Българската игра на нерви за 12 млрд. лв.

Премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът Марияна Николова

Европейски пари за туризма, валидиране на санирането и бонус пари за инвестиции във водород. Това са българските предложения в националния План за възстановяване след ударното политическо надиграване между правителството в оставка на Бойко Борисов и “партиите на протеста”. Заигравката не е с просто някакъв план, а залогът са 12-те млрд. лв., които Европейската комисия отпуска на страната, за да направи качествен икономически скок след пандемията.

Българския проект финално бе одобрен в дома на Борисов в Банкя, където в сряда се проведе заседание на Министерския съвет. Същият ден планът бе изпратен в Брюксел, но противно на очакванията не за финално одобрение, а само за първоначална оценка, която дори не е задължителна, а оттам следва, че е безсмислена.

Играта на нерви

Истинска “игра на нерви” успя да спретне правителството на Бойко Борисов с плана за 12 милиарда. Първо, броени дни след изборите вицепремиерът Томислав Дончев доволно обясни, че документът е готов, но няма да го внесе за гласуване в Министерски съвет, а ще го остави за следващо правителство. Мотивът бе, че в предизборната кампания новите партии не са спрели да критикуват документа и да обясняват колко е лош.

Часовникът тиктакаше, защото първият срок за изпращане на плановете за одобрение от ЕК е 30 април тази година. И само за сравнение – на 28 април Германия, Франция, Испания и Италия заедно внесоха за финално одобрените си планове.

В същото време, у нас, в парламента вицепремиерът Томислав Дончев обясняваше, че крайният срок за внасянето на националните планове е 2022 г., а 30 април е само “инструктивен срок”. Вероятно, по регламент е така, но хващането на последния влак за 2022 г. със сигурност ще е в тотална вреда на националните интереси, защото България едва ли ще успее в съкратени срокове да използва смислено парите на ЕС.

Защо ли? Ами, най-малкото, защото Брюксел очаква конкретните проекти по националните планове да са договорени до 2023 г. Как ще стане това, ако се успокояваме и България внесе за одобрение документа чак през 2022 г.? Кой ще гарантира, че тогава ще бъде одобрен от първия път? Или всичко е игра и капан за следващата власт?

Усещайки капанът, заложен от напускащите изпълнителната власт, партиите на протеста, като “Изправи се! Мутри вън!” не само контрираха с искане на изслушване на Борисов за Плана, което пропадна заради контузия на премиера, но и с искане за решение парламентът да застави правителството да одобри Плана за възстановяване.

Типично за премиера, но винаги неочаквано за публиката, дойде обрат във възгледите му. От дома си в Банкя, в последния вторник на април Борисов обяви, че правителството ще одобри плана и ще го изпрати в Брюксел. Дяволът обаче изскочи от детайлите, само часове по-късно. Да, на другия ден това се случи, но в Брюксел документът бе изпратен само за първоначално съгласуване, което е без правна стойност. Така, за разлика от Италия, Испания, Германия и Франция, България вече изпусна първите срокове за същинско одобрение на документа. Тепърва ще видим кога, как и дали това ще се отрази на усвояването на европарите за него.

Да прелъстиш туризма

Подобно на анкетната комисия за плаж “Росенец” в политическото надцакване за Плана за възстановяване, ГЕРБ успя да “прелъсти” туризма, усещайки заформящия се флирт между бранша и “партиите на протеста”. Буквално в последния момент секторът бе включен за финансиране по милиардния план.

Дни преди тази развръзка в многобройни медийни изяви Мая Манолова от “Изправи се! Мутри вън!” подчертаваше, че туризмът е сред най-потърпевшите сектори на икономиката, но въпреки това не е включен в националния пандемичен план. Тя обещаваше да поправи това. Междувременно браншът проведе среща и с Ивайло Кожухаров, обявен от Слави Трифонов за топ туристически експерт на “Има такъв народ”. Компаниите от сектора отново поискаха средства от милиардния план.

