Домбровскис: Фискалните правила на ЕС ще вземат под внимание разпространението на коронавируса

Вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис. [Европейска комисия]

Европейската комисия ще бъде “гъвкава” с Италия и други държави членки, засегнати от коронавируса, когато оценява усилията им за балансиране на публичните им финанси, заяви вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис.

Разпространението на коронавируса в Европа е все по-тревожно за властите в държавите членки. В същото време заболяването се очаква да се отрази и на европейската икономика през тази година. В интервю с група европейски медии, сред които и EURACTIV.com, Домбровскис заяви, че фискалните правила на ЕС включват клаузи, които ще отчетат последствията от вируса.

Той говори с репортери в навечерието на публикуването на зимния пакет на европейския семестър в сряда (26 февруари).

Кои са основните констатации на зимния пакет?

На първо място, бих искал да подчертая, че отговорните икономически и фискални политики остават важна предпоставка за устойчив растеж и създаване на работни места, защото трябва да помогнем и гарантираме финансова и макроикономическа стабилност. От тази гледна точка е притеснително, че в някои страни продължават да съществуват по-високи нива на дълг. Освен това държавите членки все още се борят за връщане към нивата на публичните инвестиции преди кризата, докато в същото време други видове държавни разходи вече са по-високи, отколкото преди кризата.

Следователно има ясна необходимост от подобряване на качеството на публичните финанси. Финансовият сектор е в по-добра форма, но все пак в някои държави членки слабости продължават да съществуват. Производителността и растежът остават предизвикателство, а в този семестър ЕК поставя по-силен акцент и върху растежа на производителността.

Бихте ли взели някакво решение по отношение на държавите членки?

Ако говорим за процедурата за макроикономически дисбаланси, в момента имаме три държави с прекомерни дисбаланси и десет с дисбаланси. Както и миналата година Кипър, Гърция и Италия имат прекомерни дисбаланси. Междувременно Германия, Испания, Франция, Хърватия, Ирландия, Холандия, Португалия, Румъния и Швеция регистрират дисбаланси. Единствената разлика в сравнение с миналата година е, че дисбалансите в България сега са коригирани. София постигна важен напредък в укрепването на управлението на финансовия сектор, корпоративният дълг е намалял, както и съотношението на необслужените заеми.

Когато става въпрос за не толкова добри новини, наскоро публикувахме нашия доклад по член 126.3 по отношение на Румъния, в който се казва, че откриването на процедура за прекомерен дефицит срещу страната е оправдано, тъй като миналата година дефицитът ѝ е бил над 3% от БВП и се очаква да остане около това ниво тази и следващата година. Това, което се случва в Румъния, е в основата си дългогодишно натрупване на фискални дисбаланси и проциклична експанзионистична фискална политика от 2016 г. Държавите членки представиха становищата си, потвърждавайки оценката на Комисията, което означава, че следващата седмица ЕК ще препоръча започването на процедура за прекомерен дефицит срещу Румъния.

По отношение на коронавируса, Италия вече поиска гъвкавост от Комисията, за да изпълни фискалните си цели, имайки предвид въздействието на вируса върху производството в страната. Каква е Вашата оценка?

Следим внимателно развитието с коронавируса първо като проблем, засягащ общественото здраве. Разбира се, разпространението му има и икономически последици. При подготовката на зимната икономическа прогноза на Комисията, коронавирусът все още беше в начален стадий и въздействието му не беше количествено определено. Но то е очертано като рисков фактор за икономиката. В пролетната прогноза на Комисията това ще бъде актуализирано, защото ясно се вижда, че коронавирусът е фактор, влияещ върху икономическия растеж.

Разбира се, това ще зависи и от разпространението на епидемията. Все още има много неизвестни. По отношение на фискалните последици, вече имаме клауза в Пакта за стабилност и растеж, отнасяща се до необичайни събития извън контрола на правителството, което касае всички видове извънредни ситуации. Разбира се, въпросите, свързани с коронавируса, ще се отнасят до тази клауза. При конкретно искане от държавите членки, Комисията ще е готова за диалог.

Ще публикувате и доклада за засилено наблюдение по отношение на Гърция. Какви са изводите от доклада?

