Икономиките в ЕС излизат от кризата, задава се бюджетна битка

Словенският президент Борут Пахор приветства председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на официалното заседание на Европейската комисия в замъка Бърдо край Кран, Словения, 01 юли 2021 г. [EPA-EFE/Tomi Lombar]

Европейските правителства похарчиха огромни средства, въпреки увеличаването на публичния дълг, за да предотвратят икономическо бедствие заради пандемията.

Сега Европейският съюз е изправен пред призиви за разхлабване на бюджетните си правила, за да се даде възможност за продължаване на огромните харчове, но темата е чувствителна за много държави-членки.

Европейската комисия, изпълнителната власт на ЕС, която контролира бюджетите на 27 държави, прави всичко възможно, за да предотврати политическа битка, която може да засегне и предизборната кампания в Германия.

“Това ще бъде огромна политическа битка. Въпросът е кога започваме?”, заяви представител на ЕС при условие на анонимност.

Министрите на финансите на ЕС се срещат в петък и събота (10-11 септември) и внимателно ще разгледат темата по време на разговори в живописния замък Бърдо в Словения.

В основата на разискванията ще е Пактът за стабилност и растеж на ЕС – набор от правила за бюджетните разходи, които обвързват държавите членки, поне на хартия,  с публичния дълг от едва 60% от брутния вътрешен продукт. Годишният дефицит трябва да остане под три процента.

Но прагът е нарушен от много страни и някои държави от блока поискаха от Комисията да предложи начини за адаптиране на правилата до реалността още преди пандемията.

Голям дълг

В 19 -те държави, които използват единната европейска валута, се очаква средният дълг да достигне 102% от БВП в края на годината.

Най-тревожното е, че Франция и Белгия разшириха членството си в клуба с големи дългове, като дълговите планини се очаква да се повишат до 120% от БВП.

Това се доближава до впечатляващите нива, наблюдавани в Гърция (200%) и Италия (160%).

Но стриктното прилагане на бюджетния пакт би довело до брутално намаляване на публичните инвестиции в тези страни, освен това изправя Европа пред с риск от  рецесия и да я доведе до тъмните дни на дълговата криза в еврозоната.

Да се отървем напълно от правилото “60%” е почти невъзможно, но това, което министрите ще обсъждат, е възможността да се облекчи колко агресивно правителствата могат да намалят разходите, за да свият огромните дългове.

Това може да причини политическа експлозия. В повечето страни най-големите разходи са за социални програми, като пенсиите пробиват най-голямата дупка в бюджета. Намаляването на дълга означава “нахапване” на пенсиите на избирателите.

Но по-богатите страни, водени от Германия, смятат, че е време техните партньори да намалят програмите за социално подпомагане, които датират от ерата след Втората световна война. Те искат европейците да разчитат по-малко на държавата, а повече на заетостта и частния сектор.

“Има начин”

Тези разговори бяха оставени настрана по време на пандемията, защото бюджетните правила бяха преустановени, за да могат страните да избегнат надвисналата катастрофа.

Но сега блокът се връща към растежа и ще възобнови дебата.

Като възможен компромис, някои се стремят да изключат инвестициите в зеления преход на Европа от изчисленията или се опитват да издължат свързаните с пандемията разходи от други дългове.

Този по-мек подход за растеж се подкрепя от комисаря по икономическите въпроси Паоло Джентилони, Европейската централна банка, Франция и по-задлъжнелите южни страни.

“Има начин да се постигне едновременно прогресивна консолидация на публичните финанси и в същото време да се инвестира за бъдещето“, каза източник от френското министерство на финансите.

В отсрещния лагер са така наречените “пестеливи“ страни, като Германия, Нидерландия и Австрия, които искат бързо връщане към бюджетните правила.

“Видяхме, че европейските правила вече позволяват голяма гъвкавост“, заяви в понеделник германският финансов министър Олаф Шолц, водещият кандидат за наследник на канцлера Ангела Меркел.

В сравнение с дълговата криза в еврозоната, която почти торпедира единната валута, ЕС прояви по-голяма солидарност по време на пандемията чрез плана си за възстановяване от 750 милиарда евро.

“Всеки се е учил от предишни кризи. Дори някои да са по-пестеливи от други, днешните позиции са по-нюансирани “, коментира европейски дипломат.