Бюджетът на ЕС попадна в задънена улица

Лидерите на държавите от ЕС се срещнаха през октомври. [Европейски съвет]

Предложението на Комисията за новия дългосрочен бюджет на ЕС попадна под кръстосан огън, тъй като държавите нетни приносители в бюджета на ЕС критикуват идеята да плащат повече, а  редица страни от Южна и Източна Европа се обединиха срещу планираните съкращения за традиционните политики.

Преговорите за следващия 7-годишен бюджет на ЕС трябваше да започнат, но са в задънена улица. За да бъде приет, трябва единодушие в Съвета. Но макар и всички държави-членки да изглеждат съгласни с необходимостта от “справедлив бюджет”, то разминаването в разбиранията им какво точно означава това, не биха могли да бъдат по-големи.

През 2018 г. ЕК предложи 1.114% от брутния национален доход на 27-те страни от ЕС (БНД). Предходното предложение беше за 1%.

Според изчисленията на ЕС очакваното напускане на Великобритания оставя дупка от около 13 милиарда евро годишно. Въпреки че всички държави-членки ще трябва да понесат тежестта, нетните приносители – онези, които плащат толкова, колкото и получават от бюджета – са особено недоволни от това.

Държави като Германия, Холандия, Дания, Швеция или Австрия твърдят, че когато член на ЕС напуска блока, бюджетът трябва да се поддържа на 1% от БНД, а не да се увеличава. Други обаче искат по-амбициозен бюджет за по-смела Европа.

Оспорваните числа

Предложението, което Комисията направи през 2018 г., предполага увеличение на бюджета за 2021-27 г. с 0,11% в сравнение с предходния период. Инфлацията, икономическият растеж, новите приоритети и Брекзит са причините за увеличаването на националните вноски според изпълнителната власт.

Според последната прогноза за националните вноски, публикувана от ЕК, Германия ще плаща средно над 7 милиарда евро годишно повече в сравнение с предходния бюджетен период. При Холандия разликата е 1,8 милиарда евро, при Франция – почти 2 милиарда евро, при Швеция – около 1 милиард евро.

Но приноса и на по-бедните държави-членки като Румъния, Полша и Чехия също ще бъде увеличен след Брекзит.

Германският канцлер Ангела Меркел каза наскоро пред депутатите в Берлин, че е необходимо “тежестта с финансирането да бъде разпределена справедливо” и Германия трябва да получи отстъпки.

За Холандия “предложенията на Комисията натоварват твърде много бюджета на страната”. “Това е неприемливо”, заяви холандски дипломатически източник.

Въпреки че изглежда, че повечето от държавите-членки биха могли да приемат предложението на ЕК, то трябва да бъде одобрено единодушно от Съвета.

“И двата варианта (1% от БНД и 1,11% от БНД) изглеждат доста нереалистични, като се има предвид какви са позициите на отделните държавите-членки. Така че общият бюджет ще бъде някъде по средата”, предвижда Тити Туппурайнен, министър по европейските въпроси на Финландия, която в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС.

“Въпросът е дали предложението на ЕК е справедлив компромис? Ако разгледаме различията между увеличенията и намаленията от двете страни, заключението е, че това не е така”, заяви дипломат от ЕС пред EURACTIV.

Отвъд преките ползи

“Много е трудно да се повярва, че по някакъв начин увеличението на финансирането с 0,1% за седем години ще пресуши разходите на национално ниво”, каза преди време Герт Ян Коопман, генерален директор на главна дирекция “Бюджет” в Европейската комисия.

С обръщение към нетните приносители Коопман обяви, че така нареченият “оперативен бюджетен баланс” – разликата между това, което дадена държава получава и плаща в бюджета на ЕС – не може да се приеме за “критерий за справедливост” за националните принос “защото изключва много важни ползи”.

Коопман твърди, че се подценяват бонусите от достъпа до еврофондове по програми като “Хоризонт 2020” или Европейския фонд за стратегически инвестиции (плана “Юнкер”), които не са включени в националните изчисления, за разлика от кохезионните фондове или Общата селскостопанска политика.

Критиката обаче не беше оценена. “Директорът прекрачва границите, като обяснява на министрите на финансите на ЕС как да си вършат работата”, каза дипломат от ЕС пред EURACTIV. “Значителното увеличение на вноските има последствия за националните бъджети”, добавя същият източник.

Коопман посочи и ползите за някоя страна от това агенциите на ЕС да са базирани там. И неслучайно даде за пример 350-милионния бюджет на Европейската агенция по лекарствата, която се намира в Амстердам. Той напомни и за икономическото въздействие от това, че институциите на ЕС са в Белгия, друг нетен приносител.

Но Комисията отиде още по-далеч. “Ползите от единния пазар ще бъдат десет пъти по-големи от вноската от националния бюджет”, каза Коопман.

Според изчисленията на Комисията ползите от единния пазар на ЕС нарастват с 208 милиарда евро в Германия, 84 милиарда евро в Холандия, 124 милиарда евро във Франция, 64 милиарда евро в Испания или 35 милиарда евро в Австрия.

Приятели на кохезията

Държавите нямат различия единствено по въпроса за числата, а и за това как да бъдат инвестирани парите. Нетните приносители се застъпват за по-голямо финансиране за нови приоритети, като борба срещу изменението на климата или миграция, други пледират за защита на традиционните политики на ЕС.

Общата политика в областта на селското стопанство и сближаването остават основните приоритети в плана на Комисията за бюджета за 2021-2027 г. Има обаче значителни съкращения, което води до силна критика както от Европейския парламент, така и от някои държави-членки.

Във вторник (5 ноември) представители на Испания, Португалия, Гърция, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия и Словения – т. нар. “Приятели на кохезията” – се срещнаха в Прага, за да обединят силите си в защита на средствата за сближаване.

Лидерите им поискаха от изпълнителната власт на ЕС повече гъвкавост да инвестират в собствените си национални приоритети.

“Политиката на сближаване е ключов инструмент на ЕС за инвестиции за нашите граждани, тя помага за трансформирането на нашите региони. За нас това е най-важното средство. Няма причина да се съкращават средствата за сближаване”, каза чешкият премиер Андрей Бабиш след срещата.

По време на Европейския съвет през октомври лидерите проведоха първа задълбочена дискусия за следващия дългосрочен бюджет на ЕС. Предложението за позиция, представено от финландското председателство, обаче беше категорично отхвърлено.

Откакто ЕК представи проекта си, се смениха три председателства, но компромис не беше постигнат. Евродепутатите настояваха да има споразумение за бюджета преди европейските избори през май, но това се оказа невъзможно. Тогава декември изглеждаше като постижима цел, но и този срок вече не е реалистичен. Според дипломатически източник държавите-членки не очакват споразумение преди пролетта.

Нова отсрочка на Брекзит или хипотетична липса на съгласие в Съвета може да отложат споразумението още повече.