ЕС одобрява ембарго на руските въглища и обсъжда нови енергийни санкции

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел каза, че пакетът ще бъде "бързо одобрен", което вероятно ще бъде в петък (8 април). [Европейски съвет]

Държавите-членки на Европейския съюз в четвъртък (7 април) дадоха зелена светлина на ембаргото върху руските въглища и затварянето на пристанищата на блока за руски кораби заради войната на Москва в Украйна, но вниманието вече се насочи към това кой може да застане на пътя на евентуални бъдещи енергийни санкции.

Служител от френското председателство на Европейския съвет каза, че последното решение е началото на  „много съществен“ пети кръг от санкции срещу Москва.

Както беше предложено от Европейската комисия във вторник (5 април), петият пакет от санкции ще въведе ембарго върху въглищата от Русия с четиримесечен гратисен период, за да се даде възможност за изтичане на текущите договори.

Това е първият път, когато Европа се насочва към енергийния сектор, от който е силно зависим, защото внася 45% от въглищата си от Русия на стойност 4 милиарда евро годишно.

Ембаргото ще влезе в сила в началото на август, 120 дни след публикуването на новия пакет в официалния вестник на ЕС. Този срок беше движеща се цел по време на дискусиите.

Това беше предмет на разгорещени спорове, особено след като Полша се опита да съкрати този преходен период, макар и неуспешно.

Списъкът на руските продукти, забранени от ЕС, също се разширява и ще включи някои „критични суровини и оборудване“ на стойност около 5,5 милиарда евро годишно, за да спре финансирането на военните усилия на Москва в Украйна.

Освен това на руски и беларуски пътни превозвачи ще бъде забранено да работят в ЕС.

Пакетът от санкции включва също забрана върху износ за Русия за 10 милиарда евро, включително високотехнологични стоки, замразяване на активи на няколко руски банки, както и включване в черния списък както на дъщерите на руския президент Владимир Путин, така и на видния олигарх Олег Дерипаска, който досега успя да избегне включване в санкционния списък.

В допълнение към санкциите, държавите-членки на ЕС  подкрепиха предложение за увеличаване на финансирането на оръжейните доставки за Украйна в рамките на Европейския инструмент за мир с 500 милиона евро, като след третото допълване помощта възлиза на  общо 1,5 милиарда евро.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел каза, че пакетът ще бъде „бързо одобрен“, което вероятно това ще се случи в петък (8 април).

Русия „ще претърпи дълга икономическа, финансова и технологична изолация“, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Ще има ли ембарго и върху петрола?

„Работим по допълнителни санкции, включително върху вноса на петрол, и разсъждаваме върху някои идеи, представени от държавите-членки, като данъци или специфични канали за плащане“, заяви Фон дер Лайен при обявяването на предложението за петия пакет. .

До миналата седмица Германия и Австрия твърдо се противопоставяха на включването на петрола или газа към санкциите.

Берлин, който говори за почти пълна независимост от руския газ до средата на 2024 г., твърди, че незабавното и пълно ембарго би имало по-лоши икономически и политически последици за ЕС, отколкото за Русия.

Някои дипломати от ЕС обаче казват, че са видели „нарастващо приемане“ в Берлин да се премине към петролно ембарго.

Зад закрити врата няколко посланици на ЕС повдигнаха въпроса за необходимостта от подобна стъпка още тази седмица.

Междувременно в четвъртък огромното мнозинство от законодателите на ЕС поискаха „незабавно пълно ембарго“ върху руския нефт, газ и въглища.

Лидерите„ на Франция, Италия, Полша и балтийските страни, са готови  да отидат по-далеч в санкционирането на руската енергия.

В четвъртък френският министър на икономиката Бруно льо Мер призова за спиране на вноса на руски петрол „след няколко седмици“.

Италианският премиер Марио Драги в сряда също настоя за допълнителни мерки, като попита италианците: „Какво предпочитате спокойствие или включен климатик? Това е въпросът, който трябва да си зададем.”

Въпросителен знак за Унгария

Въпреки това, когато става дума за Унгария, стана ясно, че Будапеща може да се окаже най-големият противник на санкциите на ЕС срещу руския петрол.

Новоизбраният министър-председател на Унгария Виктор Орбан обяви, че ще блокира санкциите срещу петрола и газа, тъй като това би представлявало „червена линия“, тъй като прекъсването на руския внос на енергия би „убило Унгария“.

Някои дипломати от ЕС обаче казват, че като се има предвид, че страната е по-зависима от руския газ, отколкото от петрола, може да има свобода да се замени с други доставчици.

Засега мнозина в Брюксел смятат, че Орбан, въпреки публичните атаки срещу украинския президент Володимир Зеленски и приятелската реторика към Путин, няма да се опита сам да наложи вето на бъдещите санкции на ЕС.

Санкциите на ЕС трябва да бъдат приети единодушно, но EURACTIV разбира, че някои служители на блока разглеждат законови възможности за заобикаляне на потенциални блокажи.

Един такъв вариант включва държавите-членки на ЕС да наложат двустранно предложените санкции на Москва.

Служители на ЕС обаче казват, че подобен вариант би трябвало да бъде „последната мярка“, тъй като би нанесъл удар по единството на ЕС, което блокът иска да проектира срещу Москва.

Друго съображение би било свързано с член 31, параграф 2 от Договора за ЕС, който при някои обстоятелства позволява гласуване с квалифицирано мнозинство относно решенията на Общата външна политика и политика на сигурност, ако това се отнася до „стратегическите интереси на Съюза“.

На въпрос дали този закон е приложим  и в случай на санкции, служител на ЕС, работещ по въпроса, обаче каза, че това ще бъде трудно обосновано правно, тъй като „зависи от режима на санкции и свързаните с него критерии“.

Ако държавите-членки желаят да пристъпят към допълнителни енергийни санкции, решението вероятно ще бъде оставено на лидерите на ЕС.