Как правителството на Борисов игнорира бъдещето на енергетиката

ВЕЦ-ът на Румъния на Дунав при Железни врата. [Снимка: Централата]

Увеличаване на енергията от слънце и вятър с 30% и намаляване с 60% на въглеродните емисии до 2030 г. Тези цели на Брюксел по т.нар. “Зелена сделка” придобиват все по-ясни очертания, а едно от най-тежките решения за покриването им, което трябва да направи България, е закриването на въглищните централи в Маришкия басейн.

За да реши това уравнение, с поне две неизвестни, Брюксел дава на страните от ЕС Плана за възстановяване от ЕС (NextGenerationEU), но в проекта на кабинета “Борисов” липсват конкретни решения с какво да се заменят въглищните централи, така че да се запази енергийната сигурност на България. Бизнесът и научните институции заедно с администрацията на президента Румен Радев показаха куп иновативни проекти, които правителството на Борисов изпусна да посочи в плана си, но които при добра воля все още имат шанс да се финансират с предвидените за България 12 млрд. лв.

Това установи проверка на EURACTIV България от становищата, публикувани под проекта на правителствения план.

ВЕЦ на Дунав, термални води и разширяване на ПАВЕЦ “Чаира”  

Администрацията на президента Радев предлага разширяване на ПАВЕЦ мощностите в България. “За да изпълни поетите ангажименти за 60% намаление на въглеродните емисии, България трябва да увеличи значително възможностите на електроенергийната система да складира и балансира енергия, която да се използва за покриване на нуждите по време на пиково потребление. Най-евтиният, надежден и доказан метод за складиране на електроенергия е чрез помпено-акумулаторни водни централи (ПАВЕЦ), които могат да консумират енергия, когато има излишно производство, или да произвеждат енергия, когато има недостиг от други производствени мощности при КПД 80%”, пише в становището ѝ.

Единият проект включва разширяване на ПАВЕЦ “Чаира” с допълнителен долен изравнител “Яденица”. По принцип ПАВЕЦ-ът е ВЕЦ с два язовира. От горния язовир се пуска вода, която се събира в долния, където се използва за производство на ток. Тази система може да се включва именно при недостиг на енергия в страната, например когато слънчевите и вятърните мощности не работят, а при излишък, водата се изпомпва и се връща в горния язовир, за да може да се използва отново след време за производството на ток. Уникалното е, че една и съща вода може да се използва за производство на ток многократно.

“Проблемът на ПАВЕЦ “Чаира” е, че той може да работи ефективно 4-6 часа, защото долният язовир е малък, т.е. той не може да поема цялата вода, която идва от горния язовир, именно затова трябва да се разшири”, разказа Асен Василев, бивш министър на икономиката и енергетиката в служебното правителство на Марин Райков и сега експерт в Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Този център е предоставил на администрацията на президента тези проекти.

Друг проект е свързан с язовир Кърджали и изграждането на ПАВЕЦ “Арда”. Идеята е над язовир Кърджали да се изгради горен язовир и по технологията на ПАВЕЦ да се произвежда енергия. Този проект би произвеждал 300 мегавата мощност или 15% от това, което произвежда АЕЦ “Козлодуй”, а също и изработка на технически проекти за разширение и преустройство на други съществуващи каскадни ВЕЦ и ПАВЕЦ. Посочва се, че общият бюджет за тези проекти е 797 млн. лв. От тях 334 млн. лв. за разширението на ПАВЕЦ “Чаира”, 443 млн. лв. за изграждане на новия ПАВЕЦ на р. Арда и останалите за каскадните съоръжения.

Друг иновативен проект, който обаче може да реши бъдещите енергийни тегоби на България, е старата идея за ВЕЦ на Дунав. За проект на ВЕЦ на Дунав се говори още от 70-те години, такъв има изграден между Сърбия и Румъния, който дава 1300 мегавата енергия, а потенциалния български ВЕЦ е остойностен на 1800 мегавата. “Това е почти еквивалентът на АЕЦ “Козлодуй”, т.е. говорим за ВЕЦ, който може да произвежда енергия около 20% по-малко от АЕЦ “Козлодуй” постоянно”, смята Асен Василев. Той уточни, че вече има сертифицирана технология от ЕК, която включва турбини, които се потапят в реката, без изграждането на диги и така съоръжението е безопасно както за рибите и гнездящите птици, така и за корабоплаването.

