Китайските компании обвиняват „дезинформацията“ за проблемите им в ЕС

Демонстрант държи маска, украсена в цветовете на Източен Туркестан по време на протест срещу преследването на мюсюлманската уйгурска общност в провинция Синдзян, близо до китайското посолство в Париж, Франция, 25 юли 2020 г. [EPA-EFE/CHRISTOPHE PETIT TES ]

62% от китайските компании, които работят в Европа, смятат, че политическият климат за тях се е влошил. В неотдавнашно проучване те обвиняват за проблемите си „медийната дезинформация“ наред с други фактори. Тази линия е използвана често от Китайската комунистическа партия, за да дискредитира критиките.

В доклад, поръчан от Китайската търговска камара на европейска консултантска фирма, се казва, че китайските компании призовават за по-добра бизнес среда. В доклада се твърди, че лекотата на правене на бизнес в ЕС е намаляла „драстично“ за китайските компании.

Анкетираните китайски бизнесмени казаха, че политическият климат се е влошил. Те също така посочиха замразения процес на ратификация на инвестиционното споразумение между Китай и ЕС, механизма за скрининг на чуждестранните инвестиции и правилата за надлежна проверка на веригата за доставки като причини за тяхната оценка.

Според доклада „59% от китайските предприятия смятат, че дезинформацията представлява заплаха за техните търговски операции“.

Попитан от какъв вид дезинформация се притесняват компаниите, Бинг Ли от консултантската фирма „Роланд Бергер“, който е един от авторите на доклада, не даде конкретен отговор, но обясни, че има „проблеми, свързани с веригата за доставки“.

Един от основните „въпроси, свързани с веригата на доставки“ в Китай, който често се обсъждаше в европейските медии през последната година, беше преследването и масовото затваряне на уйгурския народ в Синдзян. През 2020 г. разследване установи, че китайското правителство е принудило уйгурите да работят „във фабрики, които са във веригите за доставки на най-малко 82 популярни световни марки“.

Множество източници и разследващи екипи потвърдиха преследването на уйгурското малцинство. Въпреки това Китайската комунистическа партия продължава да отхвърля тези доклади и да твърди, че са фалшиви новини.

През 2021 г. ЕС наложи санкции на четирима китайски служители от китайското правителство, замесени в преследването на уйгурите. Като ответен ход китайското правителство санкционира европейски учени и политици, като например евродепутатът Райнхард Бютикофер.

В отговор на това Европейският парламент реши да отложи ратификацията на общото споразумение за инвестиции с Китай. Нарушенията на човешките права от страна на китайското правителство бяха сред основните двигатели на влошаването на политическия климат между ЕС и Китай.

Докладът на Китайската търговска камара и консултантската агенция обаче пропуска тези проблеми. Дори когато пита китайските компании за възможните причини за негативното обществено мнение в Европа спрямо Китай, действията на китайското правителство не намират място сред отговорите. Вместо това докладът говори за дезинформация в медиите или „липса на взаимно разбирателство и диалог между Китай и ЕС“.

А проучване, проведено от агенция Sinofon през есента на 2020 г. показа, че повече от 50% от гражданите в повечето държави-членки на ЕС, които са били анкетирани смятат, че евроинституциите трябва да вземат предвид във външната си политика към Китай правата на човека и демокрацията. Въпреки това много граждани на ЕС също смятат, че насърчаването на търговията и инвестициите с Китай трябва да бъде приоритет.

Към момента политиката на ЕС към Китай изглежда се фокусира повече върху правата на човека, отколкото върху насърчаването на търговията. В речта си за състоянието на Европейския съюз през септември тази година председателят на комисията Урсула фон дер Лайен обяви, че ЕК ще предложи забрана на продуктите, произведени чрез принудителен труд.

Забраната е реакция на съобщенията за преследване на уйгури и експлоатация на хора от китайското правителство. Предстои да видим дали следващият доклад за бизнес средата за китайските компании в ЕС ще признае това.