ЕС се сближава с Китай чрез спорно инвестиционно споразумение

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Еманюел Макрон и китайският президент Си Дзинпин по време на видеоконференция в Брюксел, Белгия, 30 декември 2020 г. [EPA- EFE / JOHANNA GERON]

Европейският съюз и Китай договориха в сряда, 30 декември, инвестиционна сделка, която ще предостави на европейските компании по-голям достъп до китайските пазари и ще помогне за възстановяване на баланса в икономически връзки между двете сили.

Лидерите на ЕС и китайският президент Си Дзинпин одобриха основен инвестиционен пакт, въпреки опасенията за политиката на Пекин към защитата на човешките права.

В продължение на много години, докато Китай се радваше на достъп до единния пазар на ЕС за инвестиции, компании от Европа се бореха да проникнат в централизираната и непрозрачна китайска система.

Китайската държавна информационна агенция Синхуа потвърди, че двете страни са “завършили преговорите за инвестиционно споразумение, както е планирано“.

Споразумението се разработва от близо седем години и вероятно ще отнеме поне още една година, за да влезе в сила. Това е част от новите отношения с Китай, който Брюксел  разглежда както като партньор, така и като “постоянен конкурент“.

Преговорите, които започнаха през 2014 г., се ускориха тази година и трябва да приключат с подписването на договора по време на онлайн среща между китайския президент Си Дзинпин и ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел в сряда.

Си трябваше да разговаря поотделно с германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон, чиито държави ще бъдат най-облагодетелствани от споразумението.

Други страни членки са по-предпазливи в похвалите си към сделката. Белгия и Нидерландия изразиха опасения, че след влизането в сила на споразумението Брюксел не може да критикува Пекин за нарушаването на човешките права.

В същото време източноевропейците и особено Полша се питат защо Брюксел бърза да подпише сделката с Китай, без да чака встъпването в длъжност на новоизбрания президент на Съединените щати Джо Байдън, чийто екип изрази загриженост за геополитическите измерения на споразумението.

Какво включва сделката?

Европейските фирми ще получат разрешение да работят в Китай в различни сектори – електрически автомобили, частни болници, недвижими имоти, реклама, морска индустрия, телекомуникационни облачни услуги, системи за авиокомпании за резервация и наземно обслужване.

Китай пое няколко ангажимента, изисквани от Брюксел, за да осигури равни условия.

Ще бъдат премахнати някои изисквания за компаниите да оперират като част от смесени предприятия с китайски партньори.

Китай ще забрани принудителния трансфер на технологии на чуждестранни компании и ще се ангажира с прозрачност по отношение на държавните субсидии.  Също така Пекин обещава да забрани на държавните предприятия да дискриминират чуждестранните инвеститори.

Брюксел определи сделката “от голямо икономическо значение“ и подчерта,  че “Китай се е ангажирал с безпрецедентно ниво на пазарен достъп за инвеститорите от ЕС“.

Еврокомисията обяви също, че Китай се е ангажирал да “прилага ефективно“ правилата на Международната организация на труда, които вече е ратифицирал, “и да работи за ратифицирането на основните конвенции, включително за принудителния труд“.

Според източници от ЕС споразумението също така трябва да засили сътрудничеството по други теми от общ интерес като климата и биологичното разнообразие, реакцията срещу COVID-19 и политиката за развитие, „като същевременно признава необходимостта от продължаване на диалога по важния въпрос за правата на човека“.

Създава се политически комитет, който да гарантира, че споразумението се спазва, а арбитражни комисии ще се произнасят по спорове, което ще води и до санкции.

Експертна група заедно с представители на гражданското общество ще изготви доклад, за да гарантира, че екологичните и трудовите ангажименти са изпълнени.

Тепърва предстои текстът на споразумението да бъде финализиран, а след това и преведен на 24-те официални езика на ЕС. След това ще трябва да бъде ратифицирано и от 27-те държави членки и от Европейския парламент.

Европа продължава да има опасения за човешките права в Китай и това беше спорен въпрос през последните месеци с нарастващия натиск върху ЕС и Германия да заемат по-силна позиция срещу Пекин за задържането на уйгурски мюсюлмани в провинция Синдзян, както и срещу новия спорен закон за сигурността, който дава на Пекин нови правомощия над Хонконг и ограничава свободата на словото.

Европейският парламент през септември изпрати съвместно писмо до германския канцлер Ангела Меркел, Шарл Мишел и Урсула фон дер Лайен с призив за “целенасочени санкции и замразяване на активи на китайски служители, отговорни за политиките, нарушаващи правата на човека”.

Брюксел ще направи равносметка на цялостното развитие на отношенията между ЕС и Китай по време на френското председателство през 2022 г.

Европейският бизнес приветства сделката

Европейската търговска камара в Китай приветства споразумението. Организацията обяви, че очаква двете страни да подпишат своевременно окончателния текст.

“Очакваме с нетърпение публикуването на детайлите на това политическо споразумение и се надяваме да видим стабилен и смел резултат”, каза Йорг Вутке, председател на Търговската камара на Европейския съюз в Китай. “Силното споразумение би било красноречива демонстрация, че конструктивната работа може да доведе до резултати”, каза Вутке.

Връзките между ЕС и САЩ за Китай

Сделката носи до известна степен паритет на Европа със Съединените щати, които постигнаха първа фаза на търговска сделка с Китай.

Джейк Съливан, който е съветник по националната сигурност на новоизбраният президент Джо Байдън, написа в Туитър миналата седмица, че новата администрация на САЩ ще приветства бързи консултации с Европа за икономическите практики на Китай.

Сделката включва ангажименти за изменението на климата и трудовите права. Ангажиментите са взаимни, но пазарът на ЕС вече е далеч по-отворен. Брюксел даде известна основа за преговори и в енергетиката, но казва, че предложението му към Китай се състои главно в гарантиране на съществуващата отвореност.

Хосук Лий-Макияма, директор на търговския мозъчен тръст ECIPE, заяви, че въпреки че в текста на пръв поглед има малка очевидна полза за Пекин, Китай нямаше да подпише без някакво обещание за предимство. “Никоя голяма сила, в това число и Китай, не дава нищо безплатно, така че ще има компромис. Това просто не е в споразумението”, каза той.

В сравнение с търговска сделка, която може да включва ответни тарифи, подобна инвестиционна сделка също е по-трудна за изпълнение, каза Лий-Макияма. Според него ЕС вероятно няма да конфискува китайски активи.

ЕС се стреми да представи споразумението като стъпка към изготвяне на общи правила.

То все още не обхваща въпроси като търговските потоци или обществени поръчки за производителя на телекомуникационно оборудване Huawei. Блокът възнамерява да прокара закони, осигуряващи по-голяма реципрочност при обществените поръчки и по-строг контрол на чуждестранните субсидии.

Блокът възнамерява да прокара закони, осигуряващи по-голяма реципрочност при обществените поръчки и по-строг контрол на чуждестранните субсидии.