ГЕРБ ще замазва гафовете си в земеделието с европарите за възстановяване от пандемията

Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, алармира, че годишно 20 млн. лв. се източват с виртуални животни.

Поправителен за гафовете на ГЕРБ в земеделието, а не план за възстановяване на сектора. Това всъщност се крие зад възстановителния план за сектора, изработен от екипа на земеделския министър Десислава Танева.

С близо 1 млрд. лв., средства от Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС, по който България ще получи общо 12 млрд. лв. от 2021 до 2026 г., министерство на земеделието ще се опита да поправи два от най-големите си провали – стоящото “на трупчета” дигиталното земеделие и напояване на нивите. В детайли, 102 млн. лв. се залагат за цифрово земеделие, а другите 848 млн. лв. за възстановяване на напоителните канали в страната, които само до преди години бяха нарязани за скрап и разпродавани, макар че имаше много съмнения, че наред с компрометираните тръби, “горят” и здравите.

След прахосаните пари за интернет в селата, мераци за “дигитално земеделие”

По-бурното развитие на селскостопанския сектор е възпрепятствано от ниската степен на навлизане на съвременни цифрови технологии за прецизно земеделие, неинформираността на земеделските стопани по отношение на същността и ползите от въвеждането им, липсата на цифрови умения и т.н.”. Така започва частта за земеделие на кабинета “Борисов” в националния план за възстановяване на България. С нея се заделят 102 млн. лв. за решаване на този проблем. Няма обаче нито дума, че от 2007 г. досега Брюксел непрекъснатото предлага на страната ни средства за дигитализиране на българското земеделие, но властта нехае и не може да ги усвои.

Последният голям скандал гръмна през август тази година, когато стана ясно, че след 2 години неуспешни опити да стартира усвояването на евросредства по проекти за прокарване на широколентов интернет в селата, ведомството на Десислава Танева се отказва от цели 30 млн. евро, предвидени за тази цел, и набързо ги прехвърли за усвояване като помощ към фермерите за щети от Covid-19.

За първи път на 24 януари 2020 г. земеделският министър Десислава Танева накратко обясни ситуацията, а от думите й лъсна чиновническата немощ на управляващите:

“Ние я отворихме (мярката за интернет – б.а.). Появи се проблемна тема с неуточнени детайли, тъй като по дефолт изпълнител е Държавната агенция за електронно управление. Три месеца се изчистват всички детайли. На практика сме в готовност да обявим тази мярка през февруари или март по график”, каза тя.

Така или иначе нито през февруари, нито през март стартира кандидатстването с проекти за широколентов интернет в селските райони, а през август стана ясно, че чиновническите неразбории между министерството на земеделието и въпросната държавна агенция изцяло зачеркнаха 30 млн. евро за широколентов интернет в селските райони.

Сега в плана на правителството се обяснява, че в краткото време до края на 2023 г. средствата ще се разходват за “цифровизация на земеделските стопанства чрез предоставяне на ваучери за внедряване на системи за прецизно земеделие и на умни ушни марки, както и изграждане на мрежа за комуникация от сензори и модул за управление на данните, която ще даде възможност българският земеделски производител да има достъп до най-важната информация, касаеща развитието на посевите с оглед оптималното планиране на агротехническите мероприятия и вземане на управленски решения”.

На хартия звучи добре, но как земеделският стопанин ще ползва ваучери, чрез които да получи средства за дигитални решения в своето стопанство, когато го няма основното – широколентовият интернет? Фактът, че този проблем е реален, лъсва от Стратегията за цифровизация на земеделието и селските райони на Република България, изработена през 2019 г. Там, черно на бяло, пише – “в средните и малките градове, както и в отдалечените и слабонаселени селски райони, няма достъп до бърз интернет. Поради това, че земеделието се развива отдалечено от градските центрове, е необходимо да се изградят още станции, които да позволят увеличаване качеството на сигнала с цел използването на Real Time Kinematic (RTK) сигнал, който да позволи ефективна обработка на земеделските парцели с висока точност. Необходимо е създаването на силен сигнал в малките населени места, защото именно в тях се развива земеделският отрасъл”.

Идеята за “умни ушни марки” безспорно е работеща и е на път веднъж завинаги да зачеркне проблема с източването на евросубсидии чрез виртуални животни. Ушната марка е уникалният номер на всяко едно животно, което се отглежда във фермите в страната. Той се поставя на пластмасова пластина на ухото. Същият номер фигурира и в националната ветеринарна система ВетИс и така се следи здравното състояние на животните, а фермерите получават и субсидии.

Преди началото на есента на Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, алармира, че годишно 20 млн. лв. се източват с виртуални животни.

