Лидерите на ЕС не се разбраха за бюджета, преговорите продължават

Премиерът на Нидерландия Марк Рюте разговаря с репортери в Европейския съвет. Страната му е част от “пестеливата четворка”, чиито членове не желаят увеличаването на размера на бюджета. [Consilium]

Срещата на върха за бюджета на ЕС продължава и в петък (21 февруари), след като лидерите на държавите от блока, които започнаха дискусията в четвъртък, не постигнаха споразумение до ранните часове на деня. Срещата беше възобновена в 10 ч в петък.

Лидерите на страните членки са в Брюксел, за да се опитат да се разберат за финансирането на блока за 2021-2027 г. или т. нар. многогодишна финансова рамка (МФР).

Основните различия в позициите на страните се запазиха до края на срещата на върха в най-различни области – от тавана на разходите на бюджета, приоритетните области за финансиране до отстъпката, която някои държави нетни платци поискаха.

След полунощ говорителят на председателя на Съвета Шарл Мишел обяви, че пленарното заседание ще започне отново в 10:00 ч. в петък. Двустранните разговори ще продължат и през нощта, тъй като Мишел е успял да говори само с половината от 27-те лидери на ЕС.

В четвъртък вечерта все още не бе ясно дали Мишел ще предложи нова преговорна рамка в петък или ще представи променени параметри, върху които националните представители да работят и доразвият на по-късен етап.

В пресцентъра на срещата на върха на ЕС вече циркулира слухът, че в началото на март ще бъде свикана нова среща в опит да се преодолее безизходицата.

Източници от ЕС заявиха за EURACTIV, че единственият план на Мишел преди срещата е бил да се постигне споразумение, което е отворено и може да бъде удължено, ако страните членки са близо до сделка.

Лидерите на ЕС обаче дадоха да се разбере, че постигането на споразумение ще бъде изключително трудно в рамките на една среща. И наистина, до голяма степен се придържаха към позициите си.

Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция – група от нетни участници, наречена “пествеливата четворка” –  бяха твърдо против предложенията за увеличаване на разходите на ЕС над 1% от брутния национален доход на блока.

Това възлиза на малко повече от 1000 милиарда евро през следващите седем години. Мишел предложи разход от 1094 милиарда евро (1,074% от БНД на ЕС).

“Ясно е, че позициите на държавите членки са много далеч една от друга”, каза шведският премиер Стефан Льофвен.

В същото време предложението на Мишел бе критикувано като недостатъчно от държавите от отсрещната страна – нетните бенефициенти от Южна и Източна Европа, които до голяма степен разчитат на политиките за селското стопанство и регионалните политики на блока. Според плана на Мишел тези две области бяха намалени със съответно 14% и 12%.

Испанският премиер Педро Санчес определи предложението на Мишел като “силно разочароващо” не само за Испания, но и за ЕС като цяло. Според него проектът за преговори на Мишел е дори “по-лош” от предложението, внесено от Финландия по време на председателството на Съвета през декември.

Междувременно Франция разкритикува предложението за пренебрегване на стремежа на блока да обнови геополитическото си влияние след Брекзит. “Не можем да постигнем съгласие по редица приоритети”, посочи френският президент Еманюел Макрон.

“Колега ме попита каква е балансираната позиция между “пестеливите” и по-амбициозните страни. Посочих за пример нашата позиция, тази на Люксембург”, заяви премиерът Ксавие Бетел пред репортери при пристигането си на срещата на върха. “Това значи: нека бъдем амбициозни, но и да внимаваме, защото това са публични пари и трябва да сме отговорни”, добави той.

Високопоставен служител на ЕС каза пред журналисти преди срещата, че двете позиции са несъвместими. “Швеция и Нидерландия имат изключително големи компенсации”, посочи официалният представител, като заяви, че Европейската комисия предложи постепенното отпадане на всички отстъпки след излизането на Великобритания от ЕС.

Ако се поддържа някаква форма на компенсации, те трябва да бъдат прогресивно намаляващи и напълно прозрачни, подчерта официалният представител, като предложи ребатите да могат да бъдат под формата на “еднократна сума”, вместо сложни изчисления, които превръщат настоящата система в “джунгла от непрозрачност”.

Около полунощ източник от ЕС потвърди, че всички спорни въпроси остават на масата, включително тези за тавана на бюджета, приоритетите, компенсациите и новото условие, обвързващо върховенство на закона с достъп до европейски фондове.

В същото време президентът на Европейския парламент Давид Сасоли даде да се разбере, че е много вероятно депутатите да отхвърлят настоящото предложение за бюджета. “Трябва да ви предупредя, че Европейският парламент няма да приеме всяко споразумение. Мнозинството от депутатите са готови да отхвърлят всяко предложение, което не е в синхрон с позицията на Парламента”, каза той.