ГЕРБ реагира и на 23 април зам.-председателя на Националния борд по туризма Мартин Захариев проведе среща с вицепремиера Томислав Дончев и след това обяви, че е постигнал “джентълменско споразумение” за осигуряване на еврофинансиране за сектора по националния план. Няколко дни по-късно представители на бранша бяха в дома на Борисов, където освен потвърждаване на европарите им бе обещано и бързо ваксиниране на заетите в сектора.

Какво получава туроператори и хотелиери?

Туристическият бранш е добавен за усвояване на средства по програмата за технологична модернизация на предприятията. Т.е. подобно на малките и средни предприятия от други бизнеси хотелиери и туроператори ще получат подкрепа за въвеждане на нови технологии, ноу-хау и иновации. Наред с това се включват в програмата за енергийна ефективност, което ще позволи на хижи и хотели да могат да санират сградите си. Същото се отнася и за 214-те хижи на Българския туристически съюз.

Предприятията в сектора ще могат да инвестират в инсталирането на ВЕИ мощности като соларни панели. Туристическият сектор ще бъде включен и в стълба за дигитализация. Ще се финансира разработването на специфични софтуери и смарт приложения. Край хижите в планината ще могат да изграждат т.нар. смарт стълбове. Те ще осигуряват връзка със спасителната служба в планината, ще излъчват звукови и светлинни сигнали. Наред с това стълбовете ще се използват за валидиране на застраховки, т.е. всеки турист чрез чекиране през тях ще може да докаже, че действително е бил в планината, ако се наложи да търси обезщетения за настъпили събития. Освен това със средства от националния план ще може да се създават дигитални продукти за 3D реалност.

Ултиматум за санирането

Най-острите критики на “партиите на протеста” срещу Плана за възстановявне на ГЕРБ бе заложения стиропор, т.е. санирането не само на жилищни блокове в градовете, но и за първи път и на къщи по селата. В защита на схемата, която ще глътне над 2 млрд. лв. от средствата по плана, финално се втурна лично премиерът Борисов, който с ултиматум се опита да валидира спорното решение за енергийна ефективност.

“Обръщам се към Сдружението на общините в България. Ако не реагират веднага, защото ГЕРБ е единствена партия, която счита, че санирането е важно за българите в енергийната ефективност, намаляването на сметките, урбанизирането на градовете, вече над 130 000 българи живеят в санирани сгради, ще го извадим от програмата. Искам да има днес становище на Сдружението на общините, няма кмет, който да не е поискал от мен да сложим санирането”, каза Борисов. Очаквано последва реакция от Националното сдружение на общините в България, в която бе посочено, че сдружението “положително оценява и настоява Програма за енергийна ефективност на сградния фонд да остане във финалната версия на плана”.

В защитата помагаше и вицепремиерът Томислав Дончев, който сметна за необходимо да уточни, че стиропор не се ползва при саниране, използвал се фибран. И уточни, че разходите за саниране са само 16% от плана.

Предстои да видим дали и Брюксел ще одобри схемата в плана. В последната версия на националния план за възстановяване средствата за саниране бяха намалени от 3 млрд. лв. на 2.165 мрд. лв.

Бонус инвестиции във водород

Във финалната трета версия на националния план за възстановяване, изработен от ГЕРБ, са завишени и средствата за инвестиции във водород, показва вглеждане в документа. Ръстът на средствата е с 200% – от 40 млн. лв. на 117.4 млн. лв.

Разписано е, че с тях ще могат да се реализират пилотни проекти, позволяващи въвеждането на зелен водород и биогаз с приложение в индустриални производства, както и с цел бъдещото им използване в транспорта и за производство на електрическа и топлинна енергия. Уточнява се, че общият планиран ресурс е 234.7 млн. лв., но от него по плана са само споменатите 117.4 млн. лв.