Еврокомисар по земеделието: Разумно е да се увеличи производството на храни в ЕС

"Просто е разумно да подкрепим нашите земеделски производители да произвеждат повече храна, докато могат", каза еврокомисарят по земеделие. [EPA-EFE]

Увеличаването на производството на храни в Европа е приоритет в светлината на войната в Украйна, смята агроминистърът на ЕС, който подробно описа как Европейската комисия насърчава държавите членки да правят това чрез Общата селскостопанска политика (ОСП).

В изказването си пред Комисията по земеделие на Европейския парламент в понеделник (4 април) комисар Януш Войчеховски беше твърдо убеден, че блокът трябва да увеличи производството на храни, въпреки че увери евродепутатите, че в момента ЕС не е изправен пред заплаха за продоволствената сигурност.

„Трябва да действаме с тези мерки в краткосрочен план, за да отговорим на опасенията за продоволствената сигурност и достъпността на храните сега“, каза той, като посочи, че „не можем да предвидим как ще се развият нещата през годината или в близко бъдеще“, каза той.

„Просто е разумно да подкрепим нашите земеделски производители да произвеждат повече храна, докато могат“.

За да се помогне на държавите членки да постигнат това, комисарят предложи допълнителни подробности за действията, предвидени от изпълнителната власт на ЕС.

По-специално, Войчеховски призова държавите членки да вземат предвид „новия геополитически контекст“ в своите национални стратегически планове по Общата селскостопанска политика (ОСП).

Миналата седмица Европейската комисия изпрати писма за наблюдение на 19-те държави членки, които представиха плановете си навреме. В писмото се обръща внимание на силните и слабите страни на всеки план, като се предлагат области за подобрение.

Тези писма също така насърчават страните от ЕС да преразгледат плановете си, за да засилят елементите за укрепване на устойчивостта и самостоятелността на сектора в светлината на войната.

„Тези планове бяха планове за мирно време. А сега е военно време“, обясни той.

В този смисъл тези планове трябва да бъдат адаптирани, за да имат по-силен акцент върху устойчивостта на селскостопанските сектори, обясни той.

„Сега очакваме 19-те държави членки да се справят със забележките и да представят преработен вариант на плановете“, обясни комисарят.

Какво точно означава това на практика обаче, може да се тълкува от държавите членки, въпреки че Комисията и преди е представяла няколко предложения, включително за увеличаване на

Друг начин, по който Комисията се надява да увеличи производството, е чрез облекчаване на правилата за няколко екологични мерки. Това включва дерогация, която позволява на земеделските стопани да засаждат култури в екологични райони.

Според комисаря, това е „изключителна и временна дерогация, която позволява производството на всякакви култури върху необработваеми земи през тази година, като същевременно се запазва пълният размер на плащанията за екологизиране за земеделските стопани“, каза комисарят.

В последната търговска прогноза на Комисията тези нови мерки би трябвало да увеличат използваемата земя за отглеждане на зърнени култури, което ще се отрази положително на производството на обработваеми култури в ЕС.

Междувременно някои държави-членки използват други възможности за гъвкавост, за да променят съществуващите изисквания за внос, свързани с пестицидите за животинска храна.

Въпреки това някои членове на ЕП изразиха загриженост относно плановете, които предизвикаха безпокойство и сред екологични групи.

„Очакваме през следващата година да бъдат заделени четири милиона хектара. Наистина ли това е нещо, което трябва да направим?“, попита десноцентристкият евродепутат Кристин Шнайдер, докато левият Лука Фланаган призова за оценка на въздействието на подобна дерогация.

Отговаряйки на опасенията, комисарят призна, че в перспектива това „може да не е еднократно решение само за тази година“, но подчерта, че мярката е „очевидно необходима“.

„Ще настоявам, че това е изключително важно от гледна точка на сигурността“, твърди той, като добави, че Европейската комисия ще „следи ситуацията [и] може да има някои нови нужди“.

Междувременно Комисията за първи път задейства своя кризисен резервен фонд, като прие извънредни мерки в размер на 500 млн. евро за пряко подпомагане на земеделските стопани, които са най-засегнати от по-високите производствени разходи и затварянето на експортните пазари.

По изключение държавите-членки могат да изберат да допълнят тази помощ от ЕС с до 200 % национални средства.

Комисията също така ще позволи на държавите-членки да изплащат авансово увеличените директни плащания по ОСП, за да се справят със затрудненията с паричните потоци, пред които са изправени земеделските стопани.

За да се задейства, ръководителят на земеделието в ЕС призова членовете на ЕП, отговарящи за селското стопанство, да насърчат колегите си от бюджетната комисия да постигнат съгласие по активирането възможно най-скоро, за да могат държавите членки да започнат да получават извънредните мерки за подпомагане.

Той добави, че изпълнителният орган на ЕС „ще трябва да обмисли нови подходи“, ако кризата продължи.