Дивите гори в Румъния падат под ножа на дървената мафия

Незаконно изсечени борови трупи близо до борова гора в Карпатите в Румъния. [Benedek Alpar / Shutterstock]

Румъния има най-голямата площ от девствени гори в целия Европейски съюз. Там живеят голям брой животински и растителни видове, включително животни, които отдавна са изчезнали от Западна Европа. Проблемът е, че много от дивите гори сега са застрашени от незаконна сеч.

Ситуацията е толкова тревожна, че подтикна румънският маратонец Андрей Рошу да сподели проблема във Фейсбук.

“Чувствате се безпомощни, когато се сблъскате с това“, казва Рошу в кратко видео, заснето в планината Шуреану, на мястото на бивша гора, сега поляна с висока трева, обсипана с пънове.

Андрей Рошу е веган ултра маратонец. Той е изтичал маратони и ултра маратони на всички континенти, започвайки от Антарктида. Природозащитникът направи и “Маратонът за горите“, организиран от Световния фонд за дивата природа Румъния, за да привлече вниманието към незаконната сеч. WWF се опитва да убеди властите да променят законодателството за дърводобива и да намалят кражбите на дървен материал.

“Това, което можем да направим, е да подпишем петицията, инициирана от WWF, а по-нататък да принудим властите чрез силата на общественото мнение, да променят закона. Трябва да се започне с регламент за продажба на дърва и да се налагат по-строги наказания за онези, които незаконно секат“, каза Рошу.

В доклад на Грийнпийс за 2018 г. се казва, че в Румъния се изсичат цели участъци от най-голямата дива гора в Европа. Но дори, ако законодателството спре изсичането на цели склонове, както е правено в миналото, Румъния все още няма адекватна система за охрана и оценка на горите. Проблем е и, че санкциите за нарушителите са толкова незначителни, че никой не се страхува от тях.

WWF Румъния призовава за радикални промени в защитата на горите и контрол върху продажбата на дървесината, за да се намали незаконната сеч.

Не е изненадващо, че Европейската комисия откри процедура за нарушение, тъй като румънските власти не успяха да спрат незаконната сеч. На практика те допуснаха продажбата на незаконно нарязани трупи на европейския пазар.

“Националните власти не са успели ефективно да проверяват търговците и да приложат подходящи санкции. Несъответствията в националното законодателство не позволяват на румънските власти да проследяват големи количества незаконно добит дървен материал“, заяви Комисията през февруари 2020 г.

Според Националната служба за горите всяка година в Румъния изчезват 38 милиона кубически метра дървесина. Националният статистически институт обаче казва, че обемът, добит от фирмите, е по-малък от 18 милиона кубически метра.

Липса на данни

Разминаването в оценките се тълкува от някои организации като прикриване на незаконната сеч, но изчислението не е напълно вярно, казва Раду Мелу, ръководител на националния отдел по горите с WWF Румъния.

“Контролът не е насочен към незаконната сеч, а има за цел да посочи тенденция, еволюция на горите“, казва той. “Но дори ако 38-те милиона кубически метра бяха изсечени, в сравнение с сегашния годишен прираст на горите, от 56 милиона кубически метра, ние все пак щяхме да бъдем в област на устойчивост на горите”, посочи той .

Друг проблем, според представителя на WWF, е, че част от сечта на дървен материал все още остава в сенчеста зона и не се облага с данъци.

Въпреки това наскоро назначеният директор на държавната горска компания „Ромсилва“ Теодор Чиган настоява, че горските площи действително са се увеличили през последните десетилетия и обвини неправителствените организации в борба за чужди интереси. Това предизвика ожесточена критика от депутата либерал Михай Годжиу.

“Вашата работа е да преследвате крадците, а не активистите!“,  написа Годжиу във Фейсбук и поиска оставката на Чиган от държавната компания, която стопанисва почти половината от горите на Румъния.

“Губим стотици милиони евро всяка година заради кражба на дървесина. Да не говорим за свързаните с това щети, които е почти невъзможно да се изчислят икономически”, пише Годжиу, бивш журналист и дългогодишен активист за защита на горите.

И все пак, въпреки незаконната сеч, данните показват увеличение на залесените площи в сравнение с януари 1990 г. до около седем милиона хектара.

“Горите се регенерират и понякога ги виждаме да се появяват естествено в райони, които някога са били пасища“, каза Мела от WWF.

“Биоразнообразието обаче означава и възрастово биологично разнообразие. Тайната му се създава от векове, която позволява развитието на широк спектър от видове. “, уточни той.

Диви видове под заплаха

Дивите горски местообитания в Карпатите в Северна Румъния са един от последните бастиони на големи хищници в Европа. Румъния е една от малкото европейски държави, в които мечката, вълкът и рисът никога не са изчезвали.

Но дори ако природата работи в помощ на горите, биологичното разнообразие е застрашено от незаконната сеч. Неотдавнашен документален филм за ARTE показва, че дърводобивът не подминава националните паркове.

“Отначало изчезват дърветата, после животните. В природния парк Валеа Урсулуи след дърводобива вече няма мечки“, каза в документалния филм Хореа Петреху, представител на неправителствената организация Valori Superioare.

И обратното в съседен спа курорт от другата страна на Трансилвания, мечките ежедневно излизат дори по улиците.

“След 18 ч. вече не излизаме от къщата, ако се наложи сме с кола“, каза жител на градчето.

Проблеми с Натура 2000

Европейската комисия откри и друга процедура за нарушение, тъй като Румъния не е предприела достатъчно мерки за управление на своята мрежа от Натура 2000 – мрежа от обекти за защита на видовете и местообитанията от европейско значение.

Според Комисията досега Румъния не е определила специални територии за опазване, нито специфични цели и мерки за защита на дивата природа.

За ЕС въпросът за биологичното разнообразие и опазването на околната среда е приоритет, тъй като те са стълбовете на Зелената сделка.

С подкрепата на Европейската комисия. Съдържанието на тази страница представя само възгледите на авторите и тяхна единствена отговорност. Европейската комисия не поема никаква отговорност за използването на информацията, която тя съдържа.