Комисията прогнозира най-дълбоката рецесия в историята на ЕС

Комисарят по икономическите въпроси Паоло Джентилони по време на представянето на пролетната икономическа прогноза. [Европейска комисия]

Икономиките на страните от ЕС ще се свият със 7.4% през тази година. Здравната криза ще доведе до най-лошата рецесия в историята на блока. Това сочи пролетната прогноза на Европейската комисия, представена в сряда (6 май). Предвижда се и значителен спад през 2021 г.

Очаква се производството на Еврозоната да регистрира рекорден спад в размер на 7,7%.

По време на предишната финансова криза през 2009 г. икономиката на ЕС се сви с 4.3%, а еврозоната – с 4.4%.

Вътрешен документ на Комисията, за който EURACTIV.com писа първи на 31 март, вече предупреди за настъпващата тежка рецесия.

“Както рецесията, така и възстановяването ще бъдат неравномерни и ще зависят от скоростта, с която ще могат да бъдат премахнати ограниченията, значението на услугите като туризма във всяка икономика и от финансовите ресурси на всяка страна.” Това каза еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони в сряда (6 май).

След като страните започнат да преодоляват здравната кризата и ограничителните мерки бъдат вдигнати, Комисията очаква постепенен ръст в европейското производство до края на годината. През 2021 г. възстановяването ще бъде значително както за ЕС (6,1%), така и за еврозоната (6,3%)

Въпреки стабилния растеж, очакван през следващата година, еврозоната няма да възстанови изцяло загубата си през 2021 г., заяви еврокомисарят.

В случая на Испания, Италия и Нидерландия производството ще бъде поне с 2% под нивото, регистрирано в края на 2019 г., преди разпространението на вируса.

Възстановяването обаче може да бъде по-забележимо през 2021 г., ако държавите членки се споразумеят за амбициозен стимул, заяви Джентилони.

Именно Нидерландия е една от страните, които подходиха по-неохотно към споделянето на разходите по възстановяване. Страната се противопостави на издаването на общ дълг (или коронаоблигации) и настоя за предоставянето на заеми (вместо грантове) в подкрепа на най-засегнатите икономики.

Джентилони предупреди, че подготовката на прогнозата е било предизвикателство и че на лице остават много рискове, които могат да влошат икономическите перспективи. Сред тях са по-дълготрайна или по-тежка пандемия, разпокъсаност на единния пазар, финансови сътресения и нова вълна на протекционизъм.

Пролетната прогноза отрази пагубното въздействие на вируса, който сви корпоративните инвестиции и износа на ЕС, повиши нивата на дефицит и дълг и доведе до по-висока безработица.

Джентилони обясни, че увеличаването на безработицата е било ограничено благодарение на временните трудови схеми, приложени от различни държави членки. Поради тази причина влошаването на положението на пазара на труда е било по-слабо в сравнение с това в други страни като например САЩ.

Безработицата в ЕС ще се увеличи от 6,7% през миналата година до 9% през тази година, а през 2021 година ще започне бавно да спада до 7,9%.

ЕС предложи различни инструменти за справяне с икономическия спад вследствие на пандемията, включително схема за ликвидност на стойност 540 милиарда евро.

Основната част от парите, около 240 милиарда евро, ще бъдат предоставени на членовете на еврозоната чрез Европейския механизъм за стабилност.

Джентилони не успя да убеди Италия и Испания, страните най-силно засегнати от пандемията, да вземат преференциален заем от ЕМС.

Еврокомисарят посочи, че спасителният фонд на еврозоната представлява възможност за онези страни, които ще се сблъскат с по-високи лихвени проценти да финансират дълга чрез по-добрите условия, предлагани от ЕМС.

В своята прогноза Комисията отново подчерта възможния риск от неравномерно възстановяване, имайки предвид, че някои държави членки разполагат с по-малки публични финанси за подпомагане на своите компании и домакинства.

Европейската комисия предупреди, че това може да доведе до “сериозни изкривявания в рамките на единния пазар” и да задълбочи икономическите, финансовите и социалните различия сред членовете на еврозоната. Това в крайна сметка би могло да застраши стабилността на икономическия и валутен съюз.

За да се справи с този риск, посочи Джентилони, Комисията обсъжда възможността за създаване на общоевропейски инструмент за подкрепа на компаниите чрез предоставяне на капитал. Това би бил “добър инструмент за балансиране на рисковете от дисбаланси” на вътрешния пазар, заяви той.

Какви са прогнозите за България

Пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия е удивително оптимистична за България. Посочва се, че с изключение на България, през 2020 г всички страни членки ще имат дефицит, надхвърлящ 3% от БВП – тоест единствено България ще отговаря на това, което беше основополагащ критерий за еврозоната. Средният дефицит на страните в еврозоната се очаква да нарасне до 8.5% от БВП и до 8.3% за страните от ЕС. За сравнение дефицитът на Румъния през 2020 г се очаква да достигне до 9.3%, на Гърция – 6.3%, Чехия – 6.7%, Унгария – 5.3%, Словакия – 8.5%.

Комисията счита, че силата на българската икономика и положителните външни и фискални баланси преди разпространението на вируса трябва да помогнат на страната да се възстанови от икономическата криза, причинена от пандемията.

От друга страна, посочва се, че безработицата вече расте, макар и тръгнала от исторически ниските нива от 4.2% през 2019. Според доклада, инвестициите в страната се очаква да спаднат рязко тази година и да се възстановят частично през 2021 г. Потреблението на домакинствата, подобрението на ситуацията на пазара на труда и връщането на растежа на износа се очаква да помогнат за възстановяването на страната следващата година.

Икономическата прогноза на ЕК отчита, че през 2020 г реалния БВП на България ще се свие със 7.2%.  Държавни мерки за защита на доходите и заетостта трябва да подпомогнат потреблението на домакинствата, което се очаква да спадне с почти 6% през тази година. Прогнозите са инвестициите да се свият с 18%.

Вследствие на пандемията износът тази година ще спадне с над 13%, а вносът ще се свие с повече от 12%. Комисията очаква държавният дълг да се увеличи и достигне над 25% от БВП както през 2020 г., така и през 2021 г., като резултат от първичния дефицит, свиването на БВП и някои мерки за подкрепа на ликвидността на икономиката.

Икономистът Румен Гълъбинов коментира пред EURACTIV, че противно на твърденията в доклада, възстановяването в България няма да е бързо. Според него големият брой безработни в България скоро ще доведе и до нова емиграция, като повечето ще заминат сезонно и после ще гледат да останат за постоянно. “Демографията е много важна, защото трудно става голяма икономика с малко хора”, каза той.