Лидерите постигнаха голяма сделка за метана, но без Китай

Участници в дискусиите по време на преговорите за климата COP26 в Глазгоу, Великобритания, 2 ноември 2021 г. [Pool/EPA/EFE]

Участниците в срещата на върха за климата в Глазгоу обещаха във вторник (2 ноември) да намалят емисиите си на метан през това десетилетие. В същото време президентът на САЩ Джо Байдън укори китайския лидер, че е пропуснал срещата.

Близо сто държави се присъединиха към инициативата на Съединените щати и Европейския съюз за намаляване на емисиите на метан с най-малко 30% през това десетилетие. Китай отсъства от споразумението.

Инициативата, която според експертите може да има мощно краткосрочно въздействие върху глобалното затопляне, последва съобщението, че повече от 100 нации са се съгласили да прекратят обезлесяването до 2030 г.

„Едно от най-важните неща, които можем да направим от сега до 2030 г., за да поддържаме покачване от  1,5 градуса по Целзий, е да намалим емисиите си на метан възможно най-скоро“, каза Байдън, като имаше предвид основната цел на Парижкото споразумение от 2015 г.

Той нарече обещанието, което се отнася до половината от глобалните емисии на метан в света, „ангажимент, променящ играта“.

Той обаче разкритикува решението на китайския президент Си Дзинпин, чиято икономика е най-големият източник на емисии, да не присъства на срещата на върха, след която  започват 13-дневните преговори за климата.

„Беше голяма грешка, честно казано, че Китай не се появи. Останалата част от света погледна Китай и каза: „Каква стойност предоставят?“, каза Байдън пред репортери.

„Това е огромен проблем, а твърди, че е лидер. Същото важи и за руския президент Владимир Путин”, допълни той.

Държавни и правителствени ръководители се събраха в Глазгоу за двудневната среща на върха, която домакинът Великобритания се надява да стимулира амбициозни действия за климата.

Организаторите казват, че резултатът в Глазгоу ще бъде от решаващо значение за продължаващата жизнеспособност на температурните цели на Парижкото споразумение.

Британският премиер Борис Джонсън каза във вторник, че е „предпазлив оптимист“ за напредъка, който бе постигнат досега в Глазгоу.

По-мощен и  от CO2

Климатичните обещания целят намаляването на емисиите на въглероден диоксид. И все пак метанът (CH4) е над 80 пъти по-мощен от CO2 и източниците му, като открити въглищни мини, изтичане на газ и добитък, получаваха сравнително малко внимание досега.

Международната агенция по енергетика изчислява, че индустрията за изкопаеми горива е отделила 120 милиона тона метан през 2020 г., а голяма част от него може лесно да бъде избегната.

Доклад на ООН от по-рано тази година показа, че „наличните целеви мерки за метан“ могат да намалят нивата му с 45% до 2030 г.

Това ще намали с 0,3°C прогнозираното затопляне, ще спести четвърт милион смъртни случаи от замърсяване на въздуха и ще увеличи добивите в световен мащаб с 26 милиона тона, изчисли Програмата на ООН за околната среда.

ООН също така казва, че емисиите на парникови газове  трябва да паднат с 45% до 2030 г., за да се поддържа ново на затопляне от 1,5C.

„Метанът е парников газ, силно свързан с индустрията за изкопаеми горива. Той се изпарява от въглищни мини, от добив на нефт и газ и от тръбопроводи“, каза Кат Крамер, ръководител на климатичната политика на организацията Christian Aid.

„Метанът е още една причина, поради която индустрията за изкопаеми горива трябва да приключи“, добави тя.

Основните източници на това замърсяване Китай, Индия, Русия и Австралия обаче не подписаха обещанието.

Експертът по климата на WWF Ванеса Перес-Сирера подчерта, че би искала да види „всички подписали Парижкото споразумение да участват в сделката за метана“.

Проблеми с достъпа

По-рано във вторник страните поеха обещание за милиарди долари да прекратят обезлесяването до 2030 г.

Но обещанието беше посрещнато със скептицизъм от екологичните групи и въпреки че подробностите бяха оскъдни, изглеждаше, че до голяма степен приличаше на предишни обещания.

Британското правителство заяви, че планът за събиране на около 20 милиарда долара публично и частно финансиране е бил подкрепен от повече от 100 лидери, което представлява над 85% от горите на Земята, включително тропическите гори на Амазонка.

Пактът на срещата на върха за „спиране и обръщане на обезлесяването и ерозията на земята до 2030 г.“ включва обещания за гарантиране на правата на коренното население и признаване на „ролята им на пазители на горите“.

Борис Джонсън описа обещанието като „безпрецедентно“, но на среща на ООН за климата в Ню Йорк през 2014 г. беше издадена подобна декларация за прекратяване на обезлесяването до 2030 г.

Оценка от по-рано тази година установи, че на практика никое правителство не е на път да изпълни своите отговорности.

„Подписването на декларацията е лесната част“, ​​каза в Туитър генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.

„От съществено значение е тя да бъде приложена  за хората и планетата“, подчерта той.

Имаше и оплаквания от организацията на срещата и проверките за сигурност. Израелски министър не можа да присъства в първия ден на климатичната среща в Глазгоу, защото транспортът, предлаган на срещата, се оказал недостъпен за хора със специални потребности. Представител на израелската делегация каза, че са подали официална жалба до организаторите. Британският посланик в Израел се извини за неловката ситуация.

Списъкът с поети ангажименти на срещата остава обезсърчителен, въпреки натика върху лидерите да се ангажират с по-бърза декарбонизация и да предоставят милиарди на страните, които вече се справят с последиците от изменението на климата.