Изтокът и Западът в сблъсък за климатичните цели

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел след пресконференция в първия ден от срещата на върха на Европейския съюз. [EPA-EFE / KENZO TRIBOUILLARD]

Лидерите на ЕС заявиха, че ще вземат решение за по-строги климатични цели за 2030 г. на срещата на върха през декември. Така оставят повече време за формиране на единна европейска реакция за климатичните промени.

Амбициозните климатични цели се подкрепят от много страни от общността, включително Франция и Германия, както и много големи компании. Те обаче се сблъскват със съпротивата на източните държави-членки, които все още са зависими от въглища за енергия.

27-те лидери, които се срещнаха в Брюксел, заявиха, че ще се върнат към въпроса “за договаряне на нова цел за намаляване на емисиите за 2030 г.“, се казва в заключенията от срещата на върха.

Като част от ангажиментите си по Парижкото споразумение за климата, ЕС се ангажира да бъде неутрален към климата до 2050 г. Настоящата междинна цел за 2030 г. е 40% – но намаление на емисиите на CO2 в сравнение с 1990 г. Но експерти твърдят, че това не е достатъчно за постигане на целта.

Европейската комисия предложи намаляване на емисиите с най-малко 55%, докато Европейският парламент стигна още по-далеч – с 60%.

Европейската комисия ще проведе “задълбочени консултации с държавите-членки“

Германия, която е ротационен председател на блока, реши да отложи евентуално споразумение за срещата на върха на 10 декември.

Единадесет държави, включително Франция, Испания и Холандия, изразиха подкрепата си за намаляване с “поне 55%“ в съвместно писмо в сряда.

Но няколко източноевропейски държави са против, включително Полша, която все още е силно зависима от въглищата и отказва да се ангажира с въглероден неутралитет.

Лидерите се съгласиха да отложат взимането на решение, докато страните не получат повече информация за националното въздействие на тези цели. Това може да успокои Полша, която заяви, че не може да подкрепи нова климатична цел без този анализ.

Лидерите “приканват Комисията да проведе задълбочени консултации с държавите-членки, за да направи оценка на конкретните условия и да предостави повече информация за въздействието на ниво държави-членки“, се казва в съвместно изявление.

“Не сме сигурни, дори грубо, каква ще бъде цената за отделните страни“, заяви представител от държава, която все още не е обещала подкрепа за целта за намаляване на емисиите от 55%.

Но ако ЕС отпусне достатъчно средства от следващия си бюджет, за да помогне на страните да постигнат целта, “тогава няма да попречим на консенсуса“ през декември, каза представителят.

Колективна цел

Срещата на върха също потвърди, че целта за намаляване на емисиите до 2030 г. ще бъде постигната “колективно“ на ниво ЕС, което позволява на някои държави да се позабавят, ако други я изпълнят по-рано. Това може да помогне да убеди Чехия, която заяви в четвъртък, че може да подкрепи намаляване на емисиите с 55% до 2030 г., но че не може да постигне тази цел на национално ниво.

“Всяка държава има различен енергиен микс и ние трябва да го вземем предвид. Така че, ако се съгласим за 55% средно за ЕС, Чешката република няма проблем“, каза министър-председателят Андрей Бабиш. “Някои държави биха могли да намалят (своите емисии) повече. Но ние няма да го постигнем “, добави той.

Преди срещата на върха чешките представители също заявиха, че Прага е готова да подкрепи целта от 55%, при условие че Европейската комисия не блокира плановете на правителството да подкрепи изграждането на нови ядрени енергийни реактори в Дуковани.

Българският премиер Бойко Борисов посочи икономическите разходи за минния сектор на страната си: „Нашите предварителни изчисления сочат, че 40% намаление е таван“, предупреди той.

Очаква се страните да поискат допълнително финансиране чрез фонда за справедлив преход на ЕС на стойност 17,5 милиарда евро и по-голям обхват за държавна помощ за финансиране на енергийния преход, включително изграждането на нови газови съоръжения и ядрени централи.

“Всички държави-членки ще участват в тези усилия, като вземат предвид националните обстоятелства и съображенията за справедливост и солидарност“, се казва в заключенията на срещата.

Новият целеви план на ЕС за 2030 г. ще въведе значителни промени в политиките на ЕС, включително по-строги стандарти за емисии от автомобили и по-високи разходи за въглерод за индустрията и авиокомпаниите.