Меркел отхвърли скъсяване на срока за отказ от въглищата

Засегнатите се нуждаят отсигурност по пътя към климатичната неутралност, каза Ангела Меркел. [ STEFFI LOOS / EPA-EFE ]

Германският канцлер Ангела Меркел отхвърли призивите на природозащитници да се посочи конкретен по-ранен срок за спиране на производството на електроенергия от въглища. Към момента е решено това да се случи до 2038 г.

“Засегнатите се нуждаят от сигурност си по пътя към климатична неутралност“, каза Меркел. “Не искам да се захващам с  темата отново след една година.“, допълни тя.

Германският закон за поетапното премахване на въглищата бе приет през юли 2020 г. – 18 месеца след като комисията, която се занимава с темата, препоръча производството на въглища да бъде прекратено най-късно до 2038 г.

Недоволството обаче е, че постепенното премахване ще се случи много по-късно, отколкото в много страни от блока. Повечето имат срок на поетапно отпадане до 2030 г., а други и преди това.  Например Белгия и Австрия вече са изхвърлили въглища от своите енергийни миксове.

Парижкото споразумение също така призовава развитите страни да изхвърлят въглищата до 2030 г. – осем години преди сегашната цел на Германия.

Европейската комисия разглежда планирана схема за обезщетение за германските енергийни компании от 4,4 милиарда евро, която е част от плана поетапното премахване на въглища в страната. Комисията подчерта, че съответните суми “вероятно представляват държавна помощ” съгласно законодателството на ЕС.

Германия е една от трите страни, които най-много използват въглища в ЕС заедно с Чехия и Полша.

Нарастват обаче притесненията за количеството излъчен въглерод и замърсяването на въздуха при изгарянето на въглищата. Друга опасност са икономически проблеми, свързани  с нарастващите цени на въглерода в Европа, които постоянно чупят рекорди и достигат исторически върхове.

“Времето на въглищните електроцентрали приключва и много от мините вече не са печеливши. Тези пазарни тенденции трябва да бъдат отразени в националните стратегии”, се казва в доклад на  мозъчния тръст Agora Energiewende.

Твърдото гориво е нерентабилно в Германия от 70-те години на миналия век и трябваше да бъдат субсидирани в продължение на четиридесет години, коментира Филип Лиц, съавтор на изследването о на Agora Energiewende пред EURACTIV.

Сега Германия се опитва да се справи с климатичните си амбиции, след като най-Върховният конституционен съд постанови, че се нарушават правата на младите хора в страната.

Законът имаше за цел да намали емисиите с 55% до 2030 г. и нетните нулеви емисии до 2050 г. Но той беше определен от съдиите като твърде неясен. Сега законодателите имат време до 2022 г. да го поправят.

Федералното правителство отговори с повишена амбиция, като обяви планове за намаляване до 65% на емисиите до 2030 г. и достигане на нетна нула до 2045 г.

Природозащитниците обаче казват, че без по-ранно премахване на въглищата по-амбициозните цели за борба срещу климатичните промени, на които правителството на Меркел даде зелена светлина, няма да бъдат постигнати.

В началото на май единадесет държави от Европейския съюз подписаха декларация, с която призовават евроинституциите да спрат финансирането на изкопаеми горива съгласно неговия регламент за трансевропейска енергийна инфраструктура, който в момента е в процес на преразглеждане.

Подписалите – Австрия, Белгия, Германия, Дания, Естония, Ирландия, Люксембург, Латвия, Холандия, Испания и Швеция, подчертават ролята, която декарбонизирането на енергийната система ще има за постигане на целите на Европа за климата между 2030 и 2050 г.

Изкопаемите горива ще трябва да играят все по-малка роля в енергийната система, тъй като ЕС се стреми да намали емисиите наполовина до 2030 г. и да достигне нетни нулеви емисии до 2050 г.