Зелената сделка – възможности и предизвикателства пред испанското земеделие

[SHUTTERSTOCK]

Тази статия е част от нашия специален доклад Амбиции за устойчиво земеделие: между ОСП и Зелената сделка.

Европейската зелена сделка създава, както възможности, така и предизвикателства пред испанските фермери, предупредиха експерти. Те подчертаваха, че Испания се нуждае от повече подкрепа при прехода към по-устойчив модел на земеделието.

Стратегиите на Европейската комисия за биологично разнообразие и от “Фермата до трапезата” са в основата на амбициозната пътна карта, представена от ЕК в Европейската зелена сделка. Целта ѝ е превръщането на ЕС в климатично неутрална икономика до 2050 г.

Стратегията “От фермата до трапезата”, водещата политика на ЕС в областта на храните, определя конкретни цели за екологизиране на сектора, включително 50% намаление на употребата и риска от пестициди, 50% намаление на продажбите на антимикробни средства и обособяване на 25% от земеделските земи за биологично земеделие.

Десет месеца след излизането на стратегията през май 2020 г. организациите на земеделските производители са оптимисти за бъдещето на сектора. Те обаче изразяват и загриженост относно идеята “да се отговори на повечето изисквания с по-малко средства”.

Асоциацията Por otra PAC (“За друга ОСП”), коалиция от 30 организации за устойчиво земеделие, включваща земеделски производители, екологични неправителствени организации и експерти по храните агитира за различна визия на програмата за субсидиране на земеделието в ЕС – Общата селскостопанска политика (ОСП). Асоциацията подкрепя стратегията, наричайки я първа стъпка към зеления преход.

Фернандо Винегла, говорител на коалицията, подчерта, че в Испания има много примери, които показват, че промяната е реалност.

“Стратегията е чудесна възможност за Испания – страна, уязвима на климатичните промени. Ако работим бързо по устойчиви варианти, въздействието на климатичните промени ще бъде по-малко”, посочва Винегла.

Той добави, че разнообразието на испанското земеделие също е ключово предимство.

“Настоящият модел на земеделие е на път да рухне и не решава проблеми като обезлюдяването на селските райони. Необходими са спешни решения”, добави Винегла.

Но по отношение на обществената подкрепа, Испания е в по-лошо положение от страни като Франция или Германия. Те “залагат повече на зелени инвестиции и на ОСП с по-голямо участие на съответните региони”.

“ЕС се прострелва в крака

Междувременно Алиансът за устойчиво земеделие (ALAS), група, представляваща по-голямата част от испанските фермерски организации, предупреди, че новите екологични изисквания на Брюксел, идват в неподходящо време, предвид трудностите, пред които е изправен секторът по време на пандемията. От организацията добавят, че това застрашава конкурентоспособността на земеделието в ЕС.

Според председателя на ALAS Педро Галардо ЕС “се прострелва в крака” с предложения, които “рискуват намаляване на капацитета на ЕС за осигуряване на продоволствена сигурност”.

Освен това Галардо посочи, че е необходима по-голяма подкрепа за екологичните мерки, които испанското правителство обмисля при подготовката на националния си стратегически план за ОСП. Той подчерта, че изискванията към фермерите “не могат да бъдат увеличени”, ако те не получат допълнителни субсидии.

Испания е държавата-членка на ЕС с най-висок процент земеделски земи за органично земеделие.

Според испанската професионална асоциация за биологично земеделие, Ecovalia, с 2,35 милиона хектара органично обработвана земя, страната се нарежда на трето място в света след Австралия и Аржентина.

Регионите Каталуния, Андалусия и Навара вече са близо до целта на ЕС 25% от земите да се използват за органично земеделие.

Специфични климатични условия

По отношение на стратегията “От фермата до трапезата”, Галардо отбеляза, че Испания се нуждае от повече фитосанитарни продукти, отколкото Финландия или балтийските страни поради климатичните фактори и географската близост на страната до Африка, където “не се спазват същите екологични изисквания”.

Във връзка с това, според него, целта за намаляване на употребата на фитосанитарни продукти, определена от Европейската комисия изглежда като “насърчаване на здравна политика, която би намалила наличните лекарства в аптека”.

ALAS подчертава, че ЕС трябва да увеличи производителността си и да насърчава иновации като генетично редактиране.

По подобен начин скорошен доклад на PWC за селското стопанство в Испания заключава, че “използването на нови технологии, нови сортове, генетично редактиране и фокус върху научните изследвания” са правилните решения за фермерите.