Българското кисело мляко тръгна да влиза в ЕС, а пътят му към Азия е почти затворен

Bulgaria - това е търговската марка на млечните продукти на японската фирма Meiji. [Снимки: Компанията]

Българските млечни продукти и закваски тепърва тръгват да се “присъединяват” към ЕС след пропилени години в мрежа от чиновнически гафове и пасуване на самите производители. И докато на Запад тези продукти ще си търсят мястото на общия пазар, пътят на Изток е почти затворен.

От 70-те години на XX век марката “България” е изтъргувана за млечни стоки за азиатския пазар и на практика се ползва само от една от конкретна японска корпорация. Де юре това е сериозен подводен камък, който спъва излаз на родни фирми в тази посока и намирането на потенциални партньори.

Крайно време е сиренето да влезе в ЕС

Чудо – през февруари България изпрати в ЕК заявления за вписване на “Българско кисело мляко” и “Българско бяло саламурено сирене” като защитени наименования за произход (ЗНП) в съответния европейски регистър. С други думи Министерство на земеделието започва процедура, чрез която ще докаже, че тези два продукти са уникални за пазара на ЕС и могат да се произвеждат по специфична технология само в България. Ако защитата е успешна, продуктите ще получат върху опаковката си специално лого, което казва на всеки потребител, че всяка част от процеса на производство, преработка и приготвяне е извършена в България. Инициатор на защитата е сдружение “Български традиционни млечни продукти”.

Юлия Маджарова, съпруга на известния български производител Димитър Маджаров уточнява, че за да получат логото за ЗНП българските млекопреработватели са събрали солидни исторически доказателства, показващи, че още от времето на траките тези продукти са неизменна част от бита на българите. Производителите залагат на рецептата, по която в момента се произвеждат мляко и сирене по БДС – с изцяло българска суровина, добита от български ферми, без грам сухо мляко, да не говорим за палма и др. Очаква се процедурата да продължи около 2 години.

Публична тайна е, че сред най-големите страхове на българските фирми е приятелският огън. Южната ни съседка Гърция вече защити своето сирене “фета” и може да възрази, че българското бяло саламурено сирене е негова разновидност. Подобно допускане има и своята предистория. През годините не веднъж фирми от Асоциацията на млекопреработвателите в България са разказвали как гръцки търговци изкупуват наше сирене от Южна България, преопаковат го в Гърция и го предлагат не само в ЕС, но и по цял свят като фета.

Големият плюс за българския млечен бранш, при успешна защита, ще е именно експортът и по-добрата цена за тези продукти на чуждите пазари. На тях вече ясно ще пише, че са традиционни български и ще са с лого за защита, което ще им гарантира заслужена по-висока цена.

“Чрез процедурата се осигуряват по-добри доходи на производителите, съобразно качествата на тези продукти. Ще бъде постигната и единна закрила на наименованията като право на интелектуална собственост на територията на ЕС и защита от неправомерна употреба и имитация. С правото на употреба на европейските знаци за качество върху български продукти се цели защита на интересите на производителя, срещу нелоялна конкуренция и злоупотреба”, посочва Министерството на земеделието.

Но защо ужасно закъсняхме?

Всичко това обаче трябваше да се случи още през 2007 г. Защо ужасно закъсняхме? Най-краткият отговор е, защото българските чиновници се учеха на “брюкселски” и пропуснаха редица срокове, а българските млечни фирми се облягаха на защитата си от българското патентно ведомство, за която плащаха през годините. Закрилата на последната институция на общия пазар на ЕС се оказа с 0% покритие.

От 2008 г. традиционни български продукти са без патентна защита на европейския пазар. Те се ползваха със защита само на националния пазар, но тя бе повече от спорна. Ситуацията лъсна през 2018 г., когато на 25 януари Главна дирекция “Земеделие” изпрати заплашително писмо до българските власти. В него Брюксел се фокусираше върху Закон за марките и географските означения от 1 септември 1999 г.

“България е трябвало да сложи край на тази национална система за регистрация (на патенти – б.а.), считано от датата на присъединяване към ЕС през 2007 г., и е можела да защитава само съществуващите национални географски указания за срок от 12 месеца след датата на присъединяване, ако през този ограничен период е било подадено заявление на ниво ЕС”, посочи Брюксел.

