Как би изглеждало правителството на промяната с премиер Кирил Петков 

Асен Василев (вляво) и Кирил Петков. [Лили Тоушек/"Дневник"]

След седем връчени мандата за съставяне на правителство тази година – до един неуспешни, предстоящият осми сее такива надежди за сбъдване, че най-добре българите да чукаме на дърво. Победителят на третите парламентарни избори т.г. – “Продължаваме промяната”, ще получи идната седмица мандат от президента Румен Радев, но започна преговорите за кабинет с потенциалните коалиционни партньори веднага след вота.

Тези преговори имат своите особености – провеждат се в ситуация на спешност заради развитието на няколко кризи едновременно, и свръхочаквания за нов тип управление, генерационно, образователно, френологично дори. Освен това се водят от лидери-победители – съпредседателите на ПП Кирил Петков и Асен Василев, с лидери в оставка, каквито са Христо Иванов и Атанас Атанасов от “Демократична България” (ДБ) и Корнелия Нинова от БСП.

Единствено партия “Има такъв народ”, четвърти партньор в преговорите, не изглежда засегната от кризата на изборното поражение, въпреки че от първо място на предишния вот се срина до пета с 25 депутати – и изгубени 40. За разлика от ДБ и БСП, нейният лидер Слави Трифонов не пое отговорност за провала с депозиране на оставка. Но и трите партии претърпяха силен отлив на избиратели заради “Продължаваме промяната”, а сега ще трябва да управляват заедно – и заедно да разграждат модела на ГЕРБ, за който всички те се обявиха. Математически четирите партии имат парламентарно мнозинство от 134 народни представители – ПП със своите 67 депутата, БСП – с 26, ИТН – с 25 и “Демократична България” с 16.

Няма време за германския модел

Няма време за коалиционно споразумение по германски образец, с множество работни групи, съставени от експерти, излъчени от всяка от четирите политически сили. В момента, в който президентът Радев връчи първия проучвателен мандат, тече едноседмичният срок, така че всеки ден преди това е бонус. Коалиционното споразумение обаче ще фиксира общите политики, които ще следва бъдещото правителство, тъй като се обединяват не просто сили с разнородни идеологии – леви либерали, десни, центристи, но и различни възгледи по възлови въпроси.

Докато ПП и обединението “Демократична България” (ДБ) са склонни да се търси бързо и прагматично решение за кризата между София и Скопие, БСП и ИТН не са склонни на отстъпки. Партията на Слави Трифонов е за Северна Македония в ЕС, но България да стои на позицията си – да се спазва договора за добросъседство от 2017 г. И БСП не е против еврочленството за югозападната съседка, но няма да допусне компромис с историята, както многократно е заявявала Корнелия Нинова. Разделение има и по темата за Зелената сделка – БСП и ИТН подкрепят ядрените мощности, макар че социалистите държат на АЕЦ “Белене”, но не и хората на Трифонов, докато “Продължаваме промяната” и ДБ залагат на енергия от слънце, вятър и вода.

Всяка от четирите политически сили има и различни виждания за съдебната реформа – но поне са единни за отчетността на главния прокурор. Ако няма работеща прокуратура, няма смисъл да сме във властта, каза по Нова тв Кирил Петков, който отново разви идеите за превръщане в “силен антикорупционен орган на КПКОНПИ”, обявени по-рано в интервю за EURACTIV. Съдебната реформа изисква време и по-голямо парламентарно мнозинство от това, което ще застане зад правителството. С обещанието на президента Румен Радев да внесе в 47-ия парламент проекта си за промени в Конституцията, подготвен година по-рано, този процес ще стартира.

Но освен споразумението, което ще покаже позицията за Северна Македония и Зеления преход, ускорена дигитализация, също и външнополитическите приоритети на новия кабинет и пътя към еврото, най-важни си остават разпределението на министерските кресла и механизмът за координация и вземане на решения в бъдещета коалиция.

