Правителството изключи фермерите от Плана за възстановяване на ЕС

Братята Алфонсо и Мигел Анхел притежават една от най-големите овощни градина в Мурсия, южна Испания. Наред със сочните праскови, кайсии и круши, които произвеждат, гордост за младите фермери е “умна система” за недопускане на градушка в масивите им. Преди да я внедрят, те са пътували до ферми в Италия и Франция, за да взаимстват иновацията.

Системата представлява радар, чиято цена е около 60 000 евро и има обсег на покритие от 30 километра, който успешно засича и анализира всеки потенциален градоносен облак. Когато такъв облак приближи овощното поле, радарът и специалният софтуер могат да дадат информация за него. Снимката на облака се изпраща на телефоните на земеделците, които имат ниви в тази 30 километрова зона и всеки от фермерите с помощта на мобилния си телефон може да задейства моторите на инсталираните край полето оръдия. Всяка оръдие струва по 35 000 евро, като за такава площ са необходими две.

От този момент оръдията изпращат звукова вълна на височина от 11 000 метра, със скорост 333 метра за секунда и със звук 130 децибели. Големият грохот, който създава вълната, позволява да се чуе в продължение на няколко секунди как се раздира небето. На всеки 7 секунди се създава нова вълна, която стига до стратосфера и се връща към земята, създавайки един купол на защита. Този чадър от вълни увеличава устойчивостта на въздуха и температурата, засилвайки естественият процес на топене на градушката, която накрая пада като разтапящ се сняг и не наранява плодовете. Алфонсо нарича целия този процес – “Ефектът на микровълновата фурна”.

И докато Алфонсо и Мигел в Мурсия се гордеят с иновативната система и най-важното вече не търпят щети от погубена реколта от капризите на времето, българските фермери няма да видят скоро подобни системи. Надежда за свежи пари за развитие на дигитално земеделие в България, в размер на значителните 102 млн. лв., бе заложена в първата версия на националния план, по който кабинетът “Борисов” предвиждаше да усвоява европарите от Инструмента за възстановяване на ЕС. Тя обаче се изпари в последната версия на плана, обявена на 8 февруари.

Оказа се, че средствата за цифровизация в земеделието са намалени с близо 77% до едва 23.8 млн. лв. По-тежката беда обаче е, че кабинетът “Борисов” изцяло е изключил българските фермери от възможността да реализират проекти по Плана на ЕС. Затова и тези над 20 млн. лв. ще бъдат усвоени единствено от чиновниците в лицето на Министерство на земеделието, храните и горите.

Ударът срещу бранша е значителен, защото в проекта от октомври 2020 г. се предвиждаше фермери да могат да кандидатстват по плана за ваучери за закупуване на т.нар. “умни ушни марки” за животните и за внедряване на други дигитални решения за фермите си. Оказва се, че над 70 млн. лв. за тази възможност са задраскани и са оставени само проекти за чиновниците.

Защо се режат парите?

Обяснението е тривиално. Оказва се, че едва сега на експертите в земеделието им е просветнало, че част от дигитализацията може да се случи чрез европарите от бъдещата Програма за развитие на селските райони (ПРСР 2023-2027 г.) и Европейската комисия вероятно няма да я одобри и по двата евромеханизми за финансиране.

“Въвеждането на цифрови решения и технологии на ниво стопанство ще се насърчава чрез Стратегическия план (чрез който се изготвя и бъдещата Програма за развитие на селските район – ПРСР) чрез интервенции „Инвестиции в земеделски стопанства“ и „Цифровизация на земеделски стопанства“, пише в новата версия на документа.

Дали двете бъдещи схеми ще са с бюджет от 78.2 млн. лв., колкото са орязаните от Плана за възстановяване пари за дигитално земеделие, е въпрос, на който земеделското министерство няма отговор.

А освен това фактът, че чиновниците обещават, че ще има мярка за дигитално земеделие в бъдещата ПРСР, съвсем не означава, че ще я стартират. Ако се върнем към Алфонсо и Мигел и тяхната умна система, копираща ефекта на микровълновата печка, за да топи градушка над нивите в Мурсия, то по настоящата българска Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. бе предвидена евросхема “Управление на риска”.

Години наред слушахме от двамата министри на земеделието в кабинета “Борисов” – Румен Порожанов и Десислава Танева, че схемата ще стартира и с европари ще се борят бедствията в земеделието. Изненадващо през септември м.г. министерството извади 20 млн. евро, предвидени именно за борба с бедствията от програмата и ги пренасочи за кредити на калпак за всякакви инвестиции. И така бе сложен край на копнежа за подкрепа за недопускане на бедствия в българските ниви.

Преди това, през декември 2019 г., агроведомството лансира идеята си за създаване на нов взаимоспомагателен фонд срещу градушки и други капризи на времето, в който фермерите да плащат вноски, държавата също участва със средства, а третият източник на финансиране да са именно “задрасканите” средствата от ПРСР от въпросната мярка за бедствия.

Фондация “ИнтелиАгро” показа и други възможности, по които можеха да се използват въпросните евросредства и не всички са свързани в наливането им във фонд. Например, чрез “подпомагане на застрахователни премии” на фермерите. При него се допуска субсидиране на част от премията по застраховка срещу неблагоприятни климатични явления. Страните членки могат да модифицират инструмента, като при него държавата работи със застрахователни компании. Така или иначе фермерите отказаха да плащат вноски във взаимоспомагателния фонд, а агроведомството не намери друг вариант за усвояване на средствата за бедствия и ги задраска с лека ръка.

За какво все пак ще се усвояват останалите парите за дигитално земеделие от Плана на ЕС?

Бъдещите европари ще се усвояват за пет системи за мониторинг. От тях има само един проект, който би бил полезен на фермерите. Това е мрежа от полеви сензори и сензори за дъжд, която да осигурява информация за почвена влага, температура на въздуха и почвата и количество на валежите. Подобни данни биха сигнализирали за засушавания, измръзвания и т.н. Системата предвижда инсталация на 600 приемо-предавателни станции с обхват до 200 квадратни километра и възможен брой на отделните сензори към всяка станция до 1000. По този начин ще се осигури наличието на базова метеорологична информация на ниво всеки 100 дка обработваема площ, пише още в плана.

Тази система ще се прави от Министерство на земеделието, което поставя под сериозен риск за усвояване на парите до 2026 г. По традиция ведомството е твърде тромаво за такива иновативни проекти, а дори и да ги стартира, обжалвания на фирми по обществените поръчки ги забатачват с години.

Предвижда се система за контрол на антибиотиците за животни, която от години се прилага в Германия. Тя ще свързва различни регистри в земеделието, така че да могат да “четат” данните си и да ги доставят до мобилния телефон на фермерите. Самите фермери също ще пращат данни от телефона си до компютрите на чиновниците. Предвижда се да се следи в реално време колко пестициди се слагат в нивите от фермерите. Накрая ще се прави и платформа за онлайн обучение на фермерите.

В новата версия на националния план българските фермери са отрязани от възможността да реализират проекти за възстановяване на напояването на земеделските площи. Средствата ще се усвояват само от държавната фирма “Напоителни системи”, която е под шапката на агроведомството. Европарите за целта, спрямо първата версия, са намалени само с 0.05% до 847.5 млн. лв. Ще се ремонтират общо 265 напоителни съоръжения, сред които 3 язовира – “Божурица” – община Грамада, област Видин, яз. “Сопот” и яз. “Гарваново”.