Какво по-ясно доказателство, че българските чиновници, управлявани предимно от трите мандата на ГЕРБ, а и млечните фирми, са проспали първите 12 месеца на България в ЕС и нищо не са защитили. Отделен въпрос е дали въобще властите са казали за тази възможност на бизнеса. Дори и в момента от Патентното ведомство твърдят, че инициативата за защита на пазара на ЕК през 2007 г. е трябвало да дойде от фирмите. Млечните фирми отвръщат, че тя е била автоматично възможна и чиновниците са я проспали.

И докато тези спорове текат, лъсна  и друг факт – защитата на Патентното ведомство за тези стоки, която продължи до 2019 г. и спря под заплахата за наказателна процедура, е била доста куха. Причината е, че тези патенти освен че са действали само на територията на страната, защитата им е важала само при спор между български фирми, но не и ако, например компания от Полша, реши да продава у нас продукт с име “българско кисело мляко”. Има практика още от 2009 г. с решение от Съда на ЕС, според което е недопустимо съществуването на национална регистрация на географски означения за земеделски продукти и храни.

Сега, надеждата е, че до 2-3 години най-сетне тези стоки ще получат своята заслужена защита.

Пътят на Изток от десетилетия е превзет

Съвсем не на шега, в последните 2 години преди началото на пандемията, над 20 наши млечни компании погледнаха към необятния азиатски пазар и скоро разбраха, че пътят им натам е почти запушен. Те искаха да изнасят закваски, ноу-хау за производство на мляко и кашкавал.

В Китай и Япония страната ни се свързва предимно с киселото мляко. Всъщност, дори и днес името “България” е изписано върху кофички кисело мляко в Япония, Китай, Сингапур и Тайланд. И не само е изписано, но е патентовано като търговска марка от японската корпорация “Мейджи Холдингс”.

“След като отворихме първия си магазин за кисело мляко в Япония през 1971 година, ние получихме права върху името “България” – родното място на киселото мляко, и започнахме да произвеждаме Meiji Bulgaria Yoghurt през 1973 година. В продължение на повече от 40 години този уникален продукт се радва на много и лоялни последователи”, посочва японската корпорация на сайта си. Оттам става ясно още, че освен на пазара на Япония от 2013 г. компанията предлага същото българско кисело мляко на пазара на Тайланд, а от 2014-а и в Китай и Сингапур.

Държавната мандра “Ел Би Булгарикум” предоставя на “Мейджи” стартерни култури (закваски) и ноу-хау технология за производство на българско кисело мляко. Суровината, т.е. суровото мляко е местно.

“Всяка сутрин повече от половината японски домакинства закусват с българско кисело мляко”, обяви в София президентът на компанията Кадзуо Кавамура на 8 април 2015 г. Именно тогава той добави, че в Япония продуктът българско кисело мляко на “Мейджи България” е по-известен бранд от тези на “Кока-Кола” или “Данон”, а 57,5% от японците асоциират България с киселото мляко. Последно Кавамура бе отново в София през 2019 г.

Подновяване на договора за правата над думата “България” като търговска марка за азиатския пазар последно се случи с решение на правителството “Станишев”, взето на 9 ноември 2006 г. Там се казва, че Министерският съвет разрешава на държавната мандра “Ел Би Булгарикум” да използва името “България” в наименованията на продуктите при сключване на договори с чуждестранни партньори за производство на кисело мляко по българска технология и с българска закваска. Същото име може да се използва от дружеството, ако реши да регистрира и собствени търговски марки. В решението на МС обаче се подчертава, че полученото право няма изключителен характер и то “не ограничава възможността други български лица да използват името “България” при сключване на договори с чуждестранни партньори за производство на кисело мляко и по българска технология”.

С други думи – ясна е волята на правителството договорът с японската корпорация да не възпрепятства други български фирми да пробват сами или с чужди партньори да предлагат кисело мляко на външни пазари и също да ползват в марката името “България”.

Решението през 2006 г. обаче пропуска важния детайл, че търговските марки се регистрират в патентните ведомства на съответните страни. Тоест съвсем нормално е “Мейджи Холдинг” да регистрира придобитото право над думата “България” в марката си млечни продукти и в патентните ведомства на чуждите пазари, в които навлиза. Именно тези търговските ограничения заради полученото право над името “България” биха създали проблем между частна компания с интереси към китайския пазар и “Мейджи Холдинг”, посочиха от българския млечен бранш.

Толкова стегнат е възелът за българското кисело мляко и българско бяло саламурено сирене. Предстои да видим дали и как ще се развърже.