Разпределението на креслата

В едно коалиционно управление постът на министър-председател е за политическата сила, победила на изборите и няма съмнение, че това ще е Кирил Петков. ИТН, които не просто го критикуваха публично, но и първи се усъмниха в неговото гражданство, вече са преглътнали възраженията си. Макар преди изборите сигналите оттам да бяха, че няма да приемат за премиер човек, излъгал в декларация за гражданството си, томахавките са заровени. “Ще направя всичко възможно и всичко, което зависи от мен, за да бъде съставено правителство максимално бързо още с първия мандат”, написа във Фейсбук тази седмица Слави Трифонов.

С голяма вероятност постът министър на финансите ще остане за Асен Василев, а образователен министър ще продължи да бъде настоящият служебен акад. Николай Денков, съратник на Петков и Василев отпреди политическия им скок. “Продължаваме промяната” ще настояват министър на вътрешните работи да остане Бойко Рашков, въпреки някои резерви на “Демократична България”. За министър на външните работи от ПП са се спрели на съпартийника си Даниел Лорер, предприемач с опит в рисковите инвестиции, който владее пет езика (английски, иврит, френски, руски и немски език). Лорер защитава тезата за прагматизиране на преговорите със Северна Македония и вкарване на икономическите теми за инфраструктурната свързаност паралелно с историческите. Според него обаче датата 14 декември, когато ще е последната за годината среща на върха на Европейския съвет, е нереалистично кратък срок за постигане на цялостно споразумение със Скопие и вдигане на ветото от страна на България.

Но изглежда, че македонската страна “одобри” Лорер за дипломат N1 в новото правителство преди българския парламент. Наскоро специалният пратеник на Република Северна Македония за България Владо Бучковски заяви в интервю за “Слободен печат”: “Лорер има изключителни познания и е негов най-близък сътрудник (на Кирил Петков, б.а.). Той бе в неговия кабинет, когато той бе министър на икономиката в първото служебно правителство на Стефан Янев. Той е евреин, дипломирал се е в Университета в Тел Авив. Твърди се, че има опит при воденето на преговори и че е идеалният човек за решение”.

По време на предизборната кампания от ПП назоваха мажоритарния собственик на най-голямата куриерска фирма “Еконт” – Николай Събев, като особено подходящ за министър на транспорта, съобщенията и информационните технологии. Заради коментари и обвинения в лобизъм е възможно постът да получи коалиционен партньор – например ИТН, която би могла да запази настоящия служебен министър Христо Алексиев, експерт в жп транспорта, номинация и в проектокабинет на ИТН. Кандидат би могъл да бъде и Гроздан Караджов, бивш депутат от Реформаторския блок и главен секретар на Министерството на транспорта в правителството на Иван Костов. Караджов също беше предложен за транспортен министър в проектокабинет на ИТН.

Обществените очаквания са Министерството на правосъдието да оглави кадър на “Демократична България” (ДБ) и по-скоро “Да, България” – партията, която направи от съдебната реформа и борбата за правова държава своя кауза и битка. С резултат от малко над 160 хиляди гласа ДБ ще има 16 депутата в настоящия парламент спрямо 34 в предходния. Но лидерът на “Да БГ” Христо Иванов може да един от вицепремиерите в бъдещата коалиция. Иванов, който е в оставка, получи мандат за преговори от Националния съвет на партията си и е голяма вероятността да бъде преизбран отново за председател на партийния форум, който трябва да излъчи ново ръководство – не само заради оставката на лидера и Изпълнителния съвет, а и защото мандатът им е изтекъл още преди две години.

