ЕК спря парите за къщи за гости, но идват новите “занаятчии”

Къщата за гости, за която се разследва бившият зам.-министър на икономиката Александър Манолев.

Евросубсидии няма да се дават за изграждане и реновиране на къщи за гости в селата от 2021 до 2027 г., но ще се отпускат за развитие на занаятите в селските райони. На пръв поглед изглежда, че България вече си е взела трайна поука от големите скандали, при които тарикати бяха уличени, че са изградили лични къщи и вили с грант от по 200 000 евро под предлог, че ще развиват селски туризъм.

Властите за втори по ред програмен период режат от субсидиране тези спорни инвестиции. Но отново ще се субсидира развитието на занаяти. В това няма нищо лошо, прави се навсякъде в ЕС, но България както винаги е изключение. У нас бяха изловени редица проекти, уж за занаятчийски работилници, а под тях реално изскочиха къщи и вили.

В началото на 2020 г., докато още отекваше големият скандал за къщите за гости, разтресъл и властта, тези “занаятчийски инвестиции” бяха отрязани от финансиране, но какво ще се случва занапред и дали контролните органи ще са толкова бдителни, когато малцина ще си спомнят тези поразии, предстои да видим. Така или иначе рискът от “небрежност” ще е значително по-голям.

0 лева субсидия за къщи за гости

Отговорът на големия въпрос какви неземеделски дейности ще се финансират с европари в селата през следващите 7 години изскочи от проект на земеделското министерство, с който EURACTIV България разполага. Там се посочва, че няма да се финансират “туристически дейности, свързани с изграждане и реконструкция на места за настаняване”. В забранителния списък влиза още субсидирането на закупуване на земя, освен ако сделката не е с цел опазване на околната среда или големи инфраструктурни проекти, които не са част от стратегиите за местно развитие.

Ясни са и правилата как ще се субсидира развитието на занаяти. Написано е, че субсидията ще е до 50% от общия размер на разходите по проект. Минималната стойност на един проект трябва да е поне по 15 000 евро, а таванът – 200 000 евро. До този таван един кандидат ще може да реализира проекти по въпросната схема, или както занапред ще се нарича “интервенция”. Т.е., ако предприемач кандидатства с повече от един проект, то като се съберат инвестициите му, не бива да надвишават 200 000 евро.

Друго важно условие, целящо избягване на потенциални злоупотреби, е кандидатите да имат седалище в съответния селски район, където възнамеряват да развиват бизнес. От кандидатите, които са и фермери, но искат да диверсифицират земеделския си поминък и с друг бизнес, ще се изисква да имат среден производствен оборот поне 20 001 евро, т.е. да са почти средни предприемачи и още да са регистрирани като земеделски стопани от поне 12 месеца, става още ясно от проекта.

В проекта се прави изключение и се допуска субсидиране на инвестиции за неземеделски дейности и от малки стопанства. При тях отново субсидията ще е 50% от разходите, но допустимите проекти ще са значително по-малки. Разходите по тях минимум трябва да са 5000 евро, а таванът е 25 000 евро.

Под работилницата може да се крие вила

В първите месеци на тази година обаче стана ясно, че маскирани под формата на занаятчийски работилници, бяха и къщи за гости, които пробваха да получат евросубсидии. Установи го фонд “Земеделие”, докато ведомството бе в епицентъра на стария скандал, че е одобрявало във времето от 2007 до края на 2013 г. къщи за гости, в които обаче никога не са влизали туристи.

“Забелязахме, че към момента проектите, които са подадени по процедурата (за занаяти-б.а.), са скрити къщи за гости, които са преработени в сектор, свързан със занаятите”, съобщи през февруари т.г. фонд “Земеделие” и уточни, че е отказано субсидиране на 90% от подадените проекти.

От там още уточниха, че “недопуснатите проекти са със заложени строително-монтажни дейности за обекти, чието функционално решение предполага използването им с туристическа цел като къщи за гости или за лично ползване от собствениците им”.

Стара слава

Общо по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. бяха финансирани 746 къщи за гости с общо 202 млн. лв. А скандалът бе повече от грандиозен и разтресе кабинета “Борисов” през 2019-а година. Зад такъв проект бе уличен и зам.-министърът на икономиката Александър Манолев, който се наложи да подаде оставка.

