Надзорът върху плана за възстановяване няма да е като при гръцката криза

Председателят на Европейската комисия Урсула Фон Дер Лайен по време на пленарна сесия на Европейския парламент в Брюксел, Белгия, 27 май 2020 г. [EPA-EFE / OLIVIER HOSLET]

Европейската комисия удвои усилията си да покаже, че Европа ще избегне грешки, допуснати по време на “Голямата рецесия” при справянето с настоящата криза.

Все по-очевидно е, че Комисията няма намерение да се връща към строгата система “парични средства срещу реформи”, за да управлява възстаняването след COVID-19 и че “пестеливите” държави членки няма могат да превърнат предложената процедура в надзор, подобен на този над Гърция от близкото минало.

Тонът и посланието са различни. Най-вече предложенията за справяне с кризата, причиненa от COVID-19, се различават от отговора след финансовата катастрофа през 2007-2008 г. Тогава настояването на Комисията за строго балансиране на публичните финанси доведе до рецесията през 2012 година.

Условията, свързани с механизма за възстановяване и устойчивост в размер на 560 милиарда евро, представено миналата седмица, ще подскаже дали този път ЕС е готов да поеме по различен курс.

През последните седмици Европейската комисия вървя по тънък лед, за да покаже, че няма да се върнем към времената, когато на предна линия в надзора бяха Европейската централна банка, Международният валутен фонд и Европейската комисия (така наречената Тройка). В същото време ЕК се опита да спечели “пестеливата” група северни страни, като подчерта, че новият инструмент няма да бъде “шведска маса” за изразходване не европейски средства.

Според плана на Комисията, държавите членки ще решават какви инвестиции и реформи да предложат, за да спасят икономиките си, но също да ги преобразуват.

Страните ще трябва да обосноват как плановете им отразяват специфичните предизвикателства и приоритети, определени като част от “европейския семестър” – механизма на ЕС за координация на националните икономики.

Но както каза заместник-председателят на Европейската комисия по икономика Валдис Домбровскис, ще има други показатели освен специфичните за страната препоръки, които ще трябва да се следват. Сред тях са приносът към потенциалния растеж, създаването на работни места, социалната устойчивост, смекчаването на въздействието на COVID-19 и подпомагане на икономическата, социалната и териториалната кохезия в страната.

С други думи, за да имат достъп до фондовете, държавите няма да е необходимо изрично да включват общите препоръки, които Брюксел отправя към столиците, а по-скоро да ги използват като ръководство при изготвянето на предложенията си.

Комисарят по икономиката Паоло Джентилони даде да се разбере, че институцията не се опитва да въведе програма за средства срещу реформи през задния вход като тази от миналата криза.

“Това не е програма за корекции с различно име”, настоя той миналата седмица и добави, че обусловеността има за цел да осигури съгласуваност с целите на ЕС.

Комисията възнамерява да си сътрудничи с държавите членки при подготовката на плановете им за инвестиции и реформи. Това ще избегне риска от отхвърляне, ако не са включени критериите, както може да се случи, ако проектните национални бюджети не отговарят на фискалните цели.

В интервю пред група европейски медии, сред които и EURACTIV.com, еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан заяви, че не се притеснява от условността или потенциалното отхвърляне на националните предложения.

Вместо това той посочи, че е по-притеснен от гледна точна на правилното изпълнение на договорените планове, за да се гарантира, че средствата за възстановяване се изразходват там, където са необходими, и основните цели са достигнати.

Намеса на държавите членки

Комисията обаче изненада наблюдателите, като предложи чрез процедурата по комитология държавите членки да могат да се включват в одобряването на националните планове на другите членки.

Включването на столиците представляваше отстъпка към северния блок, особено към “Пествеливата четворка” (Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция), която отдавна настоява, че южните икономики като Италия трябва да направят повече, за да реформират икономиките си.

ЕС ще трябва да даде зелена светлина чрез обвързващо становище към Комисията като валидира инвестиционните планове и плановете за реформи, за да предостави достъп до фондовете.

Остава да видим до каква степен през следващите седмици северната група държави би могла да засили условността в преговорите за одобряване на фонда за възстановяване.

Изглежда малко вероятно “Пестеливата четворка” да превърне процедурата в надзор, подобен на този на Тройката в миналото.

Тези страни трудно биха събрали мнозинство, за да наложат волята си, тъй като националните планове за инвестиции и реформи ще бъдат приети с квалифицирано мнозинство (поне 15 държави членки, представляващи 65% от населението на ЕС).

Освен това, ако някои столици решат да се намесят прекалено много в плановете на своите съседи, в крайна сметка същото може да им се случи и на тях.

Натискът да се отделят поне 60% от средствата за спешно стимулиране на икономиката през първите две години не предполага безкрайни преговори за всеки национален план.

В тази връзка Домбровскис коментира, че не очаква микроуправление от страна на държавите членки по време на процедурата по комитология.

Страните членки не биха използвали гласа си, за да въведат насила трудова или пенсионна реформа за тези, които искат помощ, посочи той. Вместо това процедурата е въведена, за да се гарантира наличието на “последователност” между плановете за инвестиции и реформи на всички държави членки, така че всяка страна да бъде третирана справедливо, добави той.