Кандидатурата за бъдещ министър на отбраната неофициално ще бъде съгласувана с президента Румен Радев. Възможно е настоящият строителен министър Венета Комитова да продължи да оглавява МРРБ. Предвид мястото, което ПП отрежда в предизборната си програма на Министерството на икономиката и започнатите там промени от Кирил Петков, партията ще настоява да излъчи свой кандидат за поста. Платформата на “Продължаваме промяната” предвижда Mиниcтepcтвoтo нa иĸoнoмиĸaтa дa ce пpeoбpaзyвa в Mиниcтepcтвo нa иĸoнoмиĸaтa и инoвaциитe, ĸoeтo дa yпpaвлявa ĸoopдиниpaнo дeйнocттa нa ББP, Фoндa зa инoвaции, Фoндa нa фoндoвeтe, Eвpoпeйcĸитe фoндoвe зa ĸoнĸypeнтocпocoбнocт и Бългapcĸaтa aгeнция зa eĸcпopтнo зacтpaxoвaнe в oбщa cтpaтeгия c фoĸyc стартъпи.

Извън министерските кресла обаче предстои избор на членове на редица независими регулатори – КЕВР, КФН, КЗП и др., също и на ръководство на БНБ. Освен това “Продължаваме промяната” има идеи за структурни промени в Антикорупционната комисия, които ще засегнат и начина на избор на ръководството ѝ – сегашният шеф и бивш главен прокурор Сотир Цацаров е избран от парламента, но следващият може да е с конкурс. Така че се освобождава доста голям кадрови ресурс за позициониране на кадри от четирите политически сили в предстоящите преговори. На поста си като директор на Изпълнителната агенция по горите се очаква да се върне Александър Дунчев, избран за депутат от ПП.

Вицепремиерите?

В досегашните коалиционни управления лидерите на политическите сили са получавали постове на вицепремиери – такива бяха отредени за Валери Симеонов и Красимир Каракачанов в третия кабинет на ГЕРБ и “Обединени патриоти”. Ще има ли такива и сега? Трифонов е извън тези сметки. Корнелия Нинова, която беше петимна да прави правителство, едва ли би получила такъв. Нейната тиха вражда с “президентското войнство” вече е публична, а тази седмица, ведно с обявяването на оставката си, тя обвини служебното правителство и Инициативния комитет на президента Радев в намеса във вътрешнопартийните дела на БСП. Ръкавицата вече е хвърлена.

Засега Нинова се бори да оглави парламентарната група на БСП и да участва в преговорите за съставяне на кабинет, след като отдалечи максимално във времето провеждането на конгрес. Форумът трябва да избере и.д. председател, който да подготви прекия вот за лидер на социалистите. Не е ясно дали Нинова няма да повтори номера с оттеглянето на оставката си, както направи на конгреса след евроизборите. Тя ще се бори и срещу промяната на устава, която да върне старото положение, при което лидер се избира от Националния съвет на БСП. На преговорите за кабинет Корнелия Нинова ще настоява да получат земеделското и енергийното министерства.

В началото на декември редовното правителство трябва да е факт, за да започне подготовката за бюджет 2022. Стига преди това четирите политически сили да са се разбрали за данъчната си политика, разходите и дефицита. Основната линия, която ще следва бюджетът на ЕС за догодина е повече инвестиции в името на ударно възстановяване. Бъдещото правителство едва ли ще действа по-различно.

Каква ще е времевата му рамка?

Всичко зависи от преминаването на първите трудни тестове – решението за Северна Македония, старта на съдебната реформа, но също и текущите кризи – пандемията от COVID-19 и изтощената здравна система, инфлацията и високите енергийни цени, възстановяването на икономиката.

Зимните месеци ще са изпитание за кабинета и заради недоволството на бизнеса, който още не е получил компенсациите си заради високите цени на тока и предстоящ ръст на безработицата.

Колко единен ще е “А-отборът на промяната” зависи от това дали някоя от политическите сили в кабинета ще поддаде – било за компромис с реформата в правосъдието, за македонското вето или газовите преговори. Затова е важно в коалиционното споразумение тези позиции да бъдат изяснени.