България се съди с всички големи в ЕС заради своите камиони

Българските превозвачи са против задължителното прибиране на камионите. Те също твърдят, че разпоредбата е в противоречие с политиката по "Зеления пакт" на ЕС. [https://pixabay.com/]

България е завела общо три жалби в Съда на ЕС с искане за пълна или частична отмяна на законодателните актове на съюза, които станаха популярни като пакета „Мобилност“. Страната ни продължава да лобира пред ЕК за неприлагането на разпоредбата за задължителното връщане на камионите на всеки 8 седмици. Резултат засега няма, а времето до влизането в сила на разпоредбата изтича. Това става ясно от отговорите на транспортното министерство на въпроси на EURACTIV.

Пакетът „Мобилност“ буквално е разделил съюза на две половини пред Съда на ЕС. По заведените от България три дела като подпомагащи страни са встъпили Румъния, Естония, Латвия. От другата страна като защитници на пакета „Мобилност“ са встъпили Италия, Франция, Нидерландия, Дания, Германия, Люксембург, Швеция, Гърция и Австрия.

Отделни дела срещу законодателството са заведени от Полша, Унгария, Литва, Малта, Кипър, Румъния. Естония и Латвия също са се присъединили към част от внесените жалби от т.нар. група единомислещи държави членки.

Пакетът „Мобилност“ бе публикуван на 31 юли 2020 г. в Официалния вестник на ЕС. След това повечето страни членки от Централна и Източна Европа започнаха да подготвят своите съдебни жалби. Очаква се през октомври тази година Съдът на ЕС да вземе решение в какъв състав ще бъдат разглеждани делата, след което следват устните състезания.

Въпросът с връщането на камионите и шофьорите в страните им на произход отново става актуален заради нарастващите цени на горивата в световен мащаб и транспортната криза във Великобритания.

Още в деня на окончателното приемане на пакета „Мобилност“ еврокомисарят по транспорта Адина Вълян допусна, че е възможно ЕК да излезе със законодателно предложение, с което задължителното връщане на камионите на всеки 8 месеца и ограниченията върху каботажа да отпаднат преди да влязат в сила.

Правилата за пазарния достъп, връщането на камионите и командироването на шофьорите трябва да влязат в сила 18 месеца след обнародването им в Официалния вестник на ЕС. Това е 1 февруари 2022 година. Правилата за задължителните почивки на шофьорите вече се прилагат.

Българската страна твърди, че полага максимални усилия да лобира пред ЕК за представяне на законодателно предложение, което да предвижда пълно заличаване на текста за връщане на камионите в страната на произход

„За съжаление, поради липса на промяна в позицията на държавите от т.нар. Пътен алианс и тяхното влияние, подобно законодателно предложение не е представено на този етап. Въпреки това, усилията на групата единомислещи държави членки продължават в тази посока, като през октомври 2021 г. ще продължат разговорите и съвместните усилия да бъде намерено решение“, се казва в отговорите на Министерството на транспорта.

България обяснява, че до момента са организирани множество срещи с екипа на комисаря по транспорт Адина Вълян (Румъния), както и с екипа на заместник-председателя на ЕК Франц Тимерманс.

От тях е поискано за неприлагане на разпоредбата за връщането на превозното средство заради извършената оценка за въздействие. Тя показва, че в тази си част новото законодателство противоречи на целите на Зелената сделка. Резултат досега обаче няма.

Двигател на промените в пакета „Мобилност“ беше Франция с аргумента за подобряване на условията на труд на шофьорите и прекратяване на незаконни практики при каботажа, но френската позиция бе подкрепена след това от повечето западни страни от ЕС. По тази причина правилата придобиха публичност като пакета „Макрон“.

Българските превозвачи са против задължителното прибиране на камионите. Те също твърдят, че разпоредбата е в противоречие с политиката по „Зеления пакт“ на ЕС. Част от българските превозвачи са недоволни и от новите правила при прекъсванията на каботажните операции за 4 дни на всеки четири каботажни операции. В опит да отговорят на новите изисквания някои от големите български компании вече регистрираха свои фирми в западни държави, за да могат да продължат да работят.