Как да се избегне риска ЕС да се превърне в “селскостопански музей”

ЕС трябва да бъде в авангарда на иновациите, заявиха евродепутати. [Shutterstock]

Тази статия е част от нашия специален доклад “Амбиции за устойчиво земеделие: между Общата селскостопанска политика и Зелената сделка”.

ЕС трябва да бъде в авангарда на иновациите, ако иска да има високи нива на селскостопанското производство, в съответствие с визията за по-устойчиво бъдеще от Зеления договор, заявиха евродепутати, като предупредиха, че блокът рискува да изостане.

По време на неотдавнашен дебат на комисията AGRI в Европейския парламент относно възможностите за иновации и нови технологии за устойчиво земеделие, ръководителят на научноизследователската и иновационна дейност в ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ Керстин Розенов подчерта значението на знанията и иновациите като „ключови двигатели и фактори за ускоряване на прехода към устойчиви, здравословни и приобщаващи агро-хранителни системи “.

„Иновациите могат да помогнат за разработването и тестването на нови решения, които наистина са ни нужни, за да се справим с предизвикателствата за устойчивост“, подчерта тя.

Подобни мисли изрази Стефано Патуанели, италианският министър на земеделието, говорейки пред репортери по време на заседение на министрите на замеделието на 27-те страни-членки.

„Вярвам, че селското стопанство може да направи този скок към по-голяма производителност и доходи чрез иновации“, каза той.

Необходимостта от иновации е съставна част от водещата политика на ЕС в областта на храните, стратегията „от фермата до трапезата“. Тя предлага да се инвестират 10 милиарда евро за научноизследователска и развойна дейност в сектора, както и за използването на цифрови технологии и природни решения за сектора на селското стопанство и храните.

Насърчаването на иновациите също е ключов приоритет на реформата на програмата на ЕС за земеделски субсидии – Общата селскостопанска политика (ОСП).

„ОСП на бъдещето ще насърчи увеличените инвестиции в научни изследвания и иновации и ще даде възможност на фермерите и селските общности да се възползват от това“, твърди Комисията.

Комисията също така се ангажира да работи с държавите-членки за засилване на ролята на иновациите в техните национални стратегически планове за ОСП, с цел „стимулиране на структурирането и организацията на националната иновационна екосистема“.

Въпреки това евродепутати изразиха опасения, че ЕС „изостава“ в определени области.

„Тясно място“ за иновации

По време на дебата на комисията AGRI дясната евродепутатка Мазали Агилар изрази загриженост, че като налага нови ограничения върху селскостопанския сектор, без да предлага нови възможности, ЕС рискува да се превърне в „селскостопански музей“.

Поради остарелите и ограничителни подходи, добави тя, има „тесно място“ за някои видове иновации, като иновативни подходи към генното инженерство.

По същия начин евродепутатът от групата на социалистите Юозас Олекас подчерта, че Европа „наистина изостава от останалия свят“, що се отнася до иновациите в растениевъдството.

Заинтересованите страни също повдигнаха необходимостта от иновации в редица други области, включително животновъдството и иновативни решения за спестяване на природни ресурси като вода и хранителни вещества в почвата.

Адриан Вакес Лазара от групата „Поднови Европа“ подчерта, че има пропаст между амбициите на стратегията „от фермата до трапезата“ и реалността по места.

ЕС „не трябва да изпусне кораба“

Ивон Коломер, изпълнителен директор на фондация „Триптолемос“ в Испания, която работи за създаването на устойчива глобална хранителна система, подчерта, че ЕС „не трябва да изпусне кораба“.

„Не можем да си позволим да изостанем. Ще съжаляваме, ако го допуснем. Това би имало огромни икономически последици “, предупреди тя.

„За да се осигури устойчивост на нашето земеделие, фермерите трябва да имат свободата да избират инструментите и практиките, които са най-подходящи за техните специфични нужди и селскостопанска среда“, добави тя.

Според Коломер, изключването на инструменти, които могат да им помогнат да вършат работата си правилно или вкарването в тесни рамки на системен подход, може да се окаже „опасно“.