ЕЦБ създава нов инструмент за подкрепа на задлъжнелите държави

ЕЦБ не успя да увери инвеститорите, че ще овладее нарастването на разходите по заеми, разпалвайки опасенията, че изоставя по-задлъжнели държави като Италия, Испания и Гърция, които от години се борят под тежестта на огромните купчини дългове. [ Европейска централна банка / Flickr ]

Европейската централна банка обеща нова подкрепа за задлъжнялата южна част на блока в сряда (15 юни), за да смекчи пазарния разгром, който заплашва да върне дълговата криза, която удари единната валута преди десетилетие.

Разходите за държавни заеми нараснаха в периферията на 19-членния валутен блок, след като ЕЦБ разкри планове миналия четвъртък за повишаване на лихвените проценти, за да укроти болезнено високата инфлация.

Банката не успя да увери инвеститорите, че ще овладее нарастването на разходите по заеми, като даде само неясен залог и разпали опасенията, че изоставя по-задлъжнели държави като Италия, Испания и Гърция, които от години се борят с тежестта на огромния дълг.

ЕЦБ промени курса само шест дни по-късно и обяви каза, че ще насочи пари към по-задлъжнели държави като наскоро приключилата програма, въведена в началото на пандемията,  за спешно изкупуване на облигации на стойност 1.7 трилиона евро, която се оказа нейният основен инструмент за възстановяването от кризата.

„Управителният съвет реши, че ще приложи гъвкавост при реинвестирането на изплащанията, които предстоят в портфейла на програмата за спешно изкупуване, с оглед запазване на функционирането на трансмисионния механизъм на паричната политика“, обявиха от ЕЦБ след рядка непланирана среща, се посочва в изявлението на централната банка, публикувано след заседанието.

ЕЦБ има няколко възможности за противодействия на т. нар. „фрагментация“ – когато някои страни са изправени пред значително по-високи разходи по държавните си заеми от други, включително насочване на инвестиции от падежиращи облигации към пазари, които са подложени на стрес.

Шефът на ЕЦБ Кристин Лагард също се опита да смекчи очакванията, като се аргументира, че работата на ЕЦБ е укротяване на инфлацията, а не подпомагане на бюджетите.

„Не можем да се предадем на фискално господство“, каза Лагард на форум в Лондон.

Директорът на нидерландската централна банка Клаас Нот каза, че политиците са инструктирали служителите да работят с ускорени темпове върху новия инструмент, в случай че изпращането на реинвестиции на задлъжнелите страни не е достатъчно.

„Ако не е достатъчно, бъдете сигурни, че сме готови“, каза Нот на конференция.

Минимумът, който може да се очаква?

Изявлението на ЕЦБ успокои пазарите, но остави много недоволни.

„Мисля, че по същество това е минимумът от това, което може да се очаква, но също така вярвам, че това е най-реалистичният резултат от това, с което те биха могли да направят компромис“, каза икономистът на Danske Bank Пит Кристиансен.

Междувременно Холгер Шмидинг, икономист от Berenberg, твърди, че ЕЦБ просто коригира грешката от миналата седмица.

„След сътресенията през последните няколко дни пазарите вече са по-нервни от преди. Ето защо ЕЦБ е изправена пред по-голям риск пазарите да тестват отново решимостта й“, коментира той.

Съобщението предизвика гняв сред някои икономисти.

„Работата на ЕЦБ е да осигури стабилност на цените, а не да гарантира благоприятни условия за финансиране“, посочи Маркус Фербер, германски консервативен депутат в Европейския парламент. „Някои държави днес просто получават сметката за години на безотговорна фискална политика“, добави той.

„Ако сега ЕЦБ стартира още една програма за поддържане на ниски спредове, тя се приближава до опасно държавно финансиране“, каза Фербер.

Еврото падна с близо 1% спрямо долара след изявлението на ЕЦБ, но италианската доходност се понижи до комфортно ниво под 4%.

Междувременно на дълговите пазари спредът между доходността по германските държавни облигации и тези на по-задлъжнелите страни от южните части на континенти се повиши до най-високото си ниво от разгара на пандемията преди две години. Това бе прието от инвеститорите като знак за намаляващото доверие в тези страни.

Ходът на ЕЦБ идва в същия ден, когато се очаква Федералният резерв на САЩ да повиши лихвените проценти.