В шоколада са опаковани обезлесяване и непосилен детски труд

Европа е най-големият вносител на какао в света, но още не е изчистила проблемите при производството му. [Indi Samarajiva]

Шоколадът е евтино удоволствие в Европа, но под опаковката му са завити горчивите проблеми на обезлесяването, загубата на биологично разнообразие и детския труд.

Европа е най-големият вносител на какао в света, което представлява над 60% от световното потребление.  Въпреки че през 2000 г. бе приета директива на ЕС какво трябва да съдържа шоколадът, аспектите на околната среда и бедността са силно пренебрегвани.

Нараства натискът върху Брюксел за регулиране на вноса какао, защото зелената сделка насочва вниманието към устойчивите вериги за доставки.

“Носим отговорност да гарантираме, че фермерите получават реални заплати за труда си, както и че могат да произвеждат какао при устойчиви условия.“, каза Джулия Кристиан от FERN, неправителствена организация за опазване на горите.

Подобно на кафето, палмовото масло и соята, какаото е вносна стока. Това, което го отличава е, че често се отглежда в малки ферми със средно 2,5 хектара земя, в които работят безброй фермери, а веригата за доставки е неясна.

Проследяемостта, стабилната система за наблюдение, включително сателитен мониторинг, и разговори със заинтересованите страни са необходими за справяне с проблемите на околната среда. “В крайна сметка трябва да знаем откъде идва нашето какао”, заяви Итън Будянски, директор по околната среда в Световната фондация за какао.

Проблемът е в бедността

Освен че се произвеждат в малки ферми, какаовите зърна често са единствената отглеждана продукция в определени райони, което означава, че фермерите са чувствителни към промените в ценообразуването и се стремят да произвеждат повече.

“Хората обезлесяват цели територии, защото са бедни и се нуждаят от повече земя, за да могат да отглеждат повече какао“, каза Кристиан.

Дребните фермери често печелят под прага на бедността на ООН, който е 1,90 долара (1,61 евро) на ден. Много от тях, особено жените, не притежават земята, която обработват, което означава, че нямат стимул или капитал да инвестират.

Селските райони и бедността на производителите на какао налагат и използване на детски труд. 1,5 милиона деца работят тежък физически труд в Гана и Кот д’Ивоар, което е увеличение с 13%  през последните 10 години, показва доклад, публикуван миналата седмица.

Повечето от тях са в семейни ферми и са принудени да работят дълги часове, а някои и през нощта.

“Съществува много тънка граница между това какво е детски труд и какво е помощ в семейната ферма“, каза Мария Суман-Негут, директор по устойчивост в Европейската асоциация на какаото.

Тя добави, че няма място за детски труд в производството на какао.

Децата често нямат удостоверения за раждане, което ограничава достъпа им до основни услуги, а училищата понякога са на повече от 4 километра от домовете им, което ги лишава от образование, особено момичетата.

Горчив вкус

Любовта на европейците към шоколада е двигател за бързо нарастващите нива на обезлесяване.

“Нуждаем се от нови закони на ЕС, за да спрем това“, пише Джулия Кристиан.

В Гана и Кот д’Ивоар какаото е огромна индустрия, която осигурява поминъка на до шест милиона фермери и още 50 милиона, работещи на косвено свързани с какаото места.

Проблемът е, че заради този продукт в тези страни се наблюдава масово обезлесяване. Това се случва отчасти поради слабото прилагане на закона и липсата на пояснения за владеенето на земята.

Горите в тези райони вече са засегнати от изменението на климата, което допълнително застрашава водохващането, както и местообитанията на шимпанзетата, слоновете и панголините.

“Като се наруши целостта на гората, това променя и почвата, която е подходяща за отглеждане на какао и други земеделски култури“, каза Будянски.

Колкото повече гори се унищожават, толкова по-трудно ще става да се произведе какао.

Проследими вериги за доставки

За да се проследи къде са обезлесените райони и къде се използва детски труд, веригите на доставки трябва да бъдат проследими.

Селските фермери продават на посредници, които минават между фермите с мотоциклети и след това продават зърната на по-едър търговец или кооперация. Те пък продават продукцията на търговци на какао, които продават на складове, а те на преработватели, които превръщат зърната в прах, ликьор или масло. Това е пътят, по който минава безценната стока преди да пристигне в магазините.

“Един аспект, с който трябва да се справим, е да гарантираме, че имаме пълна проследимост и че на местно ниво има напълно функционална система за регистрация на земеделски производители“, каза Суман-Негут.

“Проследяемостта във веригите за доставка е възможна, но скъпа. Трябва да се въведат равни условия за всички компании, за да направят това“, каза Кристиан.

Законодателството най-накрая ще работи

Европейският съюз започва да се събужда по въпросите, свързани с производството на какао. Компании като Mars, Nestlé и Hersche, заедно с НПО-та са създали схеми за доброволно сертифициране и проекти за защита на биологичното разнообразие.

Миналата седмица Европейският парламент гласува за ограничаване на вноса на стоки в общността, които са предизвикали  обезлесяване или нарушаване на трудовите права.

Задължителната надлежна проверка се приветства от Световната фондация за какао, Европейската асоциация за какао и FERN. Надеждата е, че ще се създадат равни условия и отворен диалог между страните производителки и индустрията.

“Изграждането на „взаимоотношения и дългосрочни партньорства с фермери носи дългосрочни ползи за компаниите и фермерите“, каза Будянски.

Наред с това през септември ЕС стартира инициатива за подобряване на устойчивостта на какаото. В нея участва  Гана и Кот д’Ивоар, които съставляват 70% от световното производство на какао, заедно с други производители, държави-членки, Европейския парламент и гражданското общество.

Пленарна сесия през есента на 2021 г. ще разгледа напредъка и препоръките.