Войната в Украйна може да промени плановете на еврозоната за затягане на фискалната политика

"Предвид несигурността и рисковете, ние трябва да останем гъвкави в нашата политическа реакция“, каза Паскал Донахю, председател на Еврогрупата и ирландски финансов министър. [ Авторски права: Европейски съюз ]

Финансовите министри на страните от еврозоната се договориха в понеделник (14 март) следващата година да затегнат фискалната политика след три години напомпване на милиарди в икономиката заради пандемията, но също така да имат готовност да реагират, ако войната в Украйна го наложи.

„Основите на икономиката на еврозоната са силни“, казаха министрите от 19-те страни от еврозоната в изявление след редовните разговори.

„Несигурността обаче се е увеличила значително. Икономическото въздействие на войната на Русия срещу Украйна тепърва ще се определя и увеличава рисковете, произтичащи от продължаващите проблеми във веригата на доставки, по-високите цени на енергията и инфлацията, които остават високи по-дълго от очакваното“, обявиха министрите.

Европейската комисия препоръча на 2 март правителствата на ЕС да преминат към неутрална фискална позиция през следващата година от поддържаща позиция сега, тъй като икономиката расте и страните от ЕС имат големи дългове в резултат на пандемията.

Но също така се казва, че правителствата трябва да бъдат готови бързо да се върнат към подкрепата на икономиката с публични пари в зависимост от това какви предизвикателства ще донесе инвазията на Русия в Украйна.

„Предвид несигурността и рисковете, ние трябва да останем гъвкави в нашата политическа реакция“, каза Паскал Донахю президент на Еврогрупата и ирландски финансов министър.

„Подкрепяме становището на Комисията, че преминаването от поддържаща фискална позиция към неутрална през следващата година изглежда подходящо, като същевременно сме готови да реагираме на развиващата се икономическа ситуация, също с оглед на високото ниво на несигурност“, се казва в изявлението на министрите.

Потенциалната бърза промяна на политиката ще бъде улеснена от факта, че облекченията по плащания на заеми, които бяха наложени за първи път през 2020 г., за да подпомогнат борбата с пандемията, вероятно ще останат и през 2023 г. заради несигурността, която донесе войната.

Все пак министрите се съгласиха, че страните с висок дълг като Италия или Гърция трябва да се съсредоточат върху намаляването на дълга, докато тези с нисък дълг трябва да се фокусират повече върху инвестициите.

Европейската централна банка прогнозира миналата седмица, че растежът на еврозоната ще бъде с 0,5 процентни пункта по-бавен тази година от очакваното заради войната в Украйна, но все пак ще достигне 3,7% и 2,8% през 2023 г.

Инфлацията обаче се очаква да достигне средно 5,1% през 2022 г., което е доста над целта на банката от 2,0%. Тя обаче ще спадне до 2,1% през 2023 г., прогнозира ЕЦБ.

Комисията ще публикува собствените си актуализирани прогнози за икономически растеж за еврозоната през май.