Едрите земеделци са сериозно порязани от новия бюджет на ЕС

Брюксел намалява подпомагането за земя, но няма работещи механизми срещу заобикалянето на правилата. [Pixabay]

Сериозни ограничения за най-популярните и най-добре усвояваните субсидии в ЕС – за обработване на земята, се задава за всички фермери в общността.

Брюксел цели не просто нивите да не носят милиони на ползвателите им, но и подпомагането да се свие до максимум 200 000 лв. за фермер на година независимо че обработва огромни масиви. Това е тройно по-нисък таван спрямо прилагания сега, като важен детайл е, че за него вече има съгласие между ЕК и ЕП и сега е на ход съветът на министрите. По-ниският таван ще усложни същественото опитите на фермерите да заобикалят новите правила чрез изкуствено раздробяване на фермите си на по-малки стопанства, които формално да се водят на други земеделци – подставени лица.

Ако фермер незаконно реши да прескочи новите правилата, за да получи поне 1 млн. лв. от ЕС, то единственият начин да направи това е да раздели стопанството си изкуствено на поне 5 по-малки. За зла беда нито Брюксел, нито България има ефективни лостове за спиране на раздробяването с цел измами.

Какво се задава?

Задава се прогресивно намаляване на годишните субсидии за земя за ферма за година. Предвижда се още когато плащанията за фермер стигнат и надминат границата от 60 000 евро, те да се намаляват, като сумата над 60 000 евро може да нарасне с максимум 40 000 евро и нито цент повече, защото 100 000 евро ще е таванът на подпомагането. В детайли схемата предвижда: намаление с 25% на дължимите средства за плащания в диапазона между 60 000 и 75 000 евро, с 50% за диапазона 75 000 до 90 000 евро и със 75% за този от 90 000 до 100 000 евро.

От Министерство на земеделието посочиха за EURACTIV България, че общо директните плащания за България във времето от 2023 г. до 2027 г. ще се увеличат от 5.3 на 5.6  млрд. евро. Очаква се новият програмен период да стартира от 2023 г., а 2021 и 2022 г. да се водят преходни години, в които ще важат правилата на настоящия програмен период.

По принцип евросубсидиите за земя се изплащат за всеки декар обработваема земя от земеделеца, като например тази година подпомагането за декар бе по 21.01 лева. Субсидиите за различните фермери са различни, защото те обработват различни по площ ниви. По принцип субсидиите се получават от този, който обработва нивите, а не от този, който по документи им е собственик. Т.е. в масовата хипотеза, когато земята е наета, европарите ги получава арендаторът, а не наемодателят ѝ.

В новия програмен период се запазва правилото от настоящия – таваните да се смятат, след като фермерът си извади от техния размер част от разходите. В детайли, на фермерите ще се позволява да могат да си приспадат 50% от платените от тях заплати на работници, свързани със селскостопанската дейност.

Брюксел залага и други конкретни изисквания. Най-малко 6% от националните директни плащания следва да се използват за подпомагане на малките и средните земеделски стопанства, а други 4% от пакета да се преразпределят допълнително към млади фермери отново като плащания за декар обработваема земя. Това са земеделци до 40 годишна възраст.

Много важно изискване, и вероятно трудно за постигане, ще е 30% от пакета за директни плащания да бъде за еко схеми, които да бъдат доброволни за стопаните, но да могат да увеличат техните доходи, се казва в брюкселските документи.

С цел да се щади околната среда, ще се изисква на 10% от земите си всеки фермер да поддържа ландшафтни елементи, като жив плет, непродуктивни дървета и дори езера.

И наред с това за първите 300 дка, обработвани от фермер ще се дават по-висока субсидия за декар, спрямо тези над 300-ия декар. Така се вярва, че ще се подпомагат по-добре малките и млади фермери.

20% вземат 80 на сто от субсидиите за ниви

От статистика на Главна дирекция “Земеделие” на ЕК, подадена ѝ от българските власти, още през 2011 г. стана ясно, че 80% от фермерите, обработващи ниви, усвояват едва 20% от тези субсидии за земя. Т.е останалите 20% едри фермери прибират 80% от евросубсидиите. Такава обаче е ситуацията по принцип и на ниво ЕС.

В началото на тази година Центърът за икономически изследвания в селското стопанство към Института по аграрна икономика на Селскостопанска академия направи SWOT анализ, въз основа на който да се откроят статистически данни за българското земеделие, за да е ясно изходното му състояние на прага на новия програмен период. Той потвърди, че над 70% от стопанствата получават субсидии до 5000 евро, а големите субсидии се разпределят между 25-30% от фермите. Друг важен детайл, който изскочи, е, че 2/3 от стопанствата у нас не участват в схемите за директни плащания, т.е. не получават субсидии за ниви. Причината е, че това са стопанства под 10 декара, какъвто е прагът за получаване на европарите. Обикновено те се развиват от възрастни хора, чиито деца работят извън земеделието.

Доклад на Българската академия на науките също установи, че 75% от основния вид европейска селскостопанска субсидия в страната се оказва в ръцете на около 100 предприятия.

