Българският бизнес иска парите на ЕС да отидат за дигитализация, а не за стиропор

Големите предприятия на България не искат аналогови решения от правителството. [Pixabay]

Не ни предлагайте аналогови решения за дигиталните предизвикателства на бъдещето. Това е красноречивата оценка на големите индустриални предприятия към проекта на Плана за възстановяване на ЕС, по който България се кани да усвои 12 млрд. лв. Топ предприемачите на България предлагат радикално свиване на средствата за саниране и енергийна ефективност до 1 млрд. лв. и пренасочване на освободения ресурс към големите предприятия за технологична модернизация, щадящи околната среда.

Компаниите са категорично против и друга идея на кабинета “Борисов” – да харчи стотици милиони левове в развитието на индустриални паркове и отново предлагат пренасочването им за зелени инвестиции за индустрията. Успоредно с критиките по харчовете от бъдещия План за възстановяване на ЕС, предприемачите не крият разочарованието си и за сегашното компенсиране на бизнеса в коронакризата.

Докога с аналоговото мислене?

“Общото впечатление от Плана е, че дава аналогов отговор на дигитални по своята същност предизвикателства, в ерата на дигитални трансформации, тъй като основната част от инвестициите, (заложени в проекта – б. а.) са насочени към изграждане или подобрения на сграден фонд, инфраструктура и т.н., вместо към изграждането на системи от интелигентни мрежи и връзки”, посочва Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в становище към Плана на правителството, установи проверка на EURACTIV България.

АИКБ директно се обявява против инвестирането в нови индустриални паркове и финансирането на техническа инфраструктура, за които смятат, че няма ясно изразени бизнес потребности, особено след икономическата криза, предизвикана от пандемията.

Вместо това големите предприятия предлагат целият ресурс за парковете да бъде насочен към инвестиции в реиндустриализация, т. е. технологична модернизация и преструктуриране и преориентиране на производства, а също и за скъсяване на веригите за доставка.

Проверка на EURACTIV България в правителствения проект на Плана за възстановяване показа, че в него са разписани 490 млн. лв. за изграждане на индустриални паркове. Мотивът е, че наличието им ще позволи във всички региони на страната да има зони за развиване на бизнес с техническа и логистична инфраструктура.

Освен АИКБ и Българската асоциация на консултантите по европрограми (БАКЕП) приема за ненужно инвестирането в индустриални паркове. “Кардинално променените реалности от ковид определят значимо свиване на инвестиционните планове глобално, поради търсене, което дългосрочно ще остане свито, което предопределя невъзможност за привличане на нови чужди инвеститори, създаване на нови бизнеси или преместване в индустриална зона на съществуващи местни бизнеси с цел разширение и развитие. На този фон няма никаква логика в инвестиции в нова индустриална инфраструктура”, пише БАКЕП в свое становище за правителствения план. Срещу индустриалните паркове се обявява и Браншова камара – машиностроене.

Саниране за не повече от 1 млрд. лв. и не безплатно

Индустрията на България предлага още за технологичната модернизация на големите предприятия да бъдат взети 2 млрд. лева от проектите за енергийна ефективност, т.е. да се вземат от санирането. В момента в проекта на план на правителството са заложени 3 млрд. лв. за мерки за енергийна ефективност на обществени, частни и индустриални сгради, системи за улично осветление. Така големите компании искат общо  2.5 млрд. лв. да се пренасочи към тях за “зелена” модернизация, като се предлага парите да се вземат от перото за енергийна ефективност и за индустриалните паркове.

Любопитен детайл е, че предприемачите препоръчват още властта да не заделя повече от 1 млрд. лв. за енергийна ефективност и дори предлагат как да се разпредели тази сума. “1 млрд. лв. да се разпредели на три части поравно – 1/3 за енергийна ефективност в жилищния фонд, 1/3 за енергийно обновяване на промишлени сгради и 1/3 за енергийно обновяване на държавни и общински сгради и за енергийна ефективност на системи за изкуствено външно осветление”, посочват от там.

Освен това големите предприятия смятат, че санирането на жилища и къщи не трябва да е безплатно, както предлага правителството. Индустрията предлага грантът да варира от 25 до 50%.

Според БАКЕП средства за технологична модернизация на големите предприятия трябва да се вземат от жп проектите. “Предлагаме прехвърляне средства към Стълб Иновативна България от проектите за модернизация на жп транспорта, които към момента се предвижда да усвоят над 1 млрд. лв., без да имат каквато и да била връзка с основната цел на Плана за възстановяване, нито обозрим принос”, пише в становището.

Искат се 2,5 млрд. лв., но са заложени 100 млн. лв. кредити

На фона на това, че със становището си големите предприятия искат 2.5 млрд. лв. за технологичната си модернизация, гарантираща неутралност за климата в съзвучие със “Зелената сделка” на ЕС, проверка EURACTIV България в проекта на правителството показва, че там за “зеленото обновяване” на индустрията на България са разписани само 100 млн. лв. и то финансови инструменти, т.е. под формата на кредити.

Те са разписани в Програма за подпомагане процеса на преход към кръгова икономика в предприятията. Като основна цел се посочва подпомагане на големите предприятията за преход към кръгова икономика при въвеждане на рециклиращи технологии, стандартизиране в областта на околната среда и насърчаване на екоиновациите и индустриалната симбиоза между предприятията.

В плана на правителството се споменава и създаването на Национален фонд за декарбонизация, който под формата на кредити да подпомага инвестициите в нисковъглеродно развитие. В описанието му обаче нито се посочва какъв ресурс се предвижда, нито кой и как ще може да се възползва от него.

Къде са парите за електродвигатели?

Липсват и мерки за “подкрепа на въвеждането на електрически превозни средства, производство на електродвигатели”, алармира Българска браншова камара – машиностроене. Те смятат, че има потребност от преобразуването на стари автомобили с двигатели с вътрешно горене в електромобили и подчертават, че тази задача могат да реализират машиностроителните предприятия в страната.

“За узаконяването на правото на тези автомобили да се движат по републиканската пътна мрежа еврозаконодателството въведе изискването да бъде завършено изпитание за електромагнитната съвместимост на цял автомобил, лаборатория за което няма в страната”, алармира браншът. И предлагат да се заложи проект за изграждане и оборудване на такава лаборатория с европарите по бъдещия план за възстановяване на ЕС.

Евросубсидии на калпак, а инвестиции?

Асоциацията на индустриалния капитал в България не крие огорчението си и от сегашното компенсиране на бизнеса заради пандемията. Според тях субсидиите за загубена ликвидност на предприятията трябва да се изплащат от националния бюджет, а не както е сега от европрограмата “Иновации и конкурентоспособност”. Европарите трябва да се разходват за инвестиции и иновации, а не за раздаване на пари на калпак, смята председателят на асоциацията Васил Велев.

Наред с това и плащането на калпак на евросубсидиите буксува. Оказва се, че средните предприятия в България вече 1 година очакват компенсации заради ковид кризата. Става въпрос за схемата “Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19”, по която средните фирми в България можеха да усвоят 233 645 650 лв. от програма “Иновации и конкурентоспособност”. Грантът за фирма варира от 30 000 лв. до 150 000 лв. и се полага при поне 20% доказан срив на оборота от кризата.

Васил Велев добавя, че вече трета година Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност” (ОПИК) не прави нищо за иновациите и конкурентоспособността.