ЕК насърчи допълнителни разходи, за да избегне двойна рецесия

Комисарите Валдис Домбровскис, Паоло Джентилони, Никола Шмит по време на пресконференцията по икономическия пакет в сряда.

Европейската комисия даде зелена светлина на проектобюджетните планове, представени от 19-те страни от еврозоната, за допълнителни разходи за борба с риска от нова рецесия. В същото време Комисията предупреди за нарастващия дисбаланс в много икономики в блока.

В сряда институцията публикува становището си за проектобюджетите за 2021 г., изпратени от страните от еврозоната в средата на октомври. Стигна се до заключението, че националните правителства следват препоръките на Брюксел за приемане на целенасочен и временен стимул за преодоляване на икономическите последици от пандемията и ограничителните мерки за ограничаване на вируса.

По отношение на Франция, Италия, Литва и Словакия обаче Еврокомисията предупреди, че някои от мерките им не са компенсирани от бюджетни решения.

Освен това Комисията публикува своя доклад за механизма за предупреждение, за да открие дисбаланси в икономиките на ЕС в различни сектори, включително равнищата на безработицата и дълга.

Вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис, който представи пакета от есенния семестър отбеляза, че се очаква нивата на дълга да продължават да нараснат за компаниите, домакинствата и правителствата. Той заключи, че дванадесет държави са регистрирали дисбаланси, които трябва да бъдат следени през следващите месеци: Хърватия, Франция, Германия, Ирландия, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция, докато Кипър, Гърция и Италия са отчели прекомерни дисбаланси. Хърватия и Румъния не са в еврозоната.

Миналата година Комисията обърна внимание на тези държави, а сега докладът предупреждава, че въздействието на пандемията “изглежда изостря съществуващите дисбаланси в еврозоната“. Ситуацията се влоши допълнително през последните седмици заради втората вълна на вируса, тъй като прекъсна активния процес на възстановяване на европейската икономика  през третото тримесечие.

“Нямаме V-образно възстановяване. Работим усилено, за да избегнем риска от двойна рецесия”, заяви комисарят за икономиката Паоло Джентилони в сряда.

Той обясни, че приоритетите за държавите-членки са да подпомогнат възстановяването с допълнителни разходи и да се справят с последствията от кризата в краткосрочен план. Те трябва да инвестират и реформират икономиките си, за да ги направят по-устойчиви, „по-зелени“ и цифрови.

Валдис Домбровскис пък предупреди за риска от ранно спиране на стимулите. Именно преждевременното спиране на стимулите за бизнеса и гражданите по време на предишната криза предизвика втора рецесия в Европа през 2012 г.

Комисията обаче се притеснява за нарастващото ниво на публичния дълг, по-специално в Белгия, Франция, Гърция, Италия, Португалия и Испания.

Предвид несигурността около икономиката и високите рискове за устойчивостта на техните публични финанси, Домбровскис подчерта значението на запазването на фискалната устойчивост в средносрочен план при приемането на каквато и да било мярка за подкрепа за техните икономики.

Шокът от COVID-19 прекъсна и седемгодишната положителна тенденция на пазара на труда. Въпреки че извънредните мерки, особено краткосрочните програми за задържане на работници, помогнаха за ограничаване на щетите, Никола Шмит, комисар по заетостта, предупреди, че ситуацията ще се влоши през следващите месеци. Най-засегнати ще бъдат младите хора и тези с временни договори.

Фондът за възстановяване в размер на 750 милиарда евро, включително Механизма за възстановяване и устойчивост, ще бъде важна част от стратегията за стимулиране на възстановяването, без да се натоварват националните каси. Но одобрението на парите за възстановяване беше блокирано от Унгария и Полша в отговор на тяхното противопоставяне на механизма за върховенство на закона.

Домбровскис и Джентилони призоваха държавите-членки да намерят решение, за да могат европейските фондове да бъдат освободени през следващата година.

“Жизненоважно е тези средства да се насочат бързо там, където са необходими, така че страните да могат да продължат с реформи и инвестиции в съответствие със съответните препоръки за конкретните държави“, каза Домбровскис.

За да получат достъп до фондовете за възстановяване, държавите-членки ще трябва да представят планове за реформи и инвестиции, след като фондът започне да функционира. Домбровскис обясни, че Комисията вече обсъжда с няколко държави техните проекти на планове и при  голяма част от тях има  “голям напредък“.

Шмит добави, че “от решаващо значение е при криза да достигнем до най-уязвимите в обществото и да поставим допълнителен акцент върху борбата с бедността, изключването и неравенствата“.