Тази година 55 000 земеделци в България усвоиха директните субсидии за земя. Подобна аномалия 70% от субсидиите да отиват в малко на брой едри фермери се наблюдава и в други държави от ЕС. Затова именно още в настоящия програмен период 2014-2022 г. Брюксел въведе за първи път таван и той в момента е до 300 000 евро субсидии за земя за фермер за година. Сумите започват да се намаляват частично още при достигане на 150 000 евро.

Допитване на EURACTIV България показа, че големите асоциации в сектора настояват Брюксел да не спуска фиксиран таван на субсидиите за фермер за година, а всяка страна да си го решава сама въз основа на структурата на стопанствата в тях. Асоциацията на зърнопроизводителите смята, че България сама трябва да определя тавана на тези субсидии, посочи Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. На същото мнение е и Асоциацията на земеделските производители в България, председателствана от Венцислав Върбанов.

Спорен контрол за изкуствено разделяне на фермите

Още когато Брюксел въвеждаше през 2014 г. сегашният таван от до 300 000 евро на фермер за година, се правеше уговорката, че държавите-членки трябва да прилагат стриктен контрол за недопускане изкуствено раздробяване на стопанствата. Именно в този фин детайл – контролът в България, е доста спорен. Такава обаче се оказа и ситуацията на ниво ЕС. На директен въпрос през 2018 г. към бившия еврокомисар по земеделието Фил Хоган дали Брюксел има ефективен механизъм да предотврати изкуственото раздробяване на земеделски стопанства и записването им на името на фиктивни млади фермери, той отговори: “Няма как да спрем фермерите от раздробяване на техните стопанства”.

В България в последните години бяха направени подобни опити, но те очаквано удариха на камък. Бившият земеделски министър Румен Порожанов разработи наредба, която да напише ясни правила кога може да се разделя стопанство и кога не. Но след силен отпор от бранша, в проекта бе разписано, че правилата, по които ще се определят изискванията за недопускане на изкуствено раздробяване, ще се издават със заповед на изпълнителния директор на фонд “Земеделие”. Очаквано, този проект не стигна до одобрение и бе забравен от земеделското министерство в зародиш.

При този развой на нещата фонд “Земеделие” в момента прави контрол за потенциално изкуствено раздробяване на стопанствата по свои вътрешни правила. Те са еднакви и за директните субсидии за земя и за Програмата за развитие на селските райони.

Прилага се система на контрол с “жълти и червени флагове” – индикатори, уличаващи свързаност между фирми, кандидатстващи за европари. Чрез проверки в Търговския регистър се следи дали са регистрирани на един адрес или на съседни (с цел по-лесна логистика), дали имат общи консултанти, дали счетоводството им се води от една и съща фирма, съвпадат ли техните управители.

Друг критерий е близостта на парцелите, на които развиват земеделие тези дружества. Правилото е, че когато има налични съмнения по минимум 5 такива индикатора, се започва пълна проверка на съответния фермер. Пропуск на системата към момента е, че проверки за роднински връзки, които не са видими в Търговския регистър, се правят основно по сигнали.

Многократно Асоциацията на земеделските производители в България, с председател Венцислав Върбанов, е подчертавала, че не трябва да се критикуват големите стопанства, защото те са гръбнакът на българското земеделие. Той посочи, че за раздробяването им към средни трябват млади хора, а те се насочват към други сектори на икономиката и градовете.

Спорният опит на ЕС

През ноември 2019 г. разследване на в. “Ню Йорк Таймс” разкри, че субсидиите от земеделските фондове в ЕС отиват за олигарси, мафиоти и крайно десни популисти.

В публикацията се твърди, че около 6 хиляди акра държавна земя (24-25 хил. дка) в Унгария е продадена на роднини и приятели на премиера Виктор Орбан. Данните са предоставени от Йозеф Ангян, бивш секретар за развитие на селските райони.

“В страните от бившия съветски блок, където правителствата притежават много държавни земеделски земи, лидери като унгарския премиер Виктор Орбан са продавали на търг земи на политически съюзници и членове на семейството. И субсидиите следват земята”, пише изданието.

Компания, сформирана от чешкия премиер Андрей Бабиш, събра поне 42 милиона долара субсидии миналата година“, твърди публикацията. Отново се уточнява, че това е станало чрез дъщерни фирми.

“В Словакия главният прокурор призна за съществуването на „селскостопанска мафия“, пише изданието. Малките фермери съобщиха, че са били пребивани и изнудвани за земи, които са ценни зарази получаването на субсидии. “Журналистът Ян Кучиак беше убит миналата година, докато разследваше италиански мафиоти, които бяха проникнали в селското стопанство, печелеха от субсидии и изграждаха връзки с мощни политици.“, твърди още изданието.

В публикацията се споменава и разследването срещу българския предприемач Миню Стайков. Срещу него и още 13 души, от които 5 длъжностни лица от фонд “Земеделие”, се води разследване за неправомерно усвояване на субсидии от Програмата за развитие на селските райони и специализираната програма за лозарство. Съмненията са отново за усвояване на повече от позволеното субсидии чрез свързани фирми.

Такава изглеждат опитите да се пресече неправомерното усвояване на милиони през ниви. А дали новият напън ще има успех, предстои да видим.