В Западна Европа снимат листни въшки от Космоса, а България прекарва интернет

Намаляване с 50% употребата на пестициди в нивите до 2030 г., свиване употребата на торове с 20%, увеличаване на биоземеделието в ЕС с 25% и т.н. Това са само част от новите цели на ЕС, които все по-шумно придобиват популярност. Целта е земеделието на общността да стане щадящо за околната среда, неутрално за климата и колкото и невероятно да звучи – по-рентабилно за земеделците.

Въпросът е как ще се “мерят” амбициозните цели? Достатъчно надеждни ли ще са данните от държавите-членки или Брюксел готви “свое око” над националния контрол?

Всъщност, ЕС съвсем не мисли да е безучастен и на сляпо да се доверява на националните правителства. Затова бърза и още тази година стартира пилотно в четири региона на общността платформата FaST. Това е инструмент за устойчиво развитие на фермите, който именно ще се опитва да “сверява часовника” за напредъка по целите на новата “зелена” политика, заложени в стратегията “От фермата до трапезата”.

Бързото тръгване на FaST в България е повече от предизвикателство, след като преди дни земеделското министерство призна, че и тази година няма да стартира набиране на проекти за широколентов интернет в селските райони. Това се случва след две години непрекъснато отлагане на тези инвестиции.

Контрол от Космоса

Визията на ЕС за FaST е да стане водещата световна платформа, която генерира и използва повторно данни и решения за устойчиво и конкурентно земеделие на базата на космически снимки чрез системата “Коперник” и частни данни.

“Коперник” нашумя у нас в предходните месеци главно чрез детайлните данни, които бяха използвани от разследването на Валя Ахчиева за “пресъхването” на язовир “Студена” край Перник. Става дума за система, която функционира, използваща данните на групи спътници и на глобална мрежа от хиляди наземни, въздушни и морски сензори, които създават подробни изображения на Земята.

„Коперник“ е най-големият доставчик на космически данни в света, произвеждащ 12 терабайта дневно. Но, ако се върнем отново към земеделието, информацията от снимките от спътниците е изключително важна. Предимствата на сателитната система са, че тя регистрира отразената светлина от растенията в невидимия за човешкото око спектър. Този диапазон е чувствителен към здравината на растенията и показва къде в нивата ще се появят болести. Това дава предимство на земеделските стопани, поради това, че сигналът ще покаже появата на болест по растенията до 10 дни преди да бъде забелязан с просто око на полето.

Практически така ще се свият до минимум възможностите за загуби на реколтата от болести, а превенцията ще настъпва преди развитието на болестта.

“Погледът от Космоса”, със сигурност, най-добре ще следи и заложения като цел от ЕС ръст на площите с биоземеделие в общността с 25 на сто до 2030 г.

Поглед, който ще се взира държава по държава и ще наблюдава има ли изоставания на национално ниво. Разбира се, във FaST и националните правителства ще трябва да вкарат координатите и слоевете на обработваемата земя, така че те да се наслагват със сателитните снимки за детайлна информация.

Наред с всичко това софтуерът на FaST ще калкулира необходимите торови норми и потребности от хранителни вещества, от които се нуждаят растенията в нивите. А най-важното, в крайна сметка е чрез FaST фермерът ще може да използва торове само в този участък в нивите си, където се очаква поява на болести. Важна крачка за постигане на заложената цел за 30% свиване в употребата на пестициди в ЕС.  Тази функция на FaST се посочва и в “Наръчник на добри земеделски практики”, един от първите нови документи, разработени от българското министерство на земеделието, който има препоръки за изпълнение на целите от новата стратегия на ЕС в земеделието – “От фермата до трапезата”.

“Управлението на хранителните вещества(през Fast – б.авт.) ще доведе до екологични ползи, като: намаляване на емисиите на парникови газове и ограничаване замърсяването на подземните води и реките, резултат от неправилно внесени и неусвоени торове и хранителни вещества в почвите, подобряване на качеството на водата и почвата”, се отбелязва в наръчника.

FaST предвижда и непрекъснат контрол над нивите. “Благодарение на платформата FaST, данните на Sentinel(част от “Коперник”) заедно със специфични алгоритми за машинно обучение могат автоматично да откриват типове култури и да предават информация на фермера. След това земеделският производител валидира резултата от откриването на културите или, ако е необходимо, изпраща географски маркирани снимки от своето поле, използвайки мобилното приложение FaST, за да потвърди”, се казва още в сайта на платформата fastplatform.eu. Реално така контролните органи ще проверяват от дистанция, виртуално, дали нивите се обработват точно с тези културите, за които се искат субсидии. В момента такива проверки се извършват от “Техническия инспекторат” към фонд “Земеделие” но само на място в полето. Те се правят само на база риск анализ, защото няма толкова експерти, че да могат да обходят цялата обработваема земя в страната.