Проверка на EURACTIV България показа, че още през 2010 г. Румъния е обявила, че води технически преговори с България за строежа на ВЕЦ на река Дунав. “Това е един много важен проект”, казва тогава румънският министър на икономиката Адриян Видяну.

Не на последно място България има огромен геотермален ресурс, като най-големите обеми от топли подземни води са в Дунавската равнина. Той може да захрани енергийни мощности от над 10 000 мегавата по предварителни пазарни оценки от края на 1980 г., пише в становището на администрацията на президента.

“Ниско-температурния геотермален ресурс е особено подходящ за съхранение на енергия при свръхпроизвоство и последващо използване на тази енергия по време на пиково потребление”, се казва още там. Посочва се, че може да се изградят две пилотни такива централи в Северозападна България и в Софийското поле. Бюджетът за мярката е 46 млн. лв.

За големия потенциал на тази технология говори фактът, че Турция от 2013 до 2020 г. е изградила 1000 мегавата геотермални централи.

Ветропарк в Черно море

Подобно на научните институти и администрацията на президента и бизнесът намери пропуски в проекта на кабинета “Борисов” за какво да харчи европари в сферата на енергетиката, показва още проверката на EURACTIV България.

Българската ветроенергийна асоциация се обляга на доклад на Световната банка за потенциала на развитие на офшорна вятърна енергия в Черно море. Там е посочено, че страната ни има възможност за “инсталиране на вятърни централи в българското Черно море е за 26 ГВт (2 ГВт фиксирани и 24 ГВт плаващи)”, които обаче са пропуснати в плана на правителството за 12 млрд. лв.

“Предвид нарастващото значение на офшорната вятърна енергия в европейски мащаб и понижаващите се глобални средни цени на технологията, считаме че в стълб “Зелена България” следва да бъде очертан и финансиран проект за обследване и анализ на ветровия ресурс в Черно море, съществени техническите параметри за инсталацията и присъединяването на офшорни вятърни централи към мрежата, както и необходими регулаторни и насърчителни мерки”, посочва асоциацията в свое становище по плана на правителството.

Там се отбелязва, че поради спецификите си офшорната вятърна енергия има потенциала да повлияе положително върху икономиката с необходимостта от изграждане на заводи за производство на вятърни турбини на сушата в близост до парковете и съответно да създаде множество работни места за висококвалифицирани специалисти.

А, защо да не се използва топлата вода, която се пилее в бита?

Планът на правителството не поставя въпроса за използването на вторични източници на енергия, като топлата вода от домакинствата, отбелязва в своето становище Агенцията за регионално икономическо развитие – Стара Загора. Оттам отбелязват, че между 7 и 10% от общата енергия, изразходвана в целия градски воден цикъл в големите градове, се губи в канализационните системи.

“Голяма част от тази енергия е под формата на топла вода от домакинствата и от промишлени процеси”, подчертава асоциацията. И обяснява, че в домакинствата топлата вода е необходима за хигиена, измиване или приготвяне на храна и нейното потребление е повече от 80% от цялото използване на вода, което води до средна температура на отпадъчните води 28°C. В канализационната система температурата на отпадъчните води показва стабилна температура от 10-20°C през цялата година.

“За да се използва енергия от отпадъчни води, топлообменници, съчетани с термопомпи, могат да бъдат инсталирани в канализационната система и използвани за производство на топла вода, отопление на сградите или за комбинация от отопление през зимата и охлаждане през лятото”, казва още асоциацията. Над 500 термопомпи за отпадни води с топлинна мощност между 10 и 20 MW работят в световен мащаб, най-вече в Швейцария и Германия. Първата система за оползотворяване на отпадъчни води, използваща термопомпи, е инсталирана през 1975 г. в Цюрих, Швейцария.