Калиакра – витрина на екологичната неграмотност в България

Брегът около нос Калиакра [Shutterstock]

Калиакра е може би най-красивият нос по българското Черноморие, но e пример за хаотичните действия на правителство, което се опитва да балансира интересите на едрия бизнес, местните общности и природозащитниците.

През август 2017 година стотина жители от крайморските райони на Североизточна България излязоха на протест. За да привлекат вниманието, те блокираха международен път от румънския град Констанца до Варна. Така хората изразиха страховете си от слуховете, че управляващите в София ще им забранят да използват земите си за строителство, туризъм и дори за земеделие.

“Притесненията ми са, че хора, които не знаят къде се намират село Българево и местността Болата, вземат решения вместо нас“, разказа тогава протестиращият Владимир Рачев от Българево, който има малък бизнес с туристически бунгала.

Българево се намира в центъра на една от най-големите НАТУРА зони по българското Северно Черноморие. В близост е красивата местност Болата, където се намира и единственият плаж в района, обграден от високите червеникави скали на нос Калиакра. За местните хора земеделието и туризмът са единствените възможности за препитание, а действията на властите в София се възприемат като постоянна заплаха. От доста време, някои от местните собственици на земя не могат използват собствеността си, защото попада в територията на НАТУРА, но срещу това не са получили обезщетения.

В същото време най-големият вятърен парк в страната е построен върху защитената територия в близост до Българево. В защитените земи има изградени и голф игрища с хотели. Много редки птици могат да бъдат видени в Калиакра през пролетта. Тя е дом на черногърбото каменарче, което гнезди само в този район, както и на редкия вид качулат корморан. Резерватът е дом на сивата сврачка, ловния сокол и много други.

Въпреки това биоразнообразието в района е поставено под заплаха.

“Аз съм израснал тук и съм свидетел как за 20-30 години изчезват рибните видове от Черно море, което е потресаващо. Има прекомерен улов, не се спазват регулациите”, разказва Красимир Метев от Българево, който е възстановил къщата на своите предци и се опитва да развива устойчив туристически бизнес.

“През района на Калиакра минава Виа Понтика, пътят на птиците. Като дете помня есенните птичи ята, от които почерняваше небето. Сега ги няма. Най-обичайното нещо за ушите ни беше звукът на пъдпъдъците, които също също са изчезнали”, казва той пред EURACTIV.

България е сред страните с най-много защитени зони по Натура, но реално те нямат защита от държавата, защото не са издадени заповедите какво определят какво може и какво не може да се прави с тях.

Проблемът е огромен

Защитени зони по НАТУРА в България се простират на 34.8% от територията й. Страната е на трето място в ЕС по дял на защитените територии след Словения и Хърватия. Зоните по НАТУРА в България са почти два пъти над средното за ЕС ниво, което е 18 на сто, показват данните на Евростат.

Като цяло обаче държавата има много какво още да се желае при опазването на българската природа. Например, някои от пестицидите, които убиват пчелните семейства, все още са използвани в балканската страна.

В България стават все по-силни гласовете от граждански сдружения, че моделът на проектиране НАТУРА в България е сгрешен изначално. Зоните са определени без солидна научна основа и при пренебрегва гласа на местните общности, чиято стопанска инициатива е блокирана, въпреки че НАТУРА не означава пълно спиране на инвестициите.

Резултатът е, че срещу страната има наказателни процедури за неиздадени заповеди за защитените зони и осъдително решение на Съда на ЕС за нарушения в района край Калиакра.

Хаос

В началото на 2019 година Европейската комисия предупреди България, Италия и Германия да завършат изграждането на своята мрежа НАТУРА. За целта трябва да се издадат заповедите за позволените и забранените дейности във всяка отделна защитена територия. Комисията заплаши трите държави-членки с наказателни процедури. От съобщението на ЕК се разбра, че България е определила само 9 от 230-те си зони за защитени местообитания. Въпреки заплахите, цяла година Министерството на околната среда не предприе никакви стъпки.

Тогавашният ресорен министър Нено Димов, който бе арестуван в началото на 2020 година след разследване на EURACTIV за водната криза в Перник, се опита да прокара спорни промени в Закона за биологичното разнообразие. Те целяха пълно премахване на ограничителните заповеди за НАТУРА зоните. Идеята му бе, вместо ясни правила, оформени в заповеди, нещата да се решават ден за ден по “преценка на министъра”.

Идеите на Димов доведоха до нов тежък конфликт между екоактивисти, държавата и сдружения на собственици на земи в НАТУРА зони. Еколозите твърдяха, че моделът “по преценка” на министъра предразполага към корупция. Министерството отговори, че строгите административни ограничения със заповеди ще отдалечат общностите от идеята за „НАТУРА“.

„Принципът е, че най-добрият стопанин на територията е собственикът и ползвателят, защото тя е негова”, обясни по време на споровете Мирослав Калугеров, директор на Националната служба за защита на природата в Министерството на околната среда.
Министър Димов започна да говори за премахване на част от защитените зони, ако се докаже, че там няма животни и растения за пазене. Малко по-късно бе арестуван, но заради друга криза.

Раздвижване

Раздвижване по НАТУРА се наблюдава при новия министър Емил Димитров, който през юни тази година издаде 25 заповеди. Тече обществено обсъждане за обявяване на още 50 нови зони в отчаян опит да се избегне ново дело срещу България пред Съда на ЕС.

“Не може да се отрече, че след като Нено Димов не издаде нито една заповед по НАТУРА, въпреки директното алармиране на ЕК затова, при новия министър се наблюдава задвижване по въпроса”, коментира пред EURACTIV България природозащитникът Стефан Аврамов.

Природозащитниците се надяват загубеното време по казуса да не предизвика нови санкции за България. През цялото време и представители на местни сдружения и инвеститори са настоявали за публични обсъждания, където ясно да кажат визията си за стопанска дейност и да се търси компромис между природозащита и инвестиции.

Многократно асоциациите на собственици на земи, попадащи в НАТУРА, са отбелязвали, че екомрежата в България е объркана. Националнаta асоциация “Българско черноморие” посочва, че при определяне на зоните е липсвала достатъчно добра научна експертиза, която да идентифицира точните местообитания на ценните видове и гнезденето на птиците. Освен това не е използвана възможността да бъде привлечена международна експертиза, за да приложат най-добрите практики в ЕС.

Шамарът “Калиакра”

Най-звучният шамар от ЕК за НАТУРА в България дойде у нас по отношение на зоната “Калиакра”, където поникнаха ветропаркове и голф игрища по пътя на птиците. През януари 2016 г. Съдът на ЕС осъди България за този проблем. В решението бяха посочени множество конкретни проекти, изградени в нарушение в зоната, за което са виновни не инвеститорите, а държавата, която не бе определили правилно обхвата на зоната.

В отговор Министерството на околната среда и водите реши с европейски средства по програма “Околна среда” да изкупува земи в района на Калиакра от частни собственици, за да се защити зоната. Определеният бюджетът на схемата е 10 млн. евро, чрез които да бъдат изкупени на пазарни цени 7600 дка земя.

С част от тези пари трябва да се компенсират и таксите за право на строеж на някои от тези терени, които вече са платени и издадени на собствениците им. Остават само 3 месеца до края на годината, но по съвсем по български нещата пак се бавят.

Тази статия е част от специалния проект „Да запазим биоразнообразието в Европа: Отговор ли е устойчивото развитие?“

 

 

С подкрепата на Европейската комисия. Съдържанието на тази страница представя само възгледите на авторите и тяхна единствена отговорност. Европейската комисия не поема никаква отговорност за използването на информацията, която тя съдържа.