“Масова практика е при клане на животни ветеринарите да не се викат, а стопаните да прибират ушните марки. Така те започват да получават субсидии за несъществуващи животни, които вече са отишли за месо”, уточни Караколев. Отделно чрез имагинерните животни се усвояват европари за поддържане на пасища в страната.

Липсата на качествен интернет в селата обаче е на път да пресече в зародиш идеята за “умните” ушни марки. Защото при тях на ухото на животните се инсталират чипове, които предават сигнал, а проверки могат да се правят много лесно, обикновено с дронове. Когато стадото е на паша на полето, дрон на ветеринарните власти прелита над тях и регистрира номерата, които излъчват чиповете с предаватели. Така, веднага могат да се засекат надписаните животни в стадото. Но, така или иначе преди да тръгваме към умните дигитални решения, по-логично е властта да насочи усилия към осигуряване на интернет връзка.

И чиновническата система ще е под въпрос

Любопитен детайл е, че част от средствата за дигитално земеделие, в правителствения план, ще се насочат и за създаване на платформа, която трябва да осигури единен поток на данните от и към администрацията и земеделските стопани и “избягване на ръчното прехвърляне на информация и поддръжка на излишни формати на документи”. Уточнява се, че системата ще съдържа модули за употребата на препарати за растителна защита и торове чрез дигитализация на дневниците за тяхната употреба, вписване и проследяване на вноса, производството, търговията и съхранението на ветеринарномедицински продукти и медикаментозни фуражи, както и тяхното приложение върху животните. И още, проследяване “от фермата до трапезата” – от първичното производство до крайното потребление чрез уникален идентификационен код с цел информираност на потребителите и стимулиране производството на качествена и достъпна храна. А така, според идеята, ще се измерват загубите и разхищението на храни, позволявайки анализ, оценка и мониторинг на ситуацията с хранителните отпадъци в страната и проследяване в реално време генерираните отпадъци по цялата хранителна верига.

Всичко това звучи добре на хартия, но няма как да проработи без качествен интернет. Освен това, без да го пишат директно, чиновниците реално залагат пари за стартиране в България изисквана от ЕС платформа за контрол, за която EURACTIV България вече писа. Става въпрос за платформата FaST, чиято визия е да стане водещата световна платформа, която генерира и използва повторно данни и решения за устойчиво и конкурентно земеделие на базата на космически снимки чрез системата “Коперник” и частни данни. Брюксел предвижда използването на FaST да е абсолютно безплатно. Платформата пилотно се ползва от началото на 2020 г. в четири региона на ЕС – Кастилия и Леон и в Андалусия в Испания, Пиемонт в Италия и в Естония. За момента употребата й е доброволно. Така или иначе ЕС призовава страните-членки за бързо включване към системата.

Голяма питанка за големите пари

Уравнение с хиляда и едно неизвестни. Така изглежда планът за възстановяване на напоителните системи в земеделието, за което се заделят по-голямата част от споменатите 1 млрд. лв – цели 848 млн. лв.

“Процентът на използваемост на съществуващите напоителни системи през последното десетилетие е изключително нисък, варирайки в диапазона от 4% до 8%. Тази статистика е показателна за неефективното използване на водния ресурс в сектор земеделие, което е съществена пречка пред интензивното развитие на отрасъла и пред устойчивото управление на водите в този отрасъл”, пише в плана на правителството.

Скромно се уточнява, че се предвижда реконструкция, възстановяване, модернизация на напоителни канали, напоителни полета, деривации. И още на помпени станции, напорни тръбопроводи, изравнители, водохващания, язовири и обекти за отводняване. Поставя се и цел реализацията на проекта да доведе до значително намаляване на загубите на вода при едновременно нарастване на поливните площи. Липсва обаче каквато и да било разбивка, колко проекта се планира да се изпълнят с тези над 800 млн. лв. Дали, тези проекти ще се изпълняват само от държавната фирма “Напоителни системи”, или ще се предоставят за частна инициатива на фермери?

Проверка на EURACTIV България показа, че в момента “Напоителни системи” ЕАД отговаря за 236 напоителни системи и голям брой напоителни полета, които обхващат общо 7406 хил. дка. Те се обслужват основно от 168 комплексни напоителни язовири с общ завирен обем 3.1 млрд. кубически метра, и редица други напоителни съоръжения.

Освен липсата на каквато и да било прозрачност, с тази мярка ГЕРБ реално ще поправя гафове от първия си мандат, когато масово напоителни съоръжения из страната бяха нарязани за скрап и продадени през стоковите борси в страната. Имаше сигнали и редица телевизионни репортажи, твърдящи, че се режат и здрави канали, но така или иначе те никога не бяха доказани, а в последствие бяха и забравени.

Тепърва предстои да видим как ще се разходват новите евросредства. Стартът, белязан от липсата на прозрачност, не е обещаващ.