕС, а ще остават у нас“, обясни Атанас Пеканов.