Инфлацията в Германия достигна 40-годишен рекорд заради високите цени на енергията

Потребителските цени са били със 7,4% по-високи през април в сравнение с преди година, според федералната статистическа агенция "Дестатис". През март увеличението достигна 7,3%.[ nikkytok / Shutterstock ]

Инфлацията в Германия нарасна с най-бързия си темп от четири десетилетия, показват данни, които бяха публикувани в четвъртък (28 април). Причината е, че инвазията на Русия в Украйна повиши цените на енергията.

Потребителските цени са били със 7,4% по-високи през април в сравнение с преди година, според федералната статистическа агенция „Дестатис“. През март увеличението достигна 7,3%.

Един от основните фактори за високата инфлация е поскъпването на горивата – с 39,5 процента в годишен план. Цените на мазута в Германия са се увеличили повече от двойно, цените на топлоенергията – с 47,4 процента, на природния газ – с 41,8 на сто, на електроенергията – със 17,7 процента.

„Цените на енергията се повишиха значително от началото на войната в Украйна“ с реактивно въздействие върху инфлацията, се казва в изявление на статистическата агенция.

Последният път, когато цените скочиха с толкова бързи темпове, беше в Западна Германия през есента на 1981 г., защото ирано-иракската война предизвика рязко покачване на цените на петрола.

Германия, както много от европейските си съседи, е силно зависима от доставките на руски газ, за ​​да задоволи своите енергийни нужди.

Избухването на конфликта доведе до покачване на цените, докато заплахата от потенциално спиране на доставките може да повиши инфлацията, ако се реализира.

В сряда руският енергиен гигант „Газпром“ спря доставките за Полша и България заради отказа да плати в рубли.

„Смущенията, които бяха предизвикани от прекъсвания във веригите за доставки, по време на пандемията, също доведоха до ръст на инфлацията“, обяви статистическата агенция.

Свързаните с коронавирус блокирания в Китай значително нарушиха доставките от ключовия световен производствен център.

Бъдеща ставка

Германската инфлация вероятно ще се „ускори още повече през следващите месеци“, ако войната в Украйна продължи, коментира Карстен Бжески, ръководител в банката ING.

Растящите цени на енергията са основната движеща сила зад нарастващите цени на всички стоки и услуги, а настъплението към всички сектори от икономиката е в разгара си“, каза Бжески.

На годишна база цените на енергията в инфлационната статистика са се повишили с 35,3%, докато разходите за храна са се увеличили с 8,5% през април.

Заместник-председателят на Европейската централна банка Луис де Гиндос изказа различно мнение по-рано в четвъртък. Той заяви, че инфлацията в еврозоната е „много близо“ до достигането на своя пик.

Валутният блок трябва да „започне да вижда спад на инфлацията през втората половина на годината“, каза де Гиндос пред една от комисиите на Европейския парламент.

Въпреки това инфлацията ще бъде „висока дори през последното тримесечие“, оставайки над целта на банката от два процента, добави той.

Европейската централна банка очаква инфлацията в еврозоната да се изравни на 5,1% през 2022 г. при „базов” сценарий, при който „Газпром“ продължава да доставя газ.

Базираната във Франкфурт институция е подложена на нарастващ натиск от покачващите се цени да прекрати стимулите си и да повиши лихвените проценти от исторически ниски нива.

На последната си среща през април членовете на ЕЦБ се съгласиха да прекратят покупките на активи през третото тримесечие на 2022 г., като първото повишение на лихвите ще последва „известно време“ след това.