Възстановителният план не изключва финансирането на газ и магистрали

Газов терминал в Полша. . [Mike Mareen / Shutterstock]

Безвъзмездните средства и заеми, предоставени на страните от ЕС по плана за възстановяване на блока от 750 милиарда евро, не изключват автоматично финансирането за газова инфраструктура или магистрали, стига те да са част от последователна национална стратегия за декарбонизация с ясни етапи, заявиха представители на ЕС.

Европейският парламент ще гласува във вторник механизма за възстановяване и устойчивост в размер на 672,5 млрд. евро, който е централен стълб на плана за възстановяване на блока от пандемията.

Осемнадесет държави от ЕС вече са внесли проекти на “Националните планове за възстановяване и устойчивост” в Европейската комисия и в момента са в процес на оценяване.

Получаването на одобрение на тези национални планове на европейско ниво е предварително условие за достъп до еврофондовете и ще бъде “много важно предвид огромната сума пари“, каза високопоставен служител на ЕС.

Според бюджетната сделка, сключена през декември от лидерите на общността, 37% от финансирането, предоставено по механизма за възстановяване, ще бъде насочено към постигане на целта на блока да стане “климатично неутрален“ до 2050 г.

Това обаче не изключва непременно финансирането на проекти за “преходни“ технологии като природен газ или дори магистрали, казаха представители на ЕС.

Докато инвестициите във въглища “със сигурност“ биха били изключени от фонда, “ситуацията при газа очевидно ще бъде по-трудна“, обясни служител в евроинституциите и добави, че: “Газът в някои региони на ЕС е необходимо гориво за прехода. ”

“Не можете да смените старата си енергийна система от въглища и лигнитни въглища към възобновяеми енергийни източници от днес за утре“, обясни чиновникът, който имаше предвид  Полша, чиято електроенергийна система в момента е зависима на 80% от въглищата. При изгаряне в електроцентрала газът отделя приблизително 50% по-малко въглероден диоксид от въглищата.

В момента Европейската комисия подготвя “документ с насоки“ за това как да се приложи така нареченият принцип “Няма значителна вреда“, който да се прилага за целия фонд. Съгласно това правило парите на ЕС няма да може  да отидат за замърсяващи технологии, които се считат за вредни за околната среда.

Документът с инструкции ще обясни “с какви условия могат да бъдат обвързани инвестициите в газ“ и ще ги направи “съвместими с този принцип“, каза служителят.

Сред условията са гаранциите, че газът е част от по-широк план за преход към възобновяеми енергийни източници и, че инфраструктурата е подходяща и за използване на чисти газове.

Всичко това трябва да бъде част от “много ясен и надежден план за декарбонизация“, с ясни етапи и крайни срокове, подчерта служителят.

Подходът към магистралите ще бъде същият. “Пътищата не са зелени, това е ясно. И простото изграждане на път може да повдигне въпроси с принципа “Не нанасяйте значителна вреда”, каза служителят.

Съществуват обаче начини за справяне с тези проблеми “чрез създаване на надежден устойчив план за транспорт и мобилност чрез инфраструктура за декарбонизация на транспорта, като станции за зареждане на електрически превозни средства”. Също така може да се инвестира и в други видове транспорт, които са по-малко вредни за климата.

В процедурата за освобождаване на средствата има и вградени предпазни мерки. Окончателното решение за отпускането на безвъзмездни средства и заеми ще бъде взето от страните от ЕС, гласували с квалифицирано мнозинство.

“Първото нещо, което трябва да си припомним, е, че тази програма се основава на представянето. Ако не бъдат представени основните цели, средствата няма да бъдат изплатени. Така че това само по себе си е вече доста силна защита“, каза друг служител на ЕС.

За да бъдат одобрени, националните планове трябва да съдържат етапи и цели за общата продължителност на разходния период. Страните също ще трябва да въведат система за вътрешен одит и контрол, за да гарантират, че парите отиват там, където трябва.

Освен това принципът “Не нанасяйте значителна вреда“ ще се прилага за целия фонд.

“Това не е просто декларация, в която се казва “Нито една мярка в моя план няма да навреди на климата “, обясни служителят. “По-скоро правителствата на ЕС ще трябва да имат ясна методология, за да покажат, че нито една от мерките не би застрашила постигането на целта за климатична неутралност за 2050 г.“

Целта е да се избегне повтарянето на грешките, допуснати след финансовата криза от 2008 г., когато милиарди евро отидоха за финансиране на производството на изкопаеми горива, каза служителят.

Природозащитницете от своя страна предупредиха, че инвестициите в газова инфраструктура са много рискови и може да не издържат на изпитанието на времето.

“Всяка нова газова инфраструктура крие голям риск да се окаже като блокиран актив. Ето защо публичните средства не трябва да се инвестират във фосилни горива – особено тези, които би трябвало да подпомогнат бързото икономическо възстановяване на Европа “, каза Юлиян Попов, бивш български министър на околната среда, който сега е сътрудник в Европейската фондация за климата.

“Идеята за природния газ като преходно гориво е подвеждаща и отваря вратите за неоправдани публични разходи. Това предполага, че газът е задължителна стъпка между въглищата и възобновяемите енергийни източници. Това просто не е вярно. Виждаме, че в повечето случаи намаляващото производство на въглища се заменя с енергийна ефективност, възобновяеми източници и интеграция на пазара. По-правилно би било газът да се нарича гориво от последна инстанция, а не преходно гориво.”, уточни Попов.

Това мнение обаче не беше споделено  от 27-те лидери на ЕС. След срещата на върха през декември, продължила и през нощта, лидерите се договориха за по-строги климатични цели за 2030 г., но настояваха, че националните правителства трябва да сами да вземат решение за своя енергиен микс. Също така те настояха страните сами да изберат най-подходящите технологии за колективно постигане на целта за климата до 2030 г., включително преходни технологии като газ.

Изричното споменаване на газа като преходна технология беше включено по искане на страните от Централна и Източна Европа, които твърдят, че той е идеалното преходно гориво за зависими от въглища страни като Полша, която е  превърнала декарбонизацията в свой основен приоритет.