И след толкова много ползи от бъдещата платформа се стига и до най-важния етап – мобилно приложение, чрез което цялата тази информация да е достъпна в ръката на фермера през мобилния му телефон. Платформата FaST залага такова приложение и дори допуска възможността то не само да доставя важна информация за потенциални болести и да показва нормите на употреба на торове и пестициди в конкретната ферма, но и да има елемент на социална мрежа. Фермерите ще могат да се алармират по между си за поява вредители като скакалци и други насекоми в нивите.

FaST ще е безплатен, но бавно ще тръгне в България

Ползването на FaST ще е абсолютно безплатно. Платформата пилотно се ползва от началото на 2020 г. само в четири региона на ЕС – “Кастилия и Леон” и в област Андалусия в Испания, Пиемонт в Италия и в Естония. За момента употребата й е доброволно, а дали това ще остане така ще стане ясно в края на тази година или началото на 2021 г., когато ще започне анализ на резултатите от тези четири райони. Така или иначе ЕС призовава страните-членки за бързо включване към системата.

В България обаче бързината ще е трудно постижима за фермерите особено след новината от изминалата седмица – след две години непрекъснато отлагане Министерство на земеделието съобщи, че пак се е отказало да набира проекти за прокарване на широколентов интернет в селските райони на България. За тези инвестиции ЕС предоставя на страната ни 30 млн. евро. Вместо да стартира прием на проекти за интернет, ведомството на Десислава Танева бързо е решило да пренасочи милионите като компенсации на фермерите, загубили доход от пандемията. Официалната причина за отлагането на мярката бяха неизяснени въпроси с чиновниците от Държавната агенция за електронно управление.

Сега размотаването продължава и се казва, че прием ще стартира в началото на 2021 г. Ако реално кандидатстването тръгне тогава, одобрението и изпълнението на проектите на място ще отнемат общо между 2 и 3 години. А в крайна сметка, без интернет в селските райони на България и без обучени фермери, които да могат да работят с приложението на мобилния си телефон, инструментът на ЕС за устойчиво развитие на фермите – FaST у нас просто няма как ефективно да стигне до фермерите.
Всъщност, стартирането и изпълнението на проектите за широколентов интернет е записано и в Стратегията за цифровизация на земеделието и селските райони на Република България, като задължителна стъпка за случването на цифровото земеделие у нас.Тя бе изработена по времето на предходния министър Румен Порожанов като бе възложена на Института за агростратегии и иновации. Именно от написаното в нея става ясен мащабът на проблема с поредното отлагане на проектите за интернет в селските райони.

“В средните и малките градове, както и в отдалечените и слабо населени селски райони, няма достъп до бърз интернет. Поради това, че земеделието се развива отдалечено от градските центрове, е необходимо да се изградят още станции, които да позволят увеличаване качеството на сигнала с цел използването на Real Time Kinematic (RTK) сигнал, който да позволи ефективна обработка на земеделските парцели с висока точност. Необходимо е създаването на силен сигнал в малките населени места, защото именно в тях се развива земеделския отрасъл”,  пише в документа.

Там се добавя, че за да се развиват цифровото земеделие и цифровите технологии трябва да бъде достъпен високоскоростен интернет със 100% покритие и с поне 30 Mbps, а на места – около големите градове и равнинните територии, най-подходящи за развитието на интензивно земеделие – до 100 Mbps.

И докато връзката с FaST за българските земеделци ще е “бавна работа”, администрацията в лицето на Държавен фонд “Земеделие” е готов да ползва мигновено системата от централата си в София, вместо чиновниците му да обикалят нивите с цел проверки дали реално се обработва земята, за която се искат субсидии.

Ръководителят на фонда Васил Грудев обяви, че от март до септември тази година между 5 и 10% от заявените за подпомагане ниви ще бъдат наблюдавани пробно от системата със сателити „Коперник“. Той добави, че се “надява” през 2021 г. контролът със сателитни снимки да е на 100%.

Болести се откриват и с телефон

Българската наука вече предлага алтернативи и при липса на непрекъснат бърз интернет. Д-р Владимир Александров, който има магистратура по физика и по приложна математика в Софийския университет и докторантура по биофизика, също открива болести по растенията преди те да се появяват в нивите.

Той изследва светлината, която излъчват растенията при фотосинтеза, но от снимки направени от смартфоните, изпратени му или донесени му от фермерите. Всяко растение има т.нар. фотосинтетичен апарат и за да стартира фотосинтезата, е нужно в него да попадне светлина. Вследствие на енергията от светлината, започва придвижване на електрони по т.нар. електронно-транспортна верига.

“Измерваме вторичната светлина, която се излъчва от растенията по време на този пренос на електрони. Резултатите ги представяме графично, т.е. правим нещо като кардиограма на растението”, обяснява ученият. Иновацията при него е, че фермерите снимат с телефон или с дрон посевите си, а специално “обучен” от Александров изкуствен интелект разчита състоянието им от снимката.

Пред EURACTIV България ученият заяви, че малко преди Covid кризата е намерил инвеститор, който да комерсиализира продуктът му, но пандемията е замразила работата по проекта му. Същевременно към него са се обърнали и от сдружение на собствениците на земеделски земи, които са сред най-нетърпеливите да ползват продукта и интереса от родните земеделци продължава да расте.