Български евродепутат призова за защита на земеделските субсидии от измамниците

Основната препоръка на ЕК към България е за намаляване с 50% на цялостната употреба на химически пестициди. Снимка: Министерство на земеделието 

“Общата селскостопанска политика на ЕС си създаде лош имидж, защото фирми и лица, които нямат нищо общо със земеделието, се облагодетелстваха от европейските пари”, коментира в четвъртък евродепутатът Асим Адемов (ГЕРБ, ЕНП). Той напомни, че таванът на максималните плащания за стопанин се ограничава тройно и става до 100 000 евро.

Неговата колежка Елси Катайнен (“Обнови Европа”, Финландия) обясни, че реформата на Общата селскостопанска политика на ЕС се забавила, но до края на юни ще приключат преговорите, а в следващите 6 месеца ще бъдат обсъдени и плащанията. Катайнен е заместник-председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) в Европейския парламент и докладчик по преходните правила на земеделската политика на ЕС.

Евродепутатите участваха в конференция за бъдещето на Общата селскостопанска политика, организирана от Бюрото на Европейския парламента в България. .

“Най-важно е да се осигури необходимия поток от средства”, коментира Катайнен. По думите й правителствата трябва да разработят планове, в които детайлно да се обяснят целите за развитие на земеделието до 2025. Тези планове ще бъдат изпратени на Еврокомисията за одобрение.

Катайнен допълни, че реформата на селскостопанската политиката на ЕС ще бъде разработена така, че да няма негативно отражение върху земеделските стопани, околната среда и климата. Мерките ще съобразени с особеностите на всяка държава. В преходния период земеделските  практики трябва да са щадящи околната среда, но същевременно не бива да се намаляват дохода и конкурентоспособността на стопаните.

Катайнен коментира и неравноспоставеността при плащанията.

България настояваше да се запази обвързаната подкрепа в размер на 13+2% от пакета за директните плащания, каквото е решението на Съвета на ЕС. Позицията на Европарламента обаче е съвсем различна, тъй като предложението на евродепутатите е за 10+2%.

Според Катайнен сближаването между българското и европейското земеделие е важно и трябва да има равнопоставеност, но “за момента това е невъзможно”. Земеделският сектор и без това изпитва затруднения заради пандемията, забавеното приемане на дългогодишния бюджет и ограниченията заради Зелената сделка.

Асим Адемов (ЕНП, ГЕРБ), който е заместник-член на земеделската комисия в ЕП, коментира, че до 2022 година са предвидени 800 милиона  евро за земеделците, като 30% от сумата ще се изплати през 2021 г. и 70% – през 2022 г.

“В преходния период България ще получи 880 млн. евро – 680  млн. по  Програмата за развитие на селските райони и 200 млн. евро от плана за възстановяване на ЕС”, обясни Адемов.

Той наблегна на въвеждането на термина “активен земеделски стопанин”. Тази мярка ще гарантира, че преките плащания ще до достигнат реално до фермера, а няма да “изчезнат” по веригата.

Евродепутатът Атидже Алиева-Вели (“Обнови Европа”), член на земеделската комисия, и Снежана Благоева, пълномощен министър в Постоянното представителство на България в ЕК по земеделската политика също се съгласиха, че страната ни е е доволна от ниския темп на сближаване между българското земеделие и това на страните от Западна Европа. Те посочиха, че България все пак трябва да се възползва от средствата, които й се отпускат.

Според Благоева дигитализацията на селското стопанство е първата стъпка. Секторът трябва да подобри информационните си системи.

На 3 февруари Министерският съвет прие годишните разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд “Земеделие” за 2021 г.  Близо 2,9 млрд. лева са предвидени за подкрепа на земеделските производители. Те са предвидени за финансиране на директните плащания на площ, пазарните мерки, Програмата за развитие на селските райони  и Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г. От тях 2 млрд. 636 млн. лева са за сметка на ЕС и 247 млн. лева са от националния бюджет.

В началото на месеца Европейската комисия публикува препоръките за земеделието в България в новата ОСП 2023-2027.

Основната препоръка е за намаляване с 50% на употребата на химически пестициди, намаляване с 50% на продажбите на антимикробни средства за селскостопански животни и за аквакултури. Със същия процент трябва да се намалят и загубите на хранителни вещества, като същевременно се гарантира, че няма да настъпи влошаване на почвеното плодородие. Това ще доведе до намаляване с поне 20 % на употребата на торове до 2030 г.

Във връзка с дигитализацията ЕК препоръчва на България 100% достъп до високоскоростен широколентов интернет в селските райони до 2025 г.

Комисията обяви, че 25% от земеделската земя в ЕС трябва да се управлява съгласно принципите на биологичното земеделие, а 10% от земеделските земи да са разположени в площи, характеризиращи се с високо разнообразие на ландшафта. България следва да се съобрази с тези препоръки.