Европарламентът одобри фонд за отбрана за 7,9 млрд. евро

[EPA-EFE / FILIP SINGER]

Законодателите в ЕС одобриха в четвъртък (29 април) противоречивия Европейски фонд за отбрана в размер на 7,9 милиарда евро. Така те освободиха пътя за първата по рода си специална програма за военни изследвания на блока, която е предназначена да засили военното сътрудничество между държавите от блока.

Фондът, който бе предложен от бившата Европейска комисия на Жан-Клод Юнкер, първоначално предвиждаше финансиране от 13 милиарда евро, но впоследствие беше намален с 5 милиарда евро по време на преговорите за дългосрочния бюджет на общността. Заради пандемията се наложи свиване на разходите.

Фондът има за цел да укрепи европейската отбранителна промишленост и да намали дублирането на разходите за отбрана чрез съфинансиране на отбранителни изследвания с държавите-членки. До 8% ще бъдат изразходвани за нови  технологии.

Програмата ще обхваща и разработването на прототипи на оръжия, при условие обаче че участващите държави се ангажират да купят крайния продукт.

“Целта на фонда  е не само да подкрепи научноизследователски и развойни проекти на  европейската  отбранителна индустрия, но също така да включи нови субекти в мрежи за сътрудничество и вериги за доставки, включително тези, които досега не са били активни в тази индустрия“, коментира европейският докладчикът на ЕП оп темата, полският евродепутат Здзислав Краснодембски.

“Фондът за отбрана няма да субсидира двустранното сътрудничество между страните, тъй като минималният брой участници във финансирания проект е поне три субекта от поне три държави-членки“, обясни той.

Европейската комисия ще управлява пряко програмата и се очаква първият конкурс за безвъзмездна помощ да бъде обявен преди лятото.

“Трябва все повече да можем да вземем собствената си сигурност в свои ръце и да бъдем играч на сигурността на световната сцена“, заяви еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон пред Европейския парламент след одобрението му.

“Европейският отбранителен фонд е съществен градивен елемент за увеличаване на независимостта на Европа“, добави той.

“Постепенно трябва да можем да добавяме към нашия арсенал от мека сила и повече твърда сила“, добави той.

Споразумението за фонда идва в момент, когато Франция оказва натиск за постигане на “стратегическа автономия“ на ЕС. Целта е страните от блока да постигнат обща позиция по въпросите на сигурността след Брекзит и на фона на ескалиращото геополитическо противопоставяне между САЩ и Китай.

‘Градски легенди’

ГКраснодембски се опита да отхвърли “градските легенди“, че новата програма насочва блока към пътя на обединени военни сили.

“Това не е първата стъпка за създаване на европейска армия и средствата няма да бъдат използвани от държавите-членки за закупуване на общо военно оборудване“, каза той.

“Мечтите за първия европейски взвод, легион или какъвто и да е друг вид формация ще трябва да бъдат оставени за в бъдеще.“, коментира евродепутатът.

Амбициите за обща отбрана набраха сила през последните години и всички държави с изключение на две се присъединиха към знаковото постоянно структурирано сътрудничество на ЕС (PESCO), което цели да помогне общо финансиране, развитие и разгръщане на въоръжените сили и да направи отбранителния сектор на ЕС по-гъвкав и независим от САЩ.

Отбранителната индустрия на ЕС приветства последните ходове на ЕС, защото се надява на подкрепа срещу доминиращите американски конкуренти.

“Убедени сме, че фондът за отбрана е основен принос за укрепване на  европейския  технологичен суверенитет в стратегическия сектор и сме готови да подкрепим  европейските институции в усилията им за по-нататъшно развитие на  европейската отбрана“, заяви генералният секретар на Асоциацията на европейските авиокосмически и отбранителни индустрии Ян Пай.

Програмата обаче предизвика и много критики, като някои евродепутати и неправителствените организации предупредиха, че планираните инвестиции не са достатъчно прозрачни и не подлежат на парламентарен контрол.

По време на дискусията тази седмица някои членове на ЕП повториха опасенията си за “празен чек“ за индустрията, тъй като Европейският парламент няма да участва в контрола на разходите за следващите седем години.

Съгласно правилата за освобождаване фонда за отбрана ще се извършва чрез “актове за изпълнение“ вместо “делегирани актове“.

“Това означава, че Европейският парламент едва ли ще има думата за това как парите от фонда ще бъдат изразходвани от Комисията и държавите-членки през следващите седем години. Аргументът за интереса към сигурността редовно се използва за заобикаляне на правилата на ЕС за прозрачност – това е опасен прецедент което подкопава демократичния контрол в ЕС“, заяви Летития Седу, ръководител на проекта в Европейската мрежа срещу търговията с оръжие.

Италианската Патриция Тоя, заместник-председател на комисията по промишленост, изследвания и енергетика на Европейския парламент, заяви, че иска да види, че малките и средни предприятия ще се възползват от тези пари, така че “те да не бъдат оставени настрана от големите оператори“.

През последните години инициативата се сблъска и с критики поради етични проблеми.

Един от спорните моменти по време на преговорите беше възможността фондът да бъде използван за разработването на противоречиви оръжия.

Споразумението изключва разработването на летални автономни оръжия – така наречените роботи-убийци и оръжейни системи, забранени от международното право, като наземни мини или ядрени, химически и биологични оръжия.

Всички изследователски проекти, които включват автономни оръжия, трябва да изискват “значимо човешко участие“, подчерта Тоя.