Гърция постигна добър напредък в поетите ангажименти за реформи. През май ще публикуваме шестия доклад за оценка на допълнителните мерки, които правителството обеща да приложи. Въз основа на този напредък на срещата на Еврогрупата през юни, държавите членки могат да обсъдят възможността да използват печалбите от ANFA и SMP [печалби, които централните банки получават от гръцките облигации] за покриване на нуждите от финансиране или допълнително финансиране на инвестиции в Гърция.

Има възможност част от тези печалби да бъдат използвани за стимулиране на инвестициите в Гърция. Въпреки това по отношение на финансовия сектор в страната, ще бъдат необходими и значителни допълнителни усилия, тъй като Гърция все още има най-високият процент дълг към БВП, до момента най-големият коефициент на необслужвани заеми в ЕС.

Европейският зелен пакт и целите за устойчиво развитие са включени в европейския семестър за наблюдение на икономиките на държавите членки. Какви са новостите в зимния пакет?

Въведохме специализиран анализ на екологичната устойчивост, с акцент върху икономиката и заетостта. Също така предоставяме и оценка на използването на Фонда за справедлив преход в държавите членки, като идентифицираме потенциалните региони, които може да се възползват от фонда и областите на използване на финансирането. Фондът още се обсъжда с държавите членки и ще бъде осъществен чрез съвместни действия. Комисията интегрира и целите на ООН за устойчиво развитие, представяйки оценката си за напредъка на страните членки в прилагането на целите.

В Европа има около 1200 региона, но само около 100 (по-малко от 10%) са подходящи за финансиране от Фонда за справедлив преход. Какви са критериите за избор на региони?

Има три критерия. Първият е заетостта във въглеродно интензивните сектори; вторият е наличието на индустрии за добив на изкопаеми горива и третият е БВП на глава от населението, който отразява способността на държавите членки и региона да плащат за прехода. Пропорционално по-ниският БВП на глава от населението ще означава по-висок дял на финансиране.

За да включите “зелените” препоръки в рамката на ЕС, възнамерявате ли да промените фискалните правила на блока?

Комисията е дала оценката си за функционирането на фискалните правила на ЕС, а сега започнахме публична консултация относно възможните промени в тях. След като приключим обществената консултация, до края на годината ще направим и предложения за потенциални следващи стъпки.

Що се отнася до банковия сектор, споразумението “Базел III” ще трябва да бъде включено в правилата на ЕС за капиталовите изисквания, принуждавайки банките да рекапитализират допълнително. Европейският надзорен орган направи оценка на разликата в размер на 135 милиарда евро. Миналата седмица той съобщи на държавите членки, че набирането на капитал може да се окаже трудно за банките, предвид ниските им коефициенти на рентабилност. Ще пристъпите ли към внимателното прилагане на правилата на “Базел III” или ще включите и някои подкрепящи фактори?

В момента подготвяме прилагането на “Базел III” на ниво ЕС. Това ще е внимателно упражнение по балансиране, защото искаме да приложим правилно “Базел III”, но също така ще следваме и какво правят другите юрисдикции, като Великобритания сега като трета страна. В същото време има и специфични европейски гледни точки, които също трябва да бъдат взети под внимание.

Бихте ли обяснили по-детайлно?

В момента провеждаме публична консултация относно прилагането на този модел. До момента не мога да ви кажа окончателния резултат от нашето предложение, защото това ще зависи от обратната връзка, която ще получим. Но за да ви дам някои примери, след като споменахте подкрепящи фактори, в момента имаме т. нар. подкрепящ фактор за малките и средните предприятия (МСП) и намерението ни е да го запазим, защото целта на Комисията е банковият сектор да финансира реалната икономика. Искаме банките, които поемат риска да финансират МСП, вместо да правят само чисти спекулации.

Сред подкрепящите фактори подкрепихте “зеления” подкрепящ фактор за стимулиране на кредити и заеми за устойчиви проекти и инициативи. Поискахте мнението на Европейския банков орган (ЕБО) и регулаторът прецени, че това не е добра идея. Ще включите ли този “зелен” фактор в новите правила за капиталово изискване?

По отношение на “зеления” подкрепящ фактор, бих казал, че със сигурност е по-отворен. По време на консултация поискахме отзиви за него и от ЕБО. Комисията трябва да оцени каква е подкрепата за “зеления” подкрепящ фактор. Спомням си, че когато го обсъждахме в контекста на банковия пакет, приет през декември 2018 г., за него нямаше толкова голяма подкрепа. Трябва да сме реалисти за това колко подкрепа ще получим за това предложение.