Историческа стъпка: ЕП одобри 265 млрд. евро за зеления преход

Споразумението за фонда за възстановяване "бележи историческа стъпка за Европа", каза Ернест Уртасун, евродепутат и преговарящ за пакета. [Riccardo PAREGGIANI / EP]

Европейският парламент одобри Механизма за възстановяване и устойчивост в размер на 672,5 млрд. евро, чиято цел е да помогне на държавите от ЕС да се справят с последиците от пандемията от COVID-19.

Фондът, одобрен с 582 гласа “за“, 40 “против“ и 69 “въздържал се“, потвърждава политическото споразумение, постигнато от лидерите на ЕС през декември, което запазва 37% от средствата за разходи и мерки, благоприятстващи климата.

След като Европарламентът даде зелена светлина на инструмента, 265 млрд. евро от общата сума ще бъдат предоставени за зеления преход под формата на безвъзмездни средства и заеми за страните от ЕС. Регламентът ще влезе в сила по-късно този месец.

“Това споразумение бележи историческа стъпка за Европа“, каза Ернест Уртасун, испански депутат от Зелените, който беше преговарящ за фонда в комисията по икономически въпроси на Парламента.

“Показахме, че можем да изградим този път за възстановяване заедно и да подкрепим държавите-членки, най-силно засегнати от тази криза”, каза той.

Механизмът включва 312,5 милиарда евро безвъзмездни средства и 360 милиарда евро заеми и е предназначен да помогне на страните да се възстановят от пандемията и да подкрепи зеления и цифров преход.

“Победата срещу вируса благодарение на ваксините е от съществено значение. Но също така трябва да помогнем на гражданите, бизнеса и общностите да излязат от икономическата криза. Механизмът за възстановяване и устойчивост ще донесе 672,5 милиарда евро, точно с тази цел “, каза председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен.

37% от парите са заделени за климатични мерки, докато 20% ще бъдат разпределени за дигитални разходи.

Въпреки че евродепутатите от Зелените бяха разочаровани, че защитата на биологичното разнообразие няма да бъде покрита от фонда, те заявиха, че новият инструмент ще бъде “игра за промяна“ и “безпрецедентен знак за солидарност на ЕС“ в отговор на кризата.

“За първи път средствата се събират колективно на европейско ниво и се насочват към държавите-членки въз основа на икономическото въздействие на пандемията“, каза Дамян Бозелагер, германски евродепутат от Зелените, който беше преговарящ по темата в бюджетната комисия в ЕП.

“Тези пари ще позволят на страните да отговорят на фискалния натиск, причинен от пандемията, като същевременно запазят или дори увеличат публичните инвестиции в европейските приоритетни области и насочат 250 милиарда евро към зеления преход, както и 134 милиарда евро в цифровата трансформация, ” той добави.

Механизмът за възстановяване и устойчивост е най-големият компонент от пакета за възстановяване “ЕС следващо поколение” в размер на 750 милиарда евро, най-голямата програма на ЕС, разработвана някога.

Отделените за климата 37% ще бъдат проследени с нова, хибридна методология, отчасти базирана на критерии, разработени съгласно таксономията на ЕС за зелени финанси.

Природозащитните неправителствени организации заявиха, че е можело да се стигне и по-далеч. Глобалната природозащитна организация WWF заяви, че фондът включва остарели критерии, които завишават климатичните показатели и са силно критикувани от Европейската сметна палата.

Предстои още много работа

Страните от ЕС трябва да представят своите национални планове за възстановяване на Европейската комисия за проверка най-късно до април. След като бъдат утвърдени от Комисията, страните ще имат срок до 2026 г. да ги приложат.

Но има още много работа за вършене, предупреди Ана Паула Закариас, държавен секретар на Португалия по европейските въпроси. По време на дебат в Парламента тя каза, че страните трябва да представят своите планове възможно най-скоро и да ратифицират своето решение, което позволява на Комисията да излезе на пазара и да финансира пакета за възстановяване.

Според португалското председателство Еврокомисията е в “интензивен диалог“ с държавите-членки за техните планове и е получила проекти от 19 държави. Осем страни – Люксембург, Холандия, Ирландия, Австрия, Литва, Полша, Малта и Естония – тепърва ще представят своите планове.

Съществуват и опасения, че някои от националните планове не са подложени на достатъчен обществен контрол. Според проучване на зелената неправителствена организация Bankwatch в 20 държави не е имало почти никакъв обществен контрол върху разработването на плановете или не са били обект на оценки на въздействието върху околната среда. Двете условия се изискват от законодателството на ЕС.

“Държавите-членки взимат решения за инвестиции днес, които ще оформят нашите икономики в продължение на десетилетия“, каза Маркус Трилинг от природозащитни организации.

“Това не може да се случи ако европейските граждани останат извън тези процеси и не се включат в обществените консултации, които са част от законодателната рамка на Европа“, добави той.

Едно от основните притеснения на екологичните групи е, че парите на ЕС ще отиват и за проекти за газ, възможност, която Еврокомисията не изключва.

Предложението на Зелените за изключване на всички инвестиции в изкопаеми горива не беше подкрепено от християндемократите и либералите в Европейския парламент, както и от националните правителства на страните от Централна и Източна Европа, които планират инвестиции в газ, за ​​да могат премахнат поетапно въглищата.

Газът трябва да отговаря на критериите “не нанасяне на значителна вреда“, за да отговаря на условията за финансиране, което и позволява на газовите проекти за отопление да получават пари от ЕС.

“Поради тези причини цялостната картина е смесена”, коментираха от  WWF.

“Целта за климата с финансиране от 37% е положителна, но твърде ниска и не включва изрично биоразнообразието, което е в противоречие с европейската зелена сделка и нейната стратегия за биологично разнообразие до 2030 г.“, каза Себастиен Годино, икономист в природозащитната неправителствена организация.

Според евродепутатите сега Парламентът трябва внимателно да наблюдава плановете и как Комисията ги оценява, за да гарантира спазването на екологичните изисквания.

“Устойчивото възстановяване е предпоставката глобалното затопляне да се задържи под 1,5° C градуса“, каза Бас Айкхаут, член на Зелените в Европарламент от комисията по околна среда.

“Основата за излизане от тази криза е по-зелена. Сега страните от ЕС реално трябва да представят устойчиви планове, а Европейската комисия да ги наблюдава отблизо“, допълни той.