Тогава се оказа, че дори личният телефон на зам.-шефката на фонд “Земеделие” Иванка Багдатова–Мизова лъсна в туристически сайт за резервации като официален контакт на къща за гости “Тара” в с. Юндола. Въпросната къща за гости пък се оказа еднолична собственост на Емине Местан, съпруга на кмета на Юндола от ДПС Мехмед Местан. Мизова бе принудена да подаде оставка, която бе поискана от Борисов, а фактът, че Румен Порожанов се забави да изпълни разпореждането му официално бе посочено като повод за отстраняване на министъра.

Сайтът “Биволъ” разкри, че половината къщи за гости в община Борино са реализирани като европроекти от роднини на изпълнителния председател на ДПС Мустафа Карадайъ. Фирмите им са получили над 1 млн. лв. по ПРСР. Става дума за няколко вили за селски туризъм в с. Чала, както и в с. Борино, като в схемата са включени братът и сестрата на съпругата на Карадайъ, Невредин Кючюк и Затие Караахмед и техни роднини.

Майката на лидера на ДПС, Айше Карадайъ, спечели пари още от предприсъединителната програма САПАРД за семейния хотел „Аркадия“, който се управлява от брата на Мустафа Карадайъ, Ахмед.

Любопитна подробност е, че от Борино е и вече бившият зам.-шефът на фонд “Земеделие” Атидже Алиева-Вели, която пряко отговаря за Програмата за развитие на селските райони от 2013 г. и също е разписвала проектите за къщи за гости. След скандала Алиева бе “повишена” – издигната бе пета в листата на ДПС за евродепутат и вече е действащ такъв.

Отделно от това, бившият министър на земеделието Румен Порожанов се оказа през 2019 г. в епицентъра и на друг гръмовен скандал, пак свързан с къщите за гостите. На 14 декември 2018 г., Върховният административен съд (ВАС) обявява за нищожна методиката за определяне на санкциите след плащане на проекти по ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от изпълнителния директор на фонд “Земеделие”. Тогава, този пост се заема именно от Румен Порожанов. С други думи решението на съда означава, че съществува потенциален риск стотици проекти с нарушения по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 (ПРСР) да се разминат със санкциите, а за част от тях държавата и да връща пари от бюджета. Причината е, че дори и да бъде изловено, некачествено изпълнение на проекти, санкцията пада в съда заради незаконната методика.

В решението на съда се казваше, че в Закона за подпомагане на земеделските производители няма изрично посочена възможност органите на разплащателната агенция, каквато се явява фонд “Земеделие”, да издават подзаконови нормативни актове.

В резултат от цялата тази история сегашният министър Десислава Танева спешно промени Закона за подпомагане на земеделските производители и узакони методиката, но редица юристи посочиха, че е доста спорно дали съдилищата ще я признават, въведена със задно действие, т.е. за проекти от 2007 до 2013 г.

Фонд “Земеделие” направи и проверки на 253 къщите за гости, за които все още не бе изтекъл 5 годишния период, през които предприемачите, изпълнили такива проекти, задължително трябва да поддържат инвестициите. Ако се установи през този период, че не са работили като туристически обекти, трябва да се връщат взетите европари.

Ведомството съобщи, че е наложил глоби са за общо 46,4 млн. лв. Въпросните проекти са одобрени до 2014 г. по вече изтеклата Програма за развитие на селските райони (2007-2013). От тях 158 проекта са с наложена пълна санкция за 100% връщане на субсидия за общо 43,1 млн. лв. Останалите 95 проекта са с частична санкция, която възлиза на 3,3 млн. лева.

“Най-честите открити нарушения при проектите за къщи за гости са свързани с неизпълнение на одобрения бизнес план. По-конкретно, установените нарушения за неизпълнение на реализираните приходи от подпомаганата дейност, неизпълнение на ангажимента за създаване на нови работни места, липса на активи, за които е изплатена субсидията, както и изкуствено създадени условия, с цел получаване на предимство в противоречие с целите на мярката” посочиха още от там тогава. Ведомството обаче все още публично не е обявявало колко от тези глоби са събрани и по колко текат дълги съдебни обжалвания.