ЕС остави част от най-важните си служители на ръба на оцеляването

По време на срещите между европейските лидери преводачите са винаги на линия. [Council Newsroom]

Икономическият удар на пандемията се оказа опустошителен за близо 1200 преводачи на свободна практика в европейските институции. Кризата показа, че тези изключително важни за ЕС служители са най-малко защитени. Сега на ръба оцеляването са оставени близо 1200 висококвалифицирани езикови експерти, без които институциите на ЕС могат буквално да се изгубят в превода.

Преди Covid-19 преводачите на свободна практика бяха наемани от европейските институции по дългосрочни, средносрочни и краткосрочни договори. Подобно на щатните преводачи, фрийлансърите бяха насърчавани да повишават езиковата си квалификация, както и да се преместят за постоянно в Брюксел. Те трябваше да бъдат на разположение постоянно. Това бе сериозен риск, който бе поет от една не малка част от тях.

Проблемът е, че европейските институции са техният главен, а в повечето случаи и единствен работодател. Сега правният статут на преводачи на свободна практика ги поставя на ръба на оцеляването, а европейските институции остават глухи за проблемите им.

Дяволът в детайлите

Като работещи за институциите на ЕС, данъците на около 1200 преводачи на свободна практика биват удържани при източника, т.е. средствата биват насочвани директно към бюджета на ЕС.

В безпрецедентна ситуация като сегашната, те остават без доходи и без възможността да бъдат компенсирани от собствените си държави, въпреки че плащат данъци. Пандемията унищожи и търсенето на техните услуги на частния пазар, а единственият им работодател се дистанцира от тях. Това разказва за EURACTIV България Инес Павлова, която е преводач на свободна практика в институциите на ЕС.

Хиляди преводачи като нея има правен статус на “независими”. Това ги приравнява към статута на “икономически зависими самонаети лица”. Такива са разносвачите на храна за големите вериги или водачите на камиони, които имат по-малко социални привилегии, защото са на свободна практика, но реално имат само един работодател.

Офертата

В края на май две от трите служби за устен превод на европейските институции представят предложение за своеобразен заем към служителите си. Идеята е да се компенсират загубите на доход по време на пандемията,

Компенсацията е под формата на т. нар. “разсрочени договори” (между 3 и 4 работни дни) и е в размер на 1300 евро. Ангажиментите трябва да бъдат отработени до края на 2020 година, без да има яснота за датите им. Подобно нещо досега не се е случвало. Предложението ще бъде преразгледано чак през септември.

Това означава, че вместо компенсация, на която имат право повечето работещи в страните членки на ЕС, до края на годината преводачите на свободна практика към институциите ще получат аванс, който е равен на хонорара им за 3-4 работни дни. ЕС поощрява помощта на национално ниво за заетите и самонаетите, но явно отношението към собствените му служители е съвсем различно.

Липса на диалог

Макар и твърдо против предложението, представителите на преводачите не могат да влязат в диалог с институциите, защото офертата е “първа и последна” и не подлежи на преговаряне. Показателен също е фактът, че предложението ще бъде направено към всеки служител поотделно, а не към преговарящата делегация от страна на преводачите.

В коментар за EURACTIV България Европейската комисия потвърждава за проблема, но казва, че предлаганото решение е единственият законен механизъм.

“Комисията спази всички договори с дати на възлагане в периода между средата на март и края на май 2020 г., така че преводачите на свободна практика бяха изплатени изцяло до края на май. Това действие имаше значителни финансови разходи (3,9 милиона евро за Комисията)”, се казва в отговора.

Комисията коментира, че е анулирала договорите на преводачите на свободна практика за юни и юли в съответствие с договорната основа за преводачи на свободна практика.

Няма солидарност

Таня Попова е преводач на свободна практика с 9-годишен опит в европейските институции, преместила се със семейството си в Брюксел. Превежда от английски и френски, в момента учи и немски. Пред EURACTIV България тя сподели:

“Радвам се, че допринасям за езиковото богатство в сърцето на Европа. Винаги ме е привличало това единство в многообразието, в което се чува гласът на всеки един от нас. За съжаление обаче точно в този труден момент не виждам единство и солидарност с нас, преводачите на свободна практика в ЕС”.

Нейната колега Инес Павлова е преводач от английски на свободна практика, която също е взела решение да се установи в Брюксел. Тя казва, че в условията на пандемията формалните критерии, по които на преводачите на свободна практика се отказва заместващ доход, не би трябвало да важат.

“Правилата от миналото са неприложими”, казва тя.

Европейските институции обаче твърдят, че нямат правно основание да предлагат истинска солидарност на преводачите на свободна практика. Това поставя под въпрос изтъкнатите неведнъж през последните месеци послания като “Никой няма да бъде изоставен” и “Солидарността е в сърцето на ЕС”. Другият въпрос е какво би станало, ако институциите на ЕС изгубят тези 1200 служители. Дали няма да